Решение № 1576 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2018 г.

Решение № 1576 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – гр. Стара Загора, чрез процесуалния му представител, против решение № 164 от 8.06.2018 г. по адм. д. № 373/2018 г. на Административен съд – гр. Стара Загора, с което е отменено решение № 919 от 25.05.2017 г. на Общински съвет – Стара Загора, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА във връзка с чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е одобрен проект за подробен устройствен план (ПУП) – изменение на план за регулация и план за застрояване (ПР и ПЗ) за новообразувани имоти в кв. "Железник", гр. Стара Загора, обхващащ квартали № 638, 640, 641, 642, 643, 644, 645, 646, 647, 648, 662, 663, 664, 665, 666, 667, 668, 669, 673, 674, 681, 682, 685, 686, 687, 690, 692, 693, 694, 695, 696, 697, 698, 699, 700, 701, 702, 703, 704, 705, 706, 707, 708, 712, 713, 714, 715, 716, 717, 718, 719, 721, 723, 724, 726, 727, 732, 733, 734, 735, 736 и 737 по плана на гр. Стара Загора, В ЧАСТТА относно УПИ III – 39, УПИ IV – 39 и УПИ V – 39, кв. 686 и с което община Стара Загора е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място твърди произнасяне по недопустима жалба, тъй като посочва, че по делото не е установено, че жалбоподателят Х. Щайнкюлер се легитимира като собственик на имоти, засегнати от оспорения план. Посочва, че това е така, тъй като не е установено идентичност на имот идентификатор № 68805.501.39 по КК на гр. Стара Загора, от който са образувани трите УПИ, предмет на оспорения план, да е идентичен с имот по представеното решение на Поземлена комисия, с което се легитимира като собственик Щайнкюлер. Твърди и неправилност на изводите на съда досежно това, че не се касае за план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, както и относно изводите за допуснати нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон на оспореното решение за одобрение на изменение на ПУП. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Х. Щайнкюлер, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Стара Загора е приел, че жалбата, с която е сезиран е подадена от лице, което има качеството на заинтересована стра по чл. 131 от ЗУТ, тъй като жалбоподателят е един от наследниците на З. Сливкова и според данните от кадастралния регистър за ПИ 68850.501.39 се легитимира като лице с право на собственост върху този имот и отредените за него УПИ ІІІ-39, УПИ ІV-39 и УПИ V-39 в кв. 686 по ПУП. Приел е, че за посочения ПИ са отредени с оспорения план УПИ ІІІ -39, УПИ ІV - 39 и УПИ V - 39 в кв. 686 по ПУП, т. е. имотите, за които се легитимира жалбоподателя като съсобственик са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че производството по приемане на оспореното решението на Общинския съвет - Стара Загора е открито с решение № 612 по протокол № 15 от 27.10.2016 г., в което са посочени правните основания, а именно чл. 124а, ал. 1, вр. чл. 134, ал. 2, т. 4 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и е разрешено възлагането на изработване на проект за ПУП - изменение на ПР и ПЗ за територията на кв. "Железник", обхващащ включително кв. 686, където се намират имотите на жалбоподателя. Приел е, че към датата на допускане на изработване на изменението на ПУП е одобрен за територията ПУП - ПРЗ с Решение № 1335 по протокол № 60 от 18.11.2011 г. на ОбС - Стара Загора. Приел е, че с решението за разрешаване изработването на проекта за изменение на ПУП се указва, че при разработване на ПУП - ПРЗ за неурегулирани имоти и за имоти с неприложена първа регулация да се приложат разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ с коефициент на редукция 25%, като е установил, че указанието е приложено единствено относно редукцията, включително спрямо спорните имоти. Приел е, че в нарушение на процесуалните правила, органът е допуснал смесване на производства като в хода на производство по изменение на ПУП извършва и регулиране на територия с неприложена регулация (вкл. ПИ 68850.501.39) като прилага процент на редукция, предвиден в чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Достигнал е до извод обаче, че редуцирането на площта на имота не е достатъчно, за да се определи плана като такъв по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Приел е, че дори да се касае за план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, то не е спазено изискването на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, тъй като въпреки наличието на решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, то не е съобщено на заинтересованите лица, за да се приеме, че е налице изпълнение на процедура по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Поради това е приел, че с оспореното Решение № 919 от 25.05.2017 г. не е одобрен план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, а е изменен ПУП на кв. "Железник", като това е и пречка да се осъществи контрол за законосъобразност спрямо процесния акт в частта му за спорните УПИ от кв. 686. Приел е и противоречие на плана с чл. 67 от ЗУТ относно наличните в трите имоти части от техническа инфраструктура, за които е прието редуциране на имотите, тъй като по посочената разпоредба е въведено общото правило, че общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се проектират и изграждат в общински и държавни поземлени имоти, а по оспорения план е предвидено кабелна линия средно напрежение 20 kV да преминава