Решение № 130 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6281/2007 г.

Решение № 130 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6281/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./. Н. З. Н. от гр. Лом е обжалвал решението на Окръжния съд в гр. М. от 26.07.2007 г. по гр.д. № 52/2007 г. с което е оставено в сила решението на Районния съд в гр. Лом от 23.11.2004 г. по гр.д. № 183/2004 г. С това решение той е осъден да предаде на "З" ООЗ гр. Лом владението върху склад-дъгообразен метален, находящ се в югозападната част до басейна, първият от запад на изток в УПИ * кв.258 по регулационния план на ПЗС-север гр. Лом, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 230 лева. В касационната жалба се твърди, че решението на окръжния съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Окръжния съд в гр. М., прие следното: Ищецът "З" О. със седалище и адрес на управление в гр. Лом в исковата си молба е твърдял че е собственик на дъгообразния едноетажен метален склад- първия от запад на изток, който се намирал в югозападната част на басейна, построен в УПИ *кв.258 отреден за Т. на едро по регулационния план на ПЗС- север гр. Лом и че това право се извеждало от нот.акт № 103 от 10.07.2003 г. на нотариус Д. М. с район на действие Районен съд гр. Лом. От удостоверението на Окръжния съд в гр. М., приложено на л.8 по гр.д. № 183/2004 г. на РС гр. Лом е било видно, че през 1993 г. е регистрирано дружество с ограничена отговорност с фирма "З" О. гр. Лом със съдружници: "Х" О. гр. С. и българската държава и че дружеството се управлявало и представлявало от Т. С. Качамаков. В извадения по реда на чл. 483 ГПК /отм./ нотариален акт № 103 от 10.07.2003 г. са били описани документите въз основа на които нотариусът констатирал че молителят бил собственик: акт за държавна собственост №/83 г., заповед на областния управител № от 27.09.2000 г. за деактуване на недвижимите имоти, скица и данъчна оценка. Искът за ревандикация на посочения склад с правно основание чл. 108 ЗС е насочен срещу ответника-касационен жалбоподател Н. З. Н.. Той оспорил собствеността на ищеца и представил следните писмени доказателства: протокол № 1-л.16- от 16.10.1995 г. на комисията за провеждане на търг за закупуване на метален склад-хале, собственост на "Т" ЕО. гр. М., договор за покупко- продажба на метален склад от 27.10.1995 г., ксерокопие от фактура № 1220/27.10.1995 г. за изплатени общо с ДДС 354 000 лева за покупката на метален склад - инв. № 13 в база Лом за сумата 300 000 лева. Представил и ксерокопие на скица, на която бе отбелязано че ЕТ "Н" е собственик на склад в УПИ * в кв.258 по плана на ПСЗ гр. Лом. При разглеждане на спора от Ломския районен съд и два пъти от Окръжния съд в гр. М. са били събрани и други доказателства на които въззивният съд е направил пълен и задълбочен анализ. Така той обосновано и законосъобразно е приел, че ищецът се е легитимирал като собственик на процесния метален склад и че ответникът Н. З., който е бил без правно основание в него, е бил длъжен да го опразни и предаде. Същественият въпрос по делото е бил въпросът за това след преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества, това имущество-склад със застроена площ от 300 кв. м. на кое от държавните предприятия по онова време - 1994-1995 г. е било предоставено за стопанисване или управление, с оглед разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, защото с акта за преобразуване това имущество се е предоставило в собственост на преобразуваното търговско дружество, "... освен ако в него не е предвидено друго". По делото е бил представен акт за държавна собственост № от 11.07.1985 г. за кв.257 парцел ****Х по преписка № 1* от 22.12.1983 г. От него е било установено, че тогава когато собствеността върху земята и върху сградите и съоръженията на предприятията е била държавна, със собствени средства Държавното търговско предприятие и ОКС гр. Лом построило складове и работни помещения-административна сграда, описани в акта. На гърба на същия документ има отбелязване, че след разделянето на ДСО Т. на едро"-ОП-Михайловград и СД "Р"-Михайловград, съгласно ПМС № 151/10.12.1975 г., разделителен протокол от 30.04.1976 г. и препис-извлечение от баланса на СД "Р" към 30.04.1976 г. и на ЕО. "Т"/правоприемник/ към 1.03.1995 г., от това имущество което е влизало в имуществото на ДСО "Т" е бил отделен склад- хладилник от 366 кв. м. площ / част от склад широкоплощен с обща площ 6408 кв. м./ и предаден на "Т" гр. М.. Въззивният съд изяснил, че склада, предмет на настоящето производство, не е този склад, който през 1976 г. е бил предаден в оперативно управление на СД "Р", респ. на"Т" ЕО. правоприемник./Държавната фирма "Т" гр. М. е била преобразувана в ЕО. с държавно имущество с решение на Мотанския окръжен съд- фирмено отделение от 30.03-1993 г., а с ново решение № 540 от 20.09.2000 г. на Окръжния съд гр. М., приложено на л.79, от ЕО. то е преминало в О. със съдружници: "Т"О. гр. М. и държавата представлявана от министъра на икономиката./ Ответникът-касационен жалбоподател е основавал правата си на собственик чрез покупката на търг, извършена от "Т" ЕО. гр. М. на 16.10.1995 г.негово е било задължението да представи документите за преобразуване на държавното предприятие в ЕО., от които да се направи извод, че с решението за преобразуване в собственост на преобразуваното търговско дружество е бил поставен и металния склад, предмет на настоящето дело.това не е направено. По гр.д. № 52/2007 г. на Монтанския окръжен съд на л.28 е приложена оценка на дълготраен материален актив, собственост на "Т" ЕО. гр. М. към 13.09.1995 г. /протоколът за продажбата на търг е от 16.10.1995 г./. От нея е било установено, че лицензиран оценител е определил" обекта на оценката"- "метално съоръжение на територията на гр. Л. хале, с носеща конструкция и огънати стоманени тръби, покрита с вълнообразна поцинкована ламарина, на бетонова основа."Съоръжението е въведено в експлоатация през 1987 г. Застроена площ - 380 кв. м., застроен обем 1 400 куб. м.". Оценка- 287 000 лева. В посочения акт за държавна собственост №/11.07.1985 г. в който са били описани предоставените в оперативно управление на ДСО "Т" гр. Лом складове и работни помещения изрично е било описано неговото имущество: застроено и незастроено дворно място, представляващо парцели III,IV и част от парцел **** кв.258 с обща квадратура 39 740 кв. м., описани са складовете и годината на построяването и в т. 11 са посочени: "Дъгообразни метални складове 4 броя по 300 кв. м., етаж 1, строени през 1983 г."Изрично е посочено, че това е извлечение от баланса към 31.12.1995 г. Противни са данните по извлечение на баланса на ДФ "Т", приложен на л.19 по гр.д. № 31/2005 г. на Окръжния съд гр. М..там е описан "склад.метален" инв. № 13, зачертан и вписан № 8,"... съгласно 1987 г." и по отчетна сметка към 31.12.1999 г. И се пита: защо същият склад, който е бил продаден през 1995 г. ще се води отново по баланса на същата фирма през 1999 г. Очевидно, става въпрос за друг склад, а не за този предмет на спора. Окръжният съд е проследил и данните по приватизационната преписка, в която по т. 8 на раздел I-ви от Информационния меморандум, са фигурирали четирите дъгообразни метални складове в парцел **** от по 300 кв. м. построени през 1983 г. Проследил е и изпълнението на приватизационния договор за продажба дяловете на държавата на ищцовото търговско дружество и е взел предвид доклада на Агенцията за след приватизационен контрол за купувачите "Търговска база - Лом-"З" О. гр. Лом и "Х" О. гр. С., приложен на л.18. От заключението на вещото лице Р. Г. заедно с приложената скица на л.15 и на л.17, е идентифициран именно кой от четирите дъгообразни склада е предмет на спора. С това решаващият съд е изпълнил указанията, дадени от ВКС с решение № 1* от 16.01.2007 г. по гр.д. № 2300/2005 г. на 4-то гр.от. Вещото лице е пояснила, че е извършило оглед на складовете и в присъствието и на двете страни е уточнило именно кой е склада за чиято собственост спорят страните. Окръжният съд гр. М. на основата на всички събрани по делото доказателства, преценени с оглед и на доводите на страните, обосновано е приел, че ищецът се легитимира като собственик и че ответникът се е намирал в склада, предмет на делото, без правно основание.. Ответникът Н. З. Н. не е доказал правното основание на владението си. Сами по себе си представените от него писмени доказателства-протокол от 16.10.1995 г. за проведен търг на който участие са взели двама души с почти еднакви имена- Н. З. Н. и Т. Н. З. с почти еднакви суми за наддаването и при третото единият се отказал от търга- Т. Н. З., договор за продажба от 27.10.1995 г. и фактура № 1220/27.10.1995г, подписана от получателя Н. за обект № 13, без да има счетоводно записване и без попълване на останалите реквизити от т.н.съставител с неидентифициран подпис, не са могли да го легитимират като собственик. Самият метален склад във фактурата не е бил описан само с инв. № 13, без да има други идентифициращи го белези. Законосъобразен е извода за нищожност на проведената, ако действително е била проведена, тръжна процедура за продажба на метален склад. По делото не е била приложена преписката-кой е органът взел решението по чл. 3 от Наредба за търговете - ДВ бр.50 от 19.06.1992 г., не е била приложена тръжната преписка с решението за търга, публикувано в "Д"-чл. 3 ал. 6, публикациите в централен и местен вестници - чл. 4, състав на комисията по чл. 5, който набляга на участието на "правоспособен юрист", който ако отсъства при провеждане на търга, провеждането му се отлага за същия час и място за друг ден - чл. 8 ал. 2 от Наредбата за търговете. В протокола от 16.10.1995 г. е посочен състав на комисия от 3 човека, но в вея не е участвал "правоспособен юрист". Не са били налице и останалите елементи за една перфектна тръжна процедура. За това, ответникът-касационен жалбоподател не е можел да основе добросъвестно владение, продължило повече от 5 години, годно да го направи собственик. Вярно е становището на ищцовата страна-на "З" О., че той не е посочил дори от кога до кога е владял процесния склад, за да се изчислява и периодът на владение. В заключение, решението на Окръжния съд в гр. М. е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Развитите в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,