Решение № 513 от 14.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1560/2012 г.

Решение № 513 от 14.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1560/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитникът на подсъдимия Л. А. в предходната съдебна инстанция е подал касационна жалба срещу въззивната (нова) осъдителна присъда спрямо А., издадена от Хасковския окръжен съд след частичната отмяна на оправдателната присъда на Димитровградския районен съд. Въззивната (второинстанционна) присъда - 117 от 17.VII.2012 г. по внохд 394/2012 г., е за кражбата от владението на Т. А. на велосипед за 40 лева: престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК (при условията на опасен рецидив), извършено на 25 август 2011 г., наказано при условията и на чл. 55 НК (под минималния размер на предвиденото в закона наказание) с 4 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Отменената частично оправдателна присъда в първата инстанция - 171 от 26.IV.2012 г. по нохд № 128/2012 г., се отнася и до второто деяние на продължаваната (чл. 26 НК) кражба: отнемането на 25 юли 2011 г. също от владението на Т. А. на 3 алуминиеви гюма за 75 лева общо. В тази и? част оправдателната присъда е потвърдена. В допълнената по реда на чл. 351, ал. 3 НПК касационна жалба подателят и? настоява ВКС да оправдае подсъдимия поради малозначителност (чл. 9, ал. 2 НК) на кражбата и грешката (чл. 14, ал. 1 НК) на А. относно нейния обект (смятал, че взема своето, а не колелото на А.). В съдебното заседание на касационната инстанция е участвал само прокурорът и според него жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд намери жалбата за основателна, макар и не поради всичко, изложено в нея. Съществено за нейната основателност е приетата от съдилищата грешка в поведението на подсъдимия, която обаче жалбоподателят неправилно е квалифицирал правно като грешка в обекта на кражбата. Дали отнетият чужд велосипед е погрешно сметнат от дееца за свой, е обстоятелство от субективната страна на кражбата, което няма пряко отношение към обекта на престъплението (разбиран според преобладаващото мнение, като съвкупност от обществени отношения) - деецът е проявил всъщност незнание по отношение на едно от "фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението" (чл. 14, ал. 1 НК). Кражба по чл. 194, ал. 1 НК е налице, когато вещта е "чужда" (обстоятелство, също "фактическо", въпреки връзката му с правото - вж. и р. 479/02-I, Бюл. 4/03), а когато този признак от обективната страна на престъплението е отразен неправилно в съзнанието на дееца, законът го отчита съответно и "изключва умисъла относно това престъпление" (отново чл. 14, ал. 1 НК), следователно - и самото престъпление (още повече, че кражбата е възможна само при пряк умисъл). ХОС незаконосъобразно е отрекъл приложимостта в случая на чл. 14, ал. 1 НК, като се е присъединил към разбирането на ДРС, но то е незаконосъобразно и поради друго. В мотивите към първоинстанционната присъда може да бъде открито още не само неуместното с оглед на кражбата обсъждане на т. нар. фигура aberratio ictus (заради "погрешната атака спрямо нежелана чужда вещ, при която деецът счита, че вещта е негова" - с. 3, абз. № 21 от текста според номерирането му от ДРС) - фигурата традиционно се свързва с грешките по отношение на причинната връзка, и то при престъпленията против живота и здравето (вж. и р. 437/07-I, Бюл. 2/08). ДРС овен това неоснователно е противопоставил на практика признака "чужда" вещ на признака "без негово [на владелеца на вещта] съгласие" - тези два и всички други признаци на кражбата по чл. 194, ал. 1 НК са равностойни за приложението на чл. 14, ал. 1 НК (грешката по отношение на който и да е от тях изключва умисъла), но съдът въпреки всичко е заявил, че след като деецът е наясно за липсващото съгласие на владелеца на вещта, грешката относно другия признак на кражбата е без правно значение. Ръководен от изложеното и с оглед правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение