Решение № 2355 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Хасково, чрез юрк. Ванчева, срещу Решение 855 от 15.11.2023г. по адм. д. 725/2023г. на Административен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно, немотивирано, необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на разноските претендирани от ответника. Ответникът А. Андонов, чрез адв.Оцетаров, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, но намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед УТ-232/09.05.2023 г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, на А. Андонов е разпоредено да премахне строеж: Прозирна ограда , находящ се на северната имотна граница на ПИ 77195.702.300 по КК на гр. Хасково с адрес: гр.Хасково, [адрес] , [улица], и да освободи заградения общински терен. Прието е, че се касае за прозирна ограда от телена мрежа и бетонни колове изградена по имотната граница на имота, която след прилагането на уличната регулация навлиза в същата. По имотната граница била изградена освен процесната прозирна ограда също и дървена постройка. Заповедта е издадена след извършена проверка на място и съставен Констативен протокол /КП/ 2 от 10.01.2023 г.от комисия в съставена от служители в Отдел Контрол по ЗУТ , Дирекция Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции при Община Хасково, установяващ фактите, послужили за мотиви на същата. КП е изпратен на Андонов с писмо, в което е указано, че е започната процедура по чл. 195 от ЗУТ и че в 7-дневен срок от получаването могат да бъдат подадени писмени възражения срещу констатациите на протокола. Писмото е върнато като непотърсено и възражения срещу КП не са постъпили. От правна страна съдът приел, че съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1-15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. От мотивите за премахване на оградата, описана в заповедта, съдът направил извода, че административният орган е определил строежа като неподходящ по местоположение разположен в чужд имот. Счел, че оспорената заповед е постановена при спазване на изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на заповедта има изложение на установените факти и изрично позоваване на чл. 195 от ЗУТ. В разпоредителната част на заповедта е индивидуализиран разпоредения за премахване обект като вид, местонахождение и има информация за адресата на правното задължение, поради което не е налице нарушение на изискванията за форма на административния акт. Приел, че процесуалният ред за издаването на заповед по чл. 195 от ЗУТ, регламентиран в чл. 196 от същия закон е спазен - проверката е осъществена и протоколът е съставен от надлежно оправомощени по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ лица. По отношение материалната законосъобразност на заповедта, съдът извел правни изводи, че процесната заповед противоречи на приложимия материален закон, тъй като административният орган не е извършил обективна преценка на релевантните в случая факти, а това му е попречило правилно да определи и приложимите материално-правни разпоредби. За да се издаде заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ, с която се задължава собственика на някой изброените в разпоредбата обекти да го премахне, следва да е налице едно от основанията, посочени в нея неподходящо местоположение, разположение, вид и материали. Административният орган е приел от обективна страна, че процесният обект ограда, представлява неподходящ по местоположение строеж, доколкото навлиза в уличната регулация, т.е в ПИ собственост на Община Хасково. Органът обаче не е изложил мотиви защо счита, че навлизането на тази ограда в уличната регулация представлява неподходящ по местонахождение строеж. При изграждане на строеж в чужд имот без съгласие на собственика му и без необходимите книжа за това, са приложими разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, респективно на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В случая изграждането на процесната ограда в имот, собственост на Община Хасково, води на извода за несъответствие между фактическото и правно основание за издаването на заповедта. Изграждането на огради, включително лека прозирна ограда в чужд имот съставлява незаконност на този обект по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която би била основание за премахването му, но по различен процесуален ред, уреден в Глава двадесет и първа "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство", ЗУТ. Основанията "неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали" по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ и съответно редът по тази разпоредба са приложими тогава, когато съответният строеж е неподходящ по посочените показатели, но извън хипотезите на незаконност, уредени в чл. 225, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗУТ. Прилагането на основанията и реда по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ относно огради, които са изградени в несъответствие с дворищната и улична регулация, тоест с предвижданията на действащия ПУП, съставлява неотносимост между фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Допълнителен довод в тази насока е фактът, че разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ се намира в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи", което сочи, че заложената от законодателя цел на разпоредбите в този раздел е да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях, а при неизпълнение на това задължение при определените условия да бъдат задължени да ремонтират или премахнат строежите по административен ред. По този повод от значение е състоянието на оградата за издаване на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, а не нейния статут. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи, обосноваващи процесното съдебно решение. Визираното в заповедта изграждане на процесната ограда по имотната граница на ПИ, но върху уличната регулация след влизането ѝ в сила, е прието като недостатъчно от една страна, и от друга - като сочещо на друг ред за премахване на строежите по чл.225а от ЗУТ. Изложени са съобразени със приложимите материалноправни норми мотиви за разликата в двете производства - по чл.195 и чл.225а от ЗУТ като е дадено предимство на производството по установяване и премахване на незаконен строеж пред това по чл.195 от ЗУТ. Не се установяват предпоставките по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за издаване на процесната заповед. Същата се явява незаконосъобразна, поради немотивираност от фактическа страна на соченото в нея основание по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ строеж с неподходящо местоположение, тоест липсва обосноваване и доказване на фактическо основание, относимо към правното основание, на което е издадена. Обоснован е и извода на съда, че административното производство по реда на чл.195, ал.5 ЗУТ намира систематичното си място в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи", т.е. в този раздел законодателят е регламентирал процедурата целяща да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях, както и при наличието на кои предпоставки да бъдат задължени да ремонтират или премахнат строежите по административен ред, какъвто не е процесния случай. Предвид това, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответника в касацията следва да се присъдят своевременно поисканите и доказано направени разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което е в размер под минималния предвиден за този вид дела за една съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,