Решение № 11359 от 8.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Кепитъл Рекърдс ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Т. Томов, срещу решение 3039/17.06.2020 г. по адм. дело 14238/2019 г. на Административен съд София-град в частта му, с която искът на дружеството с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен срещу Агенция по вписвания, е отхвърлен за сумата от 700.00 лв., представляваща разликата между претендирания и присъдения размер. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение. Не сочи конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от съдържанието на касационната жалба може да се направи обоснован извод, че релевира необоснованост на атакувания акт и постановяването му в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че размерът на вредата, в конкретния случай, не може да бъде намаляван от съда. Иска уважаване на предявената искова претенция в цялост, включително присъждане на заплатената държавна такса по адм. дело 14238/2019 г. на Административен съд София-град, по което е постановен съдебният акт, предмет на касационен контрол в настоящото производство. Алтернативно, ако касационната инстанция прецени, че вредата може да бъде намалявана, иска присъждането на справедлив размер на обезщетението за имуществени вреди, което претендира. Претендира също присъждане на направените в касационното производство разноски. Ответникът Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление в София, ул. Елисавета Багряна 20, в писмен отговор, именуван възражение, оспорва касационната жалба с доводи за несонователността й. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение за настоящото производство. В съдебното заседание пред настоящия съд претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната част, е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните и обсъдени по делото доказателства от първата съдебна инстанция се установява следната фактическа и правна обстановка: Кепитъл Рекърдс ЕООД предявило пред Административен съд София-град искова молба срещу Агенция по вписванията с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 1007.50 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса по търг. дело 2615/2019 г. на Софийски градски съд, по което е постановено Решение 2310/19.12.2019 г. за отмяна на постановен от длъжностно лице при ответника Отказ 20191126161529-3/02.12.2019 г. за вписване по партидата на ищеца на промяна в седалището и адреса му на управление. С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град уважил частично предявения иск, като осъдил Агенция по вписванията да заплати на дружеството сумата от 307.50 лв., от които 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 7.50 лв. такса за разглеждане на жалбата срещу отменения по надлежния ред отказ на ответника за вписване на промени в партидата на ищеца. Със същото решение исковата претенция на дружеството била отхвърлена за сумата от 700.00 лв., представляваща разликата между претендирания и присъдения размер. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства се доказва наличието на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Като се позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), счел, че в обхвата на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е включена и тази на Агенцията по вписванията, произтичаща от вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Посочил, че съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, отказът за вписване на регистрация подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, който разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на Глава двадесет и първа от ГПК. Приел е, че по делото е налице отказ за вписване на промени в партидата на дружеството в Търговския регистър, отменен по съответния ред. Определил този акт, като издаден в регистърно производството с охранителен характер, целящо едностранно и безспорно да осигури съдебно съдействие на търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Формирал извод, че законодателят е приравнил отказа от вписване в търговския регистър на административен акт. На следващо място съдът обосновал наличието на вреда, настъпила в патримониума на ищеца, както и причинна връзка между претендираната обезвреда и отменения административен акт. Приел е, че доколкото регистърното производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и охранително по своята същност, то понесените за провеждането му разноски от молителя не биха могли да се възложат на насрещната страна, тъй като такава няма. Допълнил, че след като липсва специален ред за присъждане на извършените разноски в производството по разглеждане на жалбата срещу отказа от вписване по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, които разноски счел, че представляват вреда за ищеца, приложение, в случая, следва да намери разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Подчертал, че обжалването на издадения отказ за вписване на промени в партидата на дружеството в ТР е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че заявените обстоятелства подлежат на вписване, че подаденото заявление отговаря на изискванията на закона и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Формирал решаващия извод, че потърсената адвокатска помощ е пряка и непосредствена последица от издадения отказ, а платеният