Решение № 1086 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2009 г.

Решение № 1086 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) - Благоевград срещу Решение № 94/17.03.2009 г. по адм. дело № 1476/2008 г. на Административен съд - Благоевград в частта, с която е отменена Заповед № РД-07-36/17.11.2008 г. на директора на БДЗБР - Благоевград, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Момчил Димитров Пашов на длъжност "младши експерт" в отдел "Планиране и стопанисване", считано от 18.11.2008 г. и по касационна жалба на Момчил Димитров Пашов срещу Решение № 94/17.03.2009 г. по адм. дело № 1476/2008 г. на Административен съд - Благоевград в частта, с която е оставено без разглеждане искането му за заплащане на обезщетение за времето, през което не е бил на служба и производството по делото е прекратено. Касаторите излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части като постановено в нарушение на материалния закон и искат отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение административният съд отменя Заповед № РД-07-36/17.11.2008 г. на директора на БДЗБР-Благоевград, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Момчил Димитров Пашов на длъжност "младши експерт" в отдел "Планиране и стопанисване", считано от 18.11.2008 г. и оставя без разглеждане искането му за заплащане на обезщетение за времето, през което не е на служба и прекратява производството по делото в тази част. За да постанови този резултат, съдът приема, че: 1. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание е издадена преди изтичане на едногодишния период на оценяване предвиден в разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), което е съществено административнопроизводствено нарушение и води до незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, 2. Искането за присъждане на обезщетение за времето през което държавният служител остава без работа поради незаконното уволнение следва да бъде предявено по общия исков ред. По касационната жалба на директора на Басейнова дирекция ЗБР - Благоевград. Обжалваното решение в тази част е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователни са оплакванията, изтъкнати в касационната жалба, че първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбите за атестиране на държавни служители прави извод, че процедурата не е спазена. Обосновано и в съответствие с данните по делото съдът приема за установено, че атестирането на ответницата по касация е извършено в нарушение с изискванията на НУРАСДА. Периодът на оценяване на изпълнението на длъжността е точно определен в разпоредбата на чл. 6 НУРАСДА от 1 декември на предходната година до 30 ноември следващата година и неговото произволно скъсяване от административния орган нарушава грубо правото на държавния служител да бъде оценен за целия законовоустановен период и задължението на ръководителя да спази този срок. Цитираната в касационната жалба норма на чл. 8 НУРАСДА не променя извода за съществено нарушение на административнопроизводствените правила при произнасяне на административния акт. Тя посочва минималния период в който държавният служител трябва да има действително обработено време (6 месеца) в рамките на периода на оценяване, за да може оценката на административния ръководител да е максимално обективна и точна, без той да рефлектира върху задължителния и императивно установен период на оценяване, регламентиран в нормата на чл. 6, ал. 1 НУРАСДА. Следователно съображенията на административния съд за нарушена процедура по атестиране изцяло съответстват на закона и обжалваното решение в частта, с която е отменена уволнителната заповед на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-Благоевград като правилно следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция. Касационната жалба на Момчил Димитров Пашов срещу Решение № 94/17.03.2009 г. по адм. дело № 1476/2008 г. на Административен съд -Благоевград в частта, с която е оставено без разглеждане искането му за обезщетение за времето, през което не е на служба и е прекратено производството по делото е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 125 ЗДСл имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. До влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс в частта му за съдебното обжалване - 01.03.2007 г., Законът за държавния служител регламентира процесуалния ред за уреждане на споровете за обезщетения след отмяна на административния акт, с който се прекратява служебното правоотношение и компетентен да разгледа спора е гражданския съд по общия исков ред. С влизането в сила на АПК, компетентен да разглежда спорове за обезщетения е административният съд по реда на кодекса в съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, включително и в хипотезата на административни актове, отменени като незаконосъобразни преди 01.03.2007 г. Това е така, тъй като АПК въвежда принципно ново положение исковете за обезщетения от незаконосъобразни актове да се разглеждат по реда на АПК от новосъздадените административни съдилища. По този начин се реализира принципът на процесуална икономия в административния процес и се осигурява в по-голяма степен адекватна защита на лицата, адресати на незаконосъобразни актове. По изложените съображения обжалваното в тази част решение с характер на определение е неправилно и следва да бъде отменено от настоящата инстанция, а делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за обезщетение по чл. 125 ЗДСл. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение