Решение № 51 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5643/2017 г.

Решение № 51 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5643/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Б. при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрск. Е. Т., срещу решение № 528/24.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1269/2016 г. по описа на Административен съд Б. /АСБ/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-02000214003210-091-001/25.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден в обжалваната по административен ред част с решение № 138/08.06.2016 г. на ДД "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП. Релевират се всички оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост като касаторът намира, че съдът не е съобразил тежестта и силата на събраните доказателства, направил е фактически и правни изводи, несъответстващи на установените по делото факти и обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, ведно с присъждане на деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Стоянов" ООД, в писмен отговор подаден от процесуалния представител адв. Костов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на делото пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА № Р-02000214003210-091-001/25.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден в обжалваната по административен ред част с решение № 138/08.06.2016 г. на ДД "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, с който акт в тежест на ревизираното лице "Стоянов" ООД гр. Б. са определени задължения по ЗДДС, произтичащи от допълнително начисляване на ДДС в размер на 66 064,36 лв. и лихви в размер на 13 797,35 лв. За данъчни периоди 01.01.2014 г. -28.02.2014 г. начисленият ДДС е по фактури за ВОД, издадени към MSP Consulting LTD, Кипър по 3 броя фактури с предмет - дъвки.. Приходните органи са счели, че не е налице общностен характер на доставката и съответно условие за прилагане на нулева ставка по ДДС, тъй като не е доказано изпращането и транспортирането на стоките от България до друга държава-членка на ЕС, както и получаването на стоките на адреса в Кипър, посочен в инвойс-фактурите, ЧМР и писмени потвърждения. За да отхвърли жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е приел за доказано от ревизираното дружеството, в чиято доказателствена тежест е това, извършен ВОД по процесните фактури към кипърското дружество. Приел е, че спорните доставки отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 45 ППЗДДС /ред. ДВ бр. 10/2011 г., в сила от 01.02.2011 г./, поради което РЛ не следва да заплаща допълнителен данък /ДДС/ за извършени облагаеми доставки на територията на РБ. За да достигне до тези си изводи, съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство. В хода на съдебното производство е открито производство по чл. 193 АПК вр. с чл. 144 АПК по оспорване истинността - автентичност на положените подписи от превозвач за товарителниците от 18.01.2014 г., 04.02.2014 г. и 26.02.2014 г. / на л. 51,59,67 от делото на АСБ/. Приети са отговори на запитвания по линия на международното сътрудничество, заключения на съдебно-криминалистична, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Според първата подписите за получател - клиент в трите товарителници и в писмените потвърждения са изпълнени от Б. С. Ш.. Според заключението на ССчЕ - фактурите са отразени в справки-декларации по ЗДДС, в дневник за продажби и VIES декларации, разплатени са по банков път като сумите са преведени между български сметки на лицата съответно в Корпоративна банка и Про кредит банк. По делото са събрани гласни доказателства от св. Атанасов, контролиращ процеса на натоварване и изпращане на стоката при РЛ и св. Шангов, собственик на получателя MSP Consulting LTD, Кипър в процесните периоди. Преценката на относимите писмени доказателства по чл. 45 ППЗДДС е извършвана при съобразяване на обстоятелство за извършван транспорт за сметка на получателя и от трето лице - "К." АД. Съдът е приел, че доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по доставката е регистрирано лице по ДДС, стоката е предадена на купувач и рисковете по нея са преминали върху купувача. Счел е, че РЛ като доставчик не е могъл да установи, че превозвачът не е имал отношения с купувача и не е собственик на превозните средства. Приел е, че доставчикът е представил всички необходими документи, установяващи фактическото напускане на стоките от територията на РБ, не се установява данъчна измама и участие на доставчика в такава. Обжалваното решение е неправилно като необосновано и материално незаконосъобразно. Съгласно легалното определение на понятието вътреобщностна доставка (ВОД) в чл. 7, ал. 1 ЗДДС тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В ППЗДДС са установени необходимите документи, удостоверяващи наличие на обстоятелства за ВОД. В процесния случай документите, които следва да са налице с оглед доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на Гърция са писмени потвърждения или транспортни документи, тъй като се твърди, че транспортът е извършван от трети лица за сметка на получателя. В процесния случай спорно е наличието на основната предпоставка за признаване на ВОД - преминаване на стоките от територията на РБ до територията на Гърция като друга държава-членка на ЕС. Въпреки представените транспортни документи и потвърждения и потвърдената автентичност на подписите за получател в тях на Б. Ш. в качеството му на представляващ кипърското дружество - купувач, касационният съд намира за недоказан главният факт, подлежащ на доказване - преминаване на стоките от територията на РБ до територията на друга държава - членка на ЕС. П. делото са събрани доказателства - писмени, гласни и заключения, въз основа на които са установени при условията на пълно доказване фактическите действия на страните и техните представители във връзка с изпълнение на облигационните им отношения по процесните три фактури. Установено е, че дружеството, вписано като превозвач в придружаващите ЧМР, не е имало договорни отношения за превоз с дружеството - купувач и получател на стоките по трите фактури, не е притежавало товарните МПС, вписани в товарителниците като превозни средства - кл. 23. Касационният съд намира за установено, че изготвянето и попълването на ЧМР се извършва в РБ, в момента на натоварване и изпращане на стоките, вкл. и относно подписите за превозвач /полагани от шофьор на превозно средство/ и за получател /полагани от Б. Ш. като управител на купувача/, като не се извършва проверка за съответствието на рег. номера на МПС, вписани в товарителницата и превозващи стоките. В тази връзка касационният съд намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд като дава вяра на показанията на св. Атанасов, работещ при жалбоподателя и установяващ неизгодни за него обстоятелства и не дава вяра на показанията на св. Шангов в тази им част, още повече, че същият изрично заявява че не е придружавал превоза, не е преминавал границата ведно със стоките. В случая, при тези данни е оборена доказателствената сила на писмените документи. Не се установява стоката да е превозена до границата и да е преминала в друга държава -членка, т. е. същата като неналична е реализирана на територията на страната като индиция за този извод е и обстоятелството, че разплащането също е извършено между български банки и сметки . Установени са и други несъответствия в приетите като доказателства товарителници и потвърждения - относно непопълнени клетки, несъответствия в описанието на стоката и доставчика. При преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност касационният съд намира за оборена доказателствената сила на писмените доказателства по чл. 45 ЗДДС относно установените в тях обстоятелства на получаване на фактурираните стоки на територията на Гърция. Тези обстоятелства се приемат за неустановени предвид начина и времето на оформяне на същите документи и оборване на данните за извършения превоз - като превозвач и превозни средства и при липсата на каквито и да било други събрани годни доказателства за преминаване на стоките от територията на РБ на територията на РГърция. Дали доставчикът или негови представители, съответно служители, са знаели или не, че предадените от него стоки не са транспортирани и получени в Гърция, в случая и за целите на данъчното облагане се явява без значение, тъй като се явява недоказана основна предпоставка за възникване и наличие на ВОД. По установения начин на заплащане и предаване на стоките - натоварване и транспортиране, не може да се приеме, че доставчикът е действал добросъвестно и е положил грижата на добрия търговец, така че да се увери, че стоките се превозват, изпращат и получават извън територията на РБ. С оглед изложеното дотук изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА предвид установяване на релевантното обстоятелство по транспортиране и получаване на процесните стоки от България в Гърция, поради доказване на фактическото преминаване на границата на стоките, вкл. и при наличие на надлежни документи за това по смисъла на чл. 45, т. 2., ППЗДДС, се явява изцяло необоснован и незаконосъобразен. Не са налице предпоставки за прилагане на нулева данъчна ставка на облагане и съответно за недължимост на ДДС по процесните фактури в определения от приходните органи размер. По изложените съображения решението на АСБ като неправилно следва да бъде отменено. Предвид липсата на допуснати процесуални нарушения, при изяснена фактическа обстановка, следва да са постанови от касационния съд ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. При този изход основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски в за две съдебни инстанции. Съобразно материалния интерес и заявената претенция, при спазване правилото на чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 8 от Наредба № 1 към ЗА, разноските за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са в размер на 2926 лв., или общо за двете инстанции - 5852 лв., в който размер се присъждат в тежест на дружеството. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,