адвокатски хонорар пряка и непосредствена вреда за ищеца от този отказ, доколкото дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако не му беше отказано вписване на заявените от него обстоятелства в ТР, увреждащо законните му права и интереси. За да определи размера на претендираната обезвреда, Административен съд София-град се позовал на представените по търг. дело 2615/2019 г. на Софийски градски съд документи договор за правна защита и съдействие от 03.12.2019 г. и пълномощно в полза на адв. Т. Томов, съобразявайки възражението на ответника по иска и по касация срещу размера на претендираното от Кепитъл Рекърдс ЕООД адвокатско възнаграждение. Приел е, че делото има невисока правна и фактическа сложност. Посочил, че такъв тип дела се разглеждат в закрито заседание, а ролята на процесуалния представител се изчерпва с изготвянето и подаването на жалбата и евентуално отстраняване на нередовности по нея. Отчел, че по такива дела не се събират доказателства и не се провежда открито съдебно заседание. Определил размера на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъдил сумата от 300.00 лв., чийто размер счел за обоснован и справедлив. Присъдил и държавната такса за обжалването пред Софийски градски съд. Отхвърлил, като неоснователен, предявения иск за разликата над 300.00 лв. до пълния предявен размер от 1000.00 лв. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението, в обжалваната част, е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и при събрани в пълен обем доказателства. С исковата молба се претендира отговорност за вреди, причинени на Кепитъл Рекърдс ЕООД от направени разноски по обжалване на отказ за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството от длъжностно лице при Агенцията по вписванията, който отказ е отменен като незаконосъобразен с Решение 2310/19.12.2019 г. по търг. дело 2615/2019 г. на Софийски градски съд. Законът предвижда обезщетяването за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията да се извършва по реда на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, т. е. в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана имуществена отговорност на Агенция по вписванията от незаконосъобразно издадени от органите й и отменени по съдебен ред актове, действия или бездействия. От правна страна по делото безспорно е установено наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на Агенцията за вреди по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Неоснователно е оплакването на дружеството касационен жалбоподател срещу възприетата от първоинстанционния съд неоснователност на исковата претенция в частта й за размера на адвокатското възнаграждение над 300.00 лв. до претендирания такъв от 1000.00 лв. Възникването и признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия претендиран размер. В мотивите на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд по тълк. дело 2/2016 г. е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), т.е. присъденият размер да бъде съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Доколкото в настоящия случай в производството пред Софийски градски съд не е провеждано открито съдебно заседание и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършената от ангажирания адвокат правна помощ изготвяне и депозиране на жалба срещу Отказ 20191126161529-3/02.12.2019 г. за вписване по партидата на Кепитъл Рекърдс ЕООД на промяна в седалището и адреса му на управление, правилно първоинстанционният съд е приел, че обоснованият и справедлив размер на обезщетението е този към минимума по чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата му редакция, индивидуализирайки го на 300.00 лв. Обезщетението в този размер се явява справедливо и обосновано и е в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия дружеството незаконосъобразен отказ на Агенция по вписванията. Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за сумата над присъдената от 300.00 лв. до претендираната такава от 1000.00 лв. за обезщетение за имуществени вреди във връзка с платено адвокатско възнаграждение е обоснован на доказателствата по делото и е в съответствие със закона. Настъпването на така претендираната вреда над присъдения размер не е в пряка причинна връзка с отменения отказ на Агенция по вписванията, поради което не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск в тази му част. Необосновано касационният жалбоподател възразява, че първоинстанционният съд е пропуснал да коментира в обжалваното решение претендираната и заплатена от дружеството държавна такса от 12.50 лв. за производството пред първата инстанция. Видно от съдържанието на обжалваното решение, административният съд е уважил претенцията на Кепитъл Рекърдс ЕООД за присъждането на тези разноски, като е обосновал в мотивите защо приема основателността й. По изложените съображения касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, намира решението на Административен съд София-град за правилно в обжалваната част, а релевираните в касационната жалба оплаквания счита за неоснователни. При този изхода на спора и направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски, на Агенция по вписванията се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100.00 лв., което Кепитъл Рекърдс ЕООД следва да бъде осъдено да й заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия