Решение № 763 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2008 г.

Решение № 763 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. П процесуален представител на ищците М. А. Р. от с. Д., община Д., област Х., и В. А. С. от град Х., против въззивно решение от 30.11.2007 г. по гр. д. № 3551/2006 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., IV-Б отделение. Обстоятелствата по делото са следните: М. А. Р. от с. Д., община Д., област Х., и В. А. С. от град Х., посредством процесуалния си представител - адв. В, са предявили против А. С. Д. от град Х. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 42, б. "б", във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 3, б. "в", предложение последно ЗН. В исковата молба се твърди, че страните по спора са наследници на Д. А., след смъртта на който, ответникът е предприел действия за обявяването си като заветник на наследодателя по силата на саморъчно завещание от 10.01.2004 г. Поддържа се, че същото не е написано от наследодателя и не е подписано от него. С решение от 23.6.2006 г. по гр. д. № 8598/2005 г. Софийският районен съд, ГК, 52 състав, е уважил иска с правно основание чл. 42, б. "б", във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН, а е отхвърлил иска с правно основание чл. 3, б. "в", предложение последно ЗН. С решение от 30.11.2007 г. по гр. д. № 3551/2006 г., по въззивна жалба от ищците М, Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция, изхождайки от разпоредбата на чл. 3, б. "в" ЗН, е приела, законът изисква съзнателно служене с неистински завещание, т.е. че не е достатъчно само да е използвано завещанието, което не е подписано от завещателя, а и наследникът да е знаел, че то е неистинско. С оглед събраните по делото доказателства въззивната инстанция е стигнала до извод, че не е установено съзнателното служене с него в контекста на ангажираните по спора доказателства. Относно показанията на разпитания по делото свидетел Я са изложени изводи за приложението на чл. 136 ГПК (отм.), а игнорирайки ги е прието, че възпроизведените изявления на ответника по исковата молба не сочат категорично наличие на знание от негова страна, че завещанието е неистинско. Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от адв. П процесуален представител на ищците М. А. Р. и В. А. С., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Твърди се, че СГС е постановил решението си в разрез със събраните по делото доказателства, включително и тези ангажирани пред него с оглед изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Поради това се прави оплакване за необоснованост на съдебното решение, предвид действията на ответника във връзка с обявяване на завещанието. Излага се също така, че въззивното решение не е съобразено и с уважаване на иска по чл. 42, б. "б" ЗН. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски. Депозирана е писмена защита. Ответникът по касация - А. С. Д., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на касационните жалбоподатели и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Софийският градски съд е правилно. Законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е стигнала до правилния извод за неоснователност на предявения иск. Изводите му, съобразени с ангажираните по делото доказателства, съответстват с изискването на чл. 3, б. "в", предложение последно ЗН. Представените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитания пред СГС свидетел Я, не установяват по категоричен начин съзнателно служене с неистинско завещание. Обстоятелството, че завещанието е неистинско не е достатъчно основание, за да се обяви дадено лице за недостойно да наследява. Необходимо е то съзнателно да си служи с него. Касационните жалбоподатели не са установили по категоричен начин наличието на хипотезата на чл. 3, б. "в", предложение последно ЗН, както с ангажираните писмени доказателства, така и с устните такива. Обстоятелството, че св. Я е казал на ответника своето мнение и това на нотариуса, на което ответника не е дал според него ясен отговор не сочи на признание за съзнателно служене с процесното завещание. Това не се установява и от цитираните от свидетеля думи на ответника в проведения между тях разговор, а именно че последния се е погрижил да се снабди с него, поради това че е искал да запази имота на наследодателя. Законовата хипотеза не се установява и от останалата част от показанията на разпитания свидетел. Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решени е в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.