Решение № 7998 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2016 г.

Решение № 7998 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2016 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Земеделска производствена кооперация "Б.", с. Б., общ. Т., обл. С., подадена чрез процесуален представител, против решение № 259 от 19.02.2016 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. дело № 2616 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 021300904/26.07.2013 г., издаден от орган по приходите, в частта, потвърдена с Решение № 305/9.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - град Б. при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 13 867,20 лв. и прилежащите лихви по фактури № 1000000120/29.10.2012 г. и № 1000000121/15.11.2012 г. и кредитни известия към тях, издадени от "ЕВС К." ЕООД, с предмет на доставка на пшеница. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на стоката и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС - доставка на стока, нито основание за конкретния доставчик - регистрирано лице да начисли данъка, поради което за Земеделска производствена кооперация "Б." не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 от ЗДДС условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Този извод е обоснован с фактите, установени при ревизията въз основа на представените копия от фактурите, кредитните известия, договора и произход на стоката. Съдът е извел мотив, че представеното съглашение наименувано договор (стр. 113 от адм. дело 2616/2013 г. по описа на АСБ), няма характеристиките на договор по смисъла на закона. Посочил е, че писмен договор подписан между лицата не е налице, тъй като в представеното съглашение не са налице съществените елементи на договор за покупко-продажба. Не са представени също доказателства от доставчика, че е придобил и притежавал процесните стоки към датата на издаване на спорните фактури, нито документи за извършени каквито и да било разходи, във връзка с придобиването, съхраняването, реализацията и транспорта на фактурираните към ревизираното лице количества пшеница. В писмени обяснения РЛ е посочило, че поради неизпълнение от страна на търговското дружество на доставката, документирана с фактура № 1000000120/29.10.2012 г., е извършена корекция с кредитно известие № 1000000123/11.01.2013 г. до размера от 38, т. на стойност 16 254 лв. Относно доставката по фактура № 1000000121/15.11.2012 г. се сочи, че поради невъзможност от страна на "ЕВС К." ЕООД да извърши доставката на количеството пшеница в срок, е издадено кредитно известие № 1000000122/10.01.2013 г., с което взаимоотношенията между тях са приключили. По делото е представено удостоверение на основание чл. 24 от Закона за съхранение и търговия със зърно (стр. 112 гръб от адм. дело 2616/2013 г. по описа на АСБ) за вписване в регистъра на търговците на зърно. Посоченото се е опровергано от констатацията, че в регистъра под пореден номер 145007461 е вписано друго дружество, а именно "Б. Н. З.- И. М. 2003" ООД, гр. С.. П. е още, че регистрацията по ЗДДС на доставчика е прекратена, считано от 21.03.2012 г. по инициатива на орган по приходите, поради което същият няма право да издава фактури. Така мотивиран, съдът е приел, че не са налице реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на стоките, описани в процесиите фактури и е отхвърлил жалбата на Земеделска производствена кооперация "Б.". Решението е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. При постановяването му са формирани кореспондиращи с ангажираните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. В случая предмет на спора е реалността на доставките на пшеница по фактури, издадени от "ЕВС К." ЕООД. Съдът правилно е посочил, като безспорно, че доставка по фактура № 1000000121/15.11.2012 г. за 200, т. пшеница на стойност 81 600.00 лева не е извършена. За фактурираните количества е издадено кредитно известие № 1000000122/10.01.2013 г., предвид липсата на доставка, не е било налице основание за приспадане на данъчен кредит в размер на 16 320 лева. Поради което правилно съдът е приел, че за периода, през който Земеделска производствена кооперация "Б." неправомерно е ползвало право на данъчен кредит, дължи лихва за просрочие върху посочената сума в размер на 282.96 лева, на основание чл. 175 от ДОПК. Спорен е останал въпросът досежно фактура № 1000000120/29.10.2012 г., по която е извършена корекция с кредитно известие № 1000000123/11.01.2013 г. до размера от 38, т. на стойност 16 254 лв. както бе посочено по-горе, предвид издаденото кредитно извести и липсата на доставка, безспорно в тази част, не е налице право на приспадане на данъчен кредит. За останалата част от фактурата, за която не е издадено кредитно известие, а именно за 162, т. пшеница на стойност 69 336 лв. правилно съдът е посочил, че също не са налице законоустановените предпоставки за възникване и надлежно упражняване правото на данъчен кредит. Съдът е анализирал представения договор от 1.10.2012 г. сключен между доставчика и ревизирания субект. Липсата на съществени реквизити в договора, а именно вид на стоките, количество и качество, обективира липсата на предписаната от закона форма и в частност - липсва предмет на договора. Разпоредбата на чл. 28 от ЗСТЗ (отм.) визира, че търговските сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно, се сключват в писмена форма и декларация от производителя за произход и добра земеделска практика. В процесния случай неправилно е приел обаче, че договор не е налице. Настоящият състав намира, че независимо от липсата договор, наличието на фактура, съдържаща всички законоустановени реквизити замества договора, след като от нея може да се направи категоричен извод за страните по доставката, вида на стопанската операция, количество и цена на доставката, представляващи данни индивидуализиращи фактурираната стока. Наличието обаче на фактура или договор не е достатъчно за да се приеме, че е налице реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като този закон изисква да се представят доказателства за реалното прехвърляне на стоката. Такива доказателства, както правилно е посочено в обжалваното решение няма. В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключението на експерта по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките предвид наличието на данни за последващи доставки. Изводите на органа по приходите досежно липсата на пряка доставка не се опровергават и от заключението на вещото лице по проведената ССЕ, тъй като осчетоводяването на сделките и извършването на последващи доставки с тях не е основание да се приеме еднозначно, че стоката, предмет на това последващо разпореждане, е получена точно от издателя на фактурата. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че процесните фактури, по които е отказано ползването на данъчен кредит, са от месеци октомври и ноември 2012 г., т. е. след осъществяване процедура по дерегистрация на доставчика "ЕВС К." ЕООД по инициатива на органа по приходите. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,