Решение № 12368 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7915/2023 г.

ВАСВторо отделение12.12.2023 г.докладчик т Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 153 от 21.07.2023 г. по адм. дело 162/2023 г. на Административен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Б. Динев, [ЕГН] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез неговия пълномощник срещу решение 153 от 21.07.2023 г. по адм. дело 162/2023 г. на Административен съд Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от касатора заповед. Ответникът по касационната жалба Б. Динев, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на сторените от него разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Динев срещу заповед 8121К-3353/07.04.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 9, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в ОДМВР Кюстендил за длъжността полицейски инспектор V степен в група Териториална полиция на РУ Кюстендил при ОДМВР Кюстендил, считано от датата на връчване на заповедта, поради неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, неизпълнение на служебните си задължения, неспазване на служебните правомощия, използване на служебното си положение за облага на трети лица и умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на МВР. С решение 5205 от 17.05.2023 г. по адм. дело 11391/2022 г. на Върховния административен съд е отменено предходно постановеното по съществото на спора от административния съд решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Според касационния състав са правилни мотивите на решаващата инстанция за издаване на заповедта от компетентен орган и в предписаната от закона форма, налагане на дисциплинарното наказание в законоустановения срок и спазване на изискванията на чл. 207 ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство. Намира за незаконосъобразен и необоснован извода на съда, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. При новото разглеждане на делото касационната инстанция указва, че съдът следва да провери съответствието на оспорената заповед с материалния закон и да изложи мотиви за това, в частност - дали служителят е извършил посочените в заповедта нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7 и 9 ЗМВР. При новото разглеждане на делото, с обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му от закона правомощия съгласно чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 204, т. 1 ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидената по чл. 210, ал. 1 ЗМВР писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, съгласно който за тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 4 ЗМВР да събере и оцени всички доказателства. Издадената заповед обаче е издадена в противоречие с материалния закон. Не се установяват посочените в заповедта нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7 и 9 ЗМВР. По отношение обвиненията за безвъзмездно придружаване без сключен договор по чл. 92, ал. 3 ЗМВР между ОДМВР Кюстендил и община Дупница (собственик на репатриращия автомобил на ОП Паркинги и гаражи) за осъществяване на дейност на принудително преместване на неправилно паркирали МПС, в РУ Дупница е получено писмо от кмета на община Дупница, адресирано до началника на районното управление, с което се иска съдействие по чл. 168, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за осигуряване на полицейски служител за преместване на паркирано ППС при условията и по реда на цитираната правна норма. Според съда, касае се за писмо-указание от компетентен орган като ръководител на администрацията, до друг орган на власт, съставляващо изрично регламентирана в ЗДвП законова процедура, чието изпълнение налага задължение на началника на РУ Дупница. Дейността на предоставяне на полицейски служител като компетентно лице за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5 ЗДСл не касае охрана от вида на посочената в чл. 92, ал. 3 ЗМВР. Дейността на определените от жалбоподателя служители е безвъзмездна, тъй като нейното изпълнение е нормативно заложено и не представлява облага за трети лица, съответно не води до причинени вреди на МВР. С така описаното поведение не е изпълнен съставът на посочените от наказващия орган нарушения неспазване на служебните задължения или неспазване на служебните правомощия. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че при постъпил анонимен сигнал срещу наказания с оспорената заповед служител, заемащ към момента на съобщеното нарушение поста началник на РУ Дупница, както и след извършена справка 7855р-11262/16.12.2021 на Дирекция Вътрешна сигурност МВР, срещу него е образувано дисциплинарно производство въз основа на заповед 8121К-12507/16.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в качеството му на дисциплинарно наказващ орган. Заповедта е по-късно поправена с цел отстраняване на фактическа грешка в длъжността на служителя със заповед 8121К-12586/20.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, а след това изменена по отношение длъжността на служителя със заповед 8121К-106/11.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи, която към момента на последната издадена заповед е полицейски инспектор V степен в група Териториална полиция на сектор Охранителна полиция към РУ Кюстендил към ОДМВР Кюстендил. От разследването се установява, че от кмета на община Дупница е изпратено писмо изх. 66-00-360/30.08.2019 г. до началника на районното полицейско управление (към този момент постът е заеман от оспорващия), за предоставяне на униформен служител за репатриране на моторнопревозни средства (МПС). В писмото се сочи необходимост във връзка с пускането в движение на репатриращия автомобил по реда на чл. 168 ЗДвП от 03.09.2019 г. да бъде осигурен униформен служител за съдействие при преместването на паркирани ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. Съгласно снети сведения в дисциплинарното производство, началникът на РУ Дупница на 02.09.2019 г. устно е разпоредил до второ нареждане да започне ежедневно осигуряване на униформен служител за съдействие на репатриращия автомобил. Такова е осъществено в съответното работно време на общинските служители от 09:00 ч. до 18:00 с един част почивка, от служители в група Охрана на обществения ред при РУ Дупница, от Участък Бобошево, Участък Сепарева баня и други групи по изключение, посочени от съответните началници на групите и според възможностите и без употреба на автомобил от МВР. По сведения на 22 полицейски служители, извършвали съвместната работа с управляващите репатриращия автомобил общински служители, за тази дейност не са изготвяни докладни записки. Установява се, че при необходимост разпределените полицаи са изпълнявали и нормалните си задължения. Дейността на предоставяне на униформен служител на репатриращия автомобил е временно прекъсната през месец март 2020 г. при провеждане на избори и други важни мероприятия, както и по сведения за повреди по репатриращия автомобил или поради отпуск и болнични на общинските служители, след което е възобновена с разпореждане на оспорващия. През месец юни 2021 г. началникът на РУ Дупница е излязъл в продължителен болничен, като функциите му са поети от старши инспектор В. Йоцов - началник на група Противодействие на имуществените престъпления в сектор Криминална полиция при РУ Дупница, който с устно разпореждане от 02.08.2021 г. е наредил дейността да бъде преустановена. От кмета е постъпило писмо рег. 277000-68331/16.08.2021 г. до директора на ОДМВР Кюстендил и областния управител, в което изразява недоволство от прекъснатото съдействие. В отговор при проведена среща през месец август 2021 г., на кмета било обяснено, че съдействието не може да продължи, поради липсата на сключен договор за предоставяне на услугата. След проведена втора среща на кмета на общината и ръководни служители от ОДМВР Кюстендил, на работещите на репатриращия автомобил служители е проведено обучение. При постъпило ново писмо от кмета изх. 66-00-333/28.10.2021 г. с уведомяване за подновяване на работата на репатриращия автомобил от 04.11.2021 г. с очакване на съдействие, с резолюция на началника на РУ Дупница (към този момент В. Йоцов), на гл. исп. Симеонов е наредено да оказва съдействие на репатриращия автомобил в случай на необходимост. За периода 04.09.2019 г. до 02.08.2021 г. контролът върху дейността по оказване на съдействие на репатриращия автомобил не е включена в плановете и анализите на дейността на сектор Охранителна полиция в РУ Дупница. Според дисциплинарно наказващия орган, началникът на РУ Дупница е следвало при липса на сключен договор за предоставяне на такива услуги, да изпрати докладна записка до директора на ОДМВР Кюстендил. Според свидетелски показания в съдебното производство на Г. Десподов, пенсиониран като началник на икономическа полиция през 2019 г., същият е присъствал на служебен разговор, но не помни кога, къде и пред кой, на който оспорващия е уведомил, че се осъществява съдействие на репатриращия автомобил, но като добавя, че такава задача не е поставяна от директора на ОДМВР. Свидетелят С. Еленков, началник на РУ Бобов дол до месец август 2019 г., сочи, че на месечни оперативки при директора на ОДМВР Кюстендил жалбоподателят е споделял за проблеми с общината във връзка с репатриращия автомобил, който всеки ден работил съвместно с полицейски служител с цел да не се допускат противообществени прояви. Дисциплинарното производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина е приключило с издаването на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на служителя и прекратяване на служебното му правоотношение. Причинената на МВР вреда е изчислена при типова калкулация на цената на услуги по охрана на спортни състезания, съпровождане на официални лица или товари, както и за други мероприятия или дейности с краткосрочен характер по реда на чл. 92, ал. 3 ЗМВР за 2019-2021 г. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението е и материалнозаконосъобразно. В този смисъл изводът му за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед се споделя и от касационната инстанция. Съдът правилно е установил, че не са доказани фактите, на които органът е основал налагането на дисциплинарното наказание уволнение. Адресираното до началника на РУ Дупница писмо от 02.09.2019 г., с което кметът на общината иска съдействие по реда на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, представлява указание на компетентен орган ръководителя на управляващата общинските пътища администрация, до друг орган на власт за изпълнение на заповед на кмета от 29.07.2016 г. за определяне на полицейски служител, който в качеството на административен орган да прилага ПАМ по чл. 171, т. 5 ЗДвП. Според събраните по делото свидетелски показания, началникът на РУ Дупница устно е съобщил на директора на ОДМВР Кюстендил за предходно адресирано до него искане от кмета на общината за предоставяне на полицейски служител за същата дейност, поради което по-висшестоящия орган е бил наясно с необходимостта от осигуряване на униформен служител и не е разпоредил на наказания служител да сключи договор с общинското предприятие. Въпреки временното преустановяване на предоставянето на съдействие от страна на районното полицейско управление при постъпването на неговия заместник, в крайна сметка новият началник също е дал устно разпореждане за осигуряване на съдействие при необходимост на общинските служители. Предвид изложеното, не се установява извършено от наказания служител тежко нарушение при изпълняване на служебните му задължения, във връзка с соченото в заповедта като основание за налагане на дисциплинарното наказание, неправомерно получаване на финансова облага от ОП Паркинги и гаражи и понасяне от МВР на финансова вреда в резултат на устното разпореждане на тогава заемащ длъжността началник на РУ Дупница за съпровождане на репатриращия автомобил на общината от униформен полицай при осъществяването на дейността по прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5 ЗДвП, без сключен по реда на чл. 92, ал. 3 ЗМВР договор. В случая, събраните по делото доказателства установяват, че действията на началника на РУ Дупница са по изрично регламентирана в ЗДвП и наредбата за организация на движението на територията на общината процедура, съответно и реда и условията за принудително преместване на неправилно паркирани ППС към заповед 2577/29.07.2016 г. на кмета на община Дупница, които изискват принудителното преместване на автомобили да се осъществява само след констатиране на нарушение и нареждане от длъжностно лице (представител на РУ на МВР Дупница). Така описаната дейност по изпълнение на законови задължения по съществото си е безвъзмездна, поради което не е годна да предизвика финансова облага за трети лица или значителна вреда за МВР. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че началникът на РУ Дупница не дължи изпълнение на указания или заповеди на кмета на общината, съответно и за необходимост от уреждане по реда на чл. 92, ал. 3 ЗМВР на отношенията по повод постъпилото пред него писмо от кмета на общината с искане за съдействие, чрез сключване на договор. Решаващият съд е изложил правилни мотиви по тези съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. Предоставянето на полицейски служител за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5 ЗДвП не може да се приравни на осъществяването на охранителна дейност от описаните в чл. 92, ал. 3 ЗМВР, относими към спортни състезания, масови прояви, съпровождане на официални лица или товари, нито за мероприятие или дейност с краткосрочен характер. След като фактите на използване на служебното положение за облага на трети лица и умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на МВР, не са безспорно доказани, явява се незаконосъобразно позоваването на такива деяния като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, т. 7 и т. 9 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМВР. В тази връзка адекватно решаващият съд е отбелязал, че при липса на доказано неправомерно поведение, уволненият служител не е нарушил посочените в административния акт разпоредби, съответно поведението му не е доказано да причинява вреди на МВР, поради което незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното, касационната инстанция споделя правния извод на решаващия съд за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника Б. Динев следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. Направеното възражение за прекомерност от пълномощника на касатора е неоснователно. Претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение са в най-ниския размер по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните работи, поради което размерът им не подлежи на редуциране. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,