през трите процесни УПИ. Решението е правилно. На първо място неоснователно е възражението на касатора за неправилност на оспореното решение, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Несонователно е и възражението, че Жалбоподателят пред първата инстанция няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. Видно от доказателствата по делото същият се легитимира като наследник на З. Сливкова на наследниците на която е признато право на собственост върху посочени в решение № 52895 на Поземлена комисия – гр. Стара Загора поземлени имоти. Видно и от представена по делото скица от кадастрална карта имот идентификатор № 68850.501.39 със стар № 12661, от който са образувани по оспорения план УПИ III – 39, IV - 39 и V – 39, е записан в кадастралната карта на З. Сливкова и М. Демирева, като жалбоподателят в качеството му на наследник на З. Сливкова се легитимира като собственик на имот, засегнат от оспореното решение в оспорената му част. Поради и това е правилен извода на АС – гр. Стара Загора, че Щайнкюлер има качеството на лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗУТ и съответно жалбата му е била допустима. Неоснователно е и възражението за неправилност на оспореното решение досежно приетото, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие със закона. Правилен е извода на АС – гр. Стара Загора, че при постановяване на оспореното решение органът е допуснал смесване на производства като в хода на производство по изменение на ПУП извършва и регулиране на територия с неприложена регулация. Правилен е и извода, че не може да се приеме, че се касае за план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото за спорната територия е приет план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ с решение Решение № 1335 по протокол № 60 от 18.11.2011 г. на ОбС - Стара Загора. Действително видно от приложеното посочено решение от 2011 г. планът е приет със забележки и под условие, но тъй като е влезнал в сила не следва да се коментира доколко приемане на план под условие е допустимо по закон. В административната преписка и по предложението за приемане на оспореното в това производство решение се изяснява, че същото е процедирано с оглед изпълнение на указанията, дадени решението от 2011 г., с която за територията е приет първоначалния план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Поради и това в настоящото производство е процедирано изменение според административния орган и съобразно решението за допускане на изработване на плана по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, като обаче е проведена процедура по чл. 124а от ЗУТ, т. е. процедура по първоначално изработване на план. Видно от доказателствата по делото в настоящия случай не е налице първоначално изработване на план, а е процедирано и одобрено изменение на ПУП – ПР и ПЗ като същото е процедирано с посочени правни основания (налични в административната преписка, които следва да се приемат въз основа на ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, но не и в оспореното решение) основание чл. 124а, ал. 1, чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ и чл. 16, ал. 1, т. 1. Така посочените правни основания сами по себе си си противоречат. Процедурата по чл. 124а и чл. 16, ал. 1 (в разпоредбата липсва т. 1, каквато е посочена като правно основание) касаят изработването на първоначален подробен устройствен план, но не и изменение на вече съществуващ и одобрен подробен устройствен план. Процедурата по чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ касае изменение на вече одобрен подробен устройствен план, при наличие на съответно основание – в случая по разпоредбата наличие на явна фактическа грешка във вече одобрен план, но за такава никъде в административната преписка не се твърди и не се обосновава. При изменение а ПУП съответно следва да се спази и процедурата по чл. 135 от ЗУТ, доказателства за което няма. В настоящия случай от административната преписка е видно изпълнение на процедура при първоначална регулация, включително изготвяне на оценки по чл. 210 от ЗУТ, на допуснато изменение на ПУП – ПР и ПЗ. При наличието на противоречие в правните и частично посочени фактически основания за изработване на оспорения план, при допуснато от административния орган смесване на производства, е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Правилен е извода на първоинстанционния съд за това, че допуснатите противоречия препятстват и съда да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения акт, както и това препятства и правото на защита на адресатите на акта в случая жалбоподателя пред първата инстанция, тъй като не става ясно точно какъв план е одобрен – първоначален по чл. 16, поради това, че имота на жалбоподателя не е бил регулиран до този момент или е налице неприложена регулация, или е процедирано изменение без да е спазена процедурата за това и без да са ясно посочени фактическите основания за процедираното изменение. Правилни са и изводите на АС – Стара Загора за материална незаконосъобразност на решението и противоречие с чл. 67 от ЗУТ относно наличния елемент на техническата инфраструктура оставащ в имота на жалбоподателя, в случай, че се приеме, че се касае за план по чл. 16 от ЗУТ, което по-горните съображения не може да се приеме еднозначно. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски, искането на касатора в тази връзка е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,