Решение № 2012 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10135/2020 г.

Решение № 2012 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10135/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ММС Груп" ООД, с: [ЕИК], представлявано от управителя П. Стойчев, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. Савова, против Решение № 1076 от 17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 115/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № PS000018/30.05.2019 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" ("МДТ") при Община Благоевград, потвърден с Решение № P-PS18/05.11.2019 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Благоевград, и дружеството е осъдено да заплати на Община Благоевград разноски по делото в размер на 509, 55 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт. Основните твърдения се свеждат до това, че "ММС Груп" ООД не е задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ, тъй като с бракуването на ППС - влекач с рег. [рег. номер на МПС] дружеството е лишено от правото на собственост, поради което не следва да му бъдат определяни задължения за данък върху превозните средства. От друга страна е посочено, че дружеството не е сред изчерпателно изброените субекти по чл. 58, ал. 1, т. 1 – 4 от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), превозните средства на които подлежат на освобождаване от данък, тъй като процесното ППС попада в хипотезата, предвидена в чл. 58, ал. 2 от ЗМДТ, а именно - освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5 е, L6 е и L7 е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. В заключение, моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови на друго, с което да отмени АУЗД. Ответната страна – директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград, чрез своя процесуален представител младши юрисконсулт О. Тодоровска, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище, а също и в писмен отговор, като моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АС - Благоевград, както и да присъди разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Благоевград е бил АУЗД № PS000018/30.05.2019 г., издаден от старши инспектор "МДТ" при Община Благоевград, потвърден с Решение № P-PS18/05.11.2019 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Благоевград, с който за периода 01.01.2014 г. до 30.04.2019 г. в тежест на "ММС Груп" ООД са установени задължения в размер на 5 035, 00 лева и лихви за забава 1 453, 69 лева за данък върху превозни средства - седлови влекач или влекач с ремарке с рег. [рег. номер на МПС]. С оспореното решение, АС – Благоевград е отхвърлил жалбата на "ММС Груп" ООД против АУЗД, като е осъдил дружеството да заплати на Община Благоевград разноски по делото в размер на 509, 55 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел на първо място, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма. Прието е, че изчисленият размер на данъка за всяка от годините 2014 г. - до 30.04.2019 г. не е спорен, доколкото не е оспорено определянето му по приетата от общинския съвет методика в Наредба по чл. 1, ал. 2 ЗМДТ и в границите по чл. 56 ЗМДТ. За неоснователно е прието възражението за недължимостта на данъка, основано на условията за освобождаване от заплащането на данъка по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Прието е, че разпоредбата на чл. 58 от ЗМДТ не намира приложение в настоящия казус, доколкото основанията за освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 - 5 ЗМДТ, но нито дружеството е сред субектите по ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ, нито превозното му средство, за което е начислен данък с акта, попада сред изброените в ал. 2 на чл. 58 ЗМДТ. В зависимост от обстоятелството, че с жалбата не се твърди, че собствеността е прехвърлена, съдът е отхвърлил и приложението на ал. 3 на чл. 58 ЗМДТ. Съдът е приел, че изложените в жалбата и поддържани в хода на производството обстоятелства не са доказани, поради което е изключил и приложението на ал. 4 на чл. 58 ЗМДТ, независимо че твърдените факти са в предметния обхват на посочената алинея. Въпреки поддържаното твърдение, че превозното средство с рег. [рег. номер на МПС] е бракувано, видно от представената справка от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Благоевград регистрацията му е прекратена на 05.04.2019 г. Съдът е приел, че прекратяването на регистрацията настъпва след представяне от собственика на удостоверение за разкомплектоване и изпълнение на особените изисквания по чл. 143, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като до прекратяването й по реда на Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, заплащането на данък върху превозните средства съгласно чл. 53 ЗМДТ е задължение на собственика, при отсъствието на основания по чл. 58 ЗМДТ за освобождаване от данък. Обжалваното решение е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. По силата на чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, в редакцията й, действаща към момента на издаване на АУЗД предвижда, че "За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено "Пътна полиция" по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. " От своя страна чл. 143, ал. 1 ЗДвП определя, че пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че "ММС Груп" ООД е задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗДМТ в качеството му на собственик на превозното средство. Видно от справка на АИС "Регистрация на МПС и собственици" (л. 54 - 61), представената от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Благоевград, ППС с рег. [рег. номер на МПС] марка/модел РЕНО ПРЕМИУМ 385. 19 е регистрирано като собственост на "ММС-ГРУП" ООД на 16.09.2011 г., като е посочено прекратяване на регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 14.11.2017 г. и прекратяване на регистрация по реда на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП на 05.04.2019 г. Правилно, в тази връзка е прието, че по делото е останало недоказано бракуването на процесното ППС. Представеният като писмено доказателство протокол за бракуване на МПС, изготвен от "Еви и Бети" ЕООД (, намиращ се на л. 14 от първоинстанционното дело), като частен документ няма обвързваща доказателствена сила относно описаните в него факти и обстоятелства. В случай, че не е заверен, той няма достоверна дата, а волеизявлението, описано в него, следва да бъде подкрепено с факти, каквито по делото са налице. В случая жалбоподателят, който претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в протокола, не се е справил с доказателствената тежест. Нещо повече – представеният по делото протокол е с по-ранна дата от датата, на която ППС е регистриран като собственост на "ММС-ГРУП" ООД. На следващо място следва да бъде посочено, че от момента на придобиването, регистрация и пускането в движение на превозното средство, неговият собственик става част от съвкупност от правоотношения, възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и условията за движение по пътищата, в това число и в отношения за данък върху регистрирания автомобил. Прекратяването на собствеността, съответно – твърденията за бракуване на ППС върху превозното средство по волята на неговия собственик не води автоматично до прекратяване на този кръг правоотношения, възникнали във връзка с регистрацията му. Неправилно, в тази връзка е изложеното от касационния жалбоподател, че фактическата собственост се прекратява с акта на бракуване на превозните средства. Създаден е правен порядък, по който собственикът следва да уведоми съответните компетентни органи за възникване на обстоятелства по бракуване на ППС, за да могат да бъдат прекратени съответните правоотношения, свързани със собствеността и регистрацията на автомобила. В този ред на мисли обстоятелството, че дружеството жалбоподател е загубило фактическата собственост върху процесното ППС не води до извода, че са прекратени всички правоотношения, в това число и данъчни, свързани с притежанието на автомобилите. За прекратяването на тези отношения е предвиден съответен нормативен ред, а именно - чл. 18 – чл. 19 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи, който в случая не е спазен от жалбоподателя. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното ППС. Както вече беше изложено - твърдението, че през 2011 г. притежаваното от лицето ППС е бракувано, е неподкрепено с годни доказателства. Не са представени и документи от съответния орган, удостоверяващи настъпването на такова събитие. Изложеното налага извода, че данъкът на процесното превозно средство е дължим за периода от 2014 г. до 30.04.2019 г. - края на месеца, в който регистрацията, съгласно представена от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Благоевград справка на АИС "Регистрация на МПС и собственици", е прекратена. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Благоевград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 624, 67 лева за касационната инстанция, изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,