Решение № 2456 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2015 г.

Решение № 2456 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. С. от гр. Горна Оряховица, ул. "Опълченска" № 18 против Решение № 527/19.12.2014 г., постановено по административно дело № 232/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 111301791/15.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 94/24.02.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико при Централно управление на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се моли за неговата отмяна, след което да се отмени ревизионния акт и се присъдят съдебно-деловодните разноски. Касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, съгласно което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: От представената по делото относима преписка се установява, че оспореният пред Административен съд - Велико Търново ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, тоест е втори по ред. Ревизията на лицето Г. В. С. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № 1201760/2.08.2012 г., като първата ревизия е приключила с Ревизионен акт № 111201760/21.12.2012 г. С Решение № 139/25.03.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново, този ревизионен акт е отменен и преписката е върната на компетентния да възложи ревизията орган за издаване на нов ревизионен акт. Извършената повторна ревизия на лицето е приключила с процесния Ревизионен акт № 111301791/15.11.2013 г., който е издаден от органа, възложил ревизията - Н. С. И. и от ръководителя на ревизията - В. Ц. В., така както регламентира чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията на тази норма от ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт като е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалния и материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстнационния съд за компетентност на органа, издал оспорения ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 4 от ДОПК, в случай на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното такова, респективно процесното ревизионно производство представлява образувано и висящо ревизионно производство, което съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, следва да бъде приключено по досегашния ред. Следователно и при повторната ревизия е бил приложим редът, който е важал при първата, в това число е следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 119 от ДОПК в предходната й редакция - в сила до 1.01.2013 г. До 1.01.2013 г. нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК има редакция, съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Със Закона за изменение и допълнение на ДОПК /изм., ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е с променена редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, тоест при съвместна компетентност, а не от едноличен орган. Тъй като в конкретния случай ревизионното производство е започнало преди 1.01.2013 г. и неговата висящност се е възобновила след тази дата, то и вторият ревизионен акт е следвало да бъде издаден по досегашния ред от едноличен орган по приходите, определен със заповед на органът, възложил ревизията. Вместо това ревизионния акт е издаден при условията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сега действащата редакция /в сила от 1.01.2013 г./ от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, поради което се явява постановен от некомпетентен орган и като такъв е следвало да се прогласи за нищожен. Административен съд - Велико Търново не е съобразил посочените по-горе разпоредби, поради което решението му е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, вместо което и предвид изложените мотиви, следва да се постанови ново, с което оспореният ревизионен акт да се обяви за нищожен. При този изход на спора, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 1 315 лева, от които 15 лева за държавни такси, 300 лева платени за възнаграждение на вещото лице и 1 000 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,