Решение № 3850 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2015 г.

Решение № 3850 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Галина Ненчева Ганчева срещу Решение № 211/13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 10351/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № 14/3.10.2014 г. на Главния секретар на Държавната агенция за българите в чужбина като е прекратено съдебното производство в тази му част и отхвърлено оспорването срещу заповед № 14/10.10.2014 г. на Главния секретар на Държавната агенция за българите в чужбина, с която е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "Главен юрисконсулт" в дирекция "Финансово-стопанска дейност и административно-правно обслужване" на Държавната агенция за българите в чужбина на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, считано от 1.11.2014 г. Касаторът навежда доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Петитумът на жалбата се състои в следното: обявяване нищожност като се прекрати делото и се върне на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение, алтернативно - обезсилване на решението и прекратяване на производството или отмяна на решението и постановяване на ново решение по същество на спора или отмяна и връщане за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Главен секретар на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание по делото, когато същото е обявено за решаване е, че заседанието е водено от съдията, който е постановил и обжалвания съдебен акт, съобразно нормата на чл. 164 от АПК. Решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, възраженията на касатора за нищожност на обжалваното решение за неоснователни. Първоинстанционното решение е допустимо. Общоприето и в теорията и в съдебната практика е становището, че недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липсата или ненадлежното упражняване на правото на иск, респ. на правото на съответния вид жалба, както и решенията постановени в нарушение на диспозитивното начало. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Предвид горното, настоящият състав намира, че сочената от касатора недопустимост на решението не е налице. При постановяването на първоинстанционното решение не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми, всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и относимост. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. Процесното решение е постановено в съответствие и с материалния закон. Правилно е прекратено съдебното производството, в частта по оспорване заповед № 14/3.10.2014 г. на главния секретар на ДАБЧ за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. Видно от установеното от фактическа страна, не се доказва такъв акт да е издаван, нито е доказано неговото съдържание. Законосъобразен е извода на решаващия съд, че дори да се приеме, че такава заповед е издадена, тя е оттеглена от административния орган по искане на жалбоподателката и не е породила правно действие. Не е налице съществуващ административен акт с твърдяното съдържание нито към датата на издаване на заповед № 14/10.10.2014 г. на главния секретар на ДАБЧ, нито към датата на сезиране на съда с жалбата. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че оспорената заповед № 14/10.10.2014 г. на главния секретар на ДАБЧ, с която е прекратено служебното правоотношение на Ганчева за длъжността "Главен юрисконсулт" в дирекция "Финансово - стопанска дейност и административно - правно обслужване" на Държавната агенция за българите в чужбина, считано от 1.11.2014 г. е в съответствие с разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, която предвижда възможност за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие на страните. За да са налице материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, следва да е налице безспорно взаимно съгласие на двете страни по правоотношението - на органа по назначаването и на държавния служител. Същото е изразено писмено в отправено предложение от Ганчева. с молба вх. № 12-06-1784-2/06.10.2014 г. до Главния секретар на Агенцията, с която служителката е направила искане да бъде прекратено служебното й правоотношение по взаимно съгласие на страните, считано от 1.11.2014 г. Молбата е подписана лично от Ганчева., и е заведена с № 12-06-1784-2/6.10.2014 г. в деловодната система на Агенцията в 18.27.06 часа на 6.10.2014 г. Служителката не оспорва авторството на положеният, в молбата с искане за прекратяване на служебното правоотношение, подпис, видно от протокола от проведено съдебно заседание от 17.12.2014 г., в което й е предявена. Наведеният в касационната жалба довод за липса на спомен за момента на подписване на молбата, с оглед голямото количество подписани документи, предвид заеманата от касатора длъжност "Главен юрисконсулт" в ДАБЧ, настоящият състав намира за несъстоятелен. Недоказани са твърденията за упражнен натиск при подписване на молбата. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че правилно и въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката е валидно. Процедурата е спазена, в 10-дневния срок от подаване на заявлението е налице произнасяне от страна на органа по назначаването, който е приел предложението с поставянето на резолюция за съгласие на 9.10.2014 г., от който момент предложението е неоттегляемо. Последвалата докладна записка от 10.10.2014 г. с искане за оттегляне на съгласието на Ганчева за прекратяване на служебното правоотношение е подадено след връчване на уведомлението от същата дата, но дори и да е подадено преди уведомлението няма допуснато нарушение на процедурата, доколкото оттеглянето е след приемане на предложението на 9.10.2014 г. Наличието на заболяване, което е установено с медицинските документи по делото не е относимо към материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, защото такива ограничения в закона не се съдържат. Решаващият съд въз основа на верен и точен анализ на установените факти по делото е достигнал до правно обоснования извод за наличието на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, чието кумулативно присъствие е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното като отхвърля оспорването, първоинстанционният съд постановява съответно на материалния закон решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова следва да му бъде присъдено и заплатено от касатора в размер на 420 лева, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 8, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет във вр. Постановление № 375 от 28 декември 2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение