Решение № 10886 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7076/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор по Агенция по заетостта, чрез процесуален представител, против решение 216 от 13.05.2021г., постановено по адм. дело 139/2021г. по описа на Административен съдМонтана/АС-Монтана/, с което е отменена негова заповед РД-11-00-428/04.03.2021г. С посочената заповед на основание чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение с Д. Накова, на длъжност Директор в дирекция Регионална служба по заетостта Монтана, длъжностно ниво-6, ръководно ниво-6а, с ранг V-старши, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността с период на оценяване от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Д. Накова, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Монтана е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за писмена форма, но при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е счел, че при изготвяне на годишната оценка на изпълнението /ГОИ/ на служителката, от оценяващия ръководител е нарушена разпоредбата на чл.76, ал.5 и ал.7 ЗДСл, и нормите на чл.12, ал.3, чл.13, ал.2, 3 и 4, чл.14, ал.1, т.1, чл.16, т.5, чл.18, ал.1 и 2 и чл.20 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация/НУРОИСДА/, а от контролиращия ръководител- чл.13, ал.1 от Наредбата. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена на едно фактическо и правно основание получена най-ниска оценка за изпълнение на длъжността неприемливо изпълнение но процедурата по определяне на ГОИ е била опорочена и същата не съставлява годно фактическо основание за издаване за издаване на процесната заповед, и освен материално и процесуално незаконосъобразна се явява и издадена при несъобразяване с целта на закона и при превратно упражняване на власт от страна на ответника. Решението е правилно. След извършена преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително доводите на страните, АС-Монтана е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. В процесния случай от съдържанието на приетия по делото Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции на служителя Д. Накова, вкл. Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността, се установява пълно противоречие между изложеното от оценяващият ръководител на поведената междинна среща на 24.07.2020г. и мотивите, изложени в частта годишна оценка на изпълнението. В този смисъл при извършения преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план и на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика, вкл. възложените конкретни задачи и показаните компетентности от служителя, се съдържат констатации за периода предимно с позитивен характер, като е записано, че годишното изпълнение ще се преценява на база обективните фактори за постигане на планираните индикатори. Същевременно мотивите, в частта за годишна оценка на изпълнението, относими към изпълнение на заложените цели са изцяло негативни, като липсва както конкретна така и цялостна преценка на обективните фактори през процесния период( при наличие на такива с форсмажорен характертежка пандемична обстановка и др.), които имат пряко или косвено влияние върху планираните индикатори, въпреки, че този подход е изрично заложен при проведената междинна среща Като обобщение в заключителните мотиви във формуляра за годишна оценка на изпълнение оценяващия ръководител е посочил, че Накова е изпълнила само част от целите на ИРП, и не е показала достатъчно компетентности, знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията за заеманата длъжност, а неизпълнението на останалите цели, задачи, компетенции през предходни години е оценявано като позволяващо подобрение и развитие, каквото не се наблюдава през отчетната 2020г. Този извод на оценяващия ръководител ведно с останалите мотиви изложени във формуляра за оценка не обосновават по безспорен начин налице ли са били обстоятелствата за поставяне оценка "неприемливо изпълнение" на оценявания служител. Не може да се установи от административната преписка дали служителят е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, и дали евентуалното неизпълнение е в резултат от обстоятелства, изцяло зависещи от служителя, както и че служителят не е показал за преобладаващата част от компетентностите по дл. характеристика съответните знания, умения и поведение, т.е. че същите не отговарят на изискванията, предвид критериите по чл.14, ал.1 вр чл.15 от НУРОИСДА( приложение 1 към чл.15). Видимите противоречия с междинната оценка при формирането на годишната такава на Накова, и липсата на анализ и отчитане на съществуващи форсмажорни фактори и обстоятелства извън волята на служителя за процесния период, не води до възможност за обективно установяване наличието на кумулативно дадените предпоставки, обосноваващи възприетата окончателна годишна оценка неприемливо изпълнение по чл.16, т.5 НУРОИСДА, а именно: служителя да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, и неизпълнението да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя. При тези факти получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби е опорочена и не обосновава прилагането на нормата на чл.107, ал.2 от ЗДСл от органа по назначаването. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Като се отбеляза по-горе, при констатираните видими противоречия в междинната и окончателната оценка, и при неотчитане на обстоятелства, неподвластни на волята на служителя, но имащи съществено отражение върху начина, сроковете и качеството на изпълнение на почти всички цели заложени в индивидуалния работен план, категоричен е извода за липсата на материалноправните предпоставки по чл.107, ал.2 ЗДСл. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд-Монтана е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Д. Накова следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.10.2021г. с адвокат К. Георгиев. Възражението на касатора за прекомерност не се уважава предвид претендирания минимален размер на възнаграждение за оказана от адвокат правна помощ по см. на приложимата Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение