Решение № 9219 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 308/2012 г.

Решение № 9219 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 308/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2079 от 06.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1552/2011 г. Административен съд гр. Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на Костадинка Николова Бергова от гр. Пловдив против Решение № 243/10.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив в частта, с която се иска неговата отмяна като незаконосъобразно и е прекратил производството по делото в тази част. Отхвърлил е жалбата на Костадинка Николова Бергова от гр. Пловдив против Решение № 243/10.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив в частта, с която се иска прогласяване на неговата нищожност. Осъдил е Костадинка Николова Бергова от гр. Пловдив да заплати на РУ"СО" гр. Пловдив сумата 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Костадинка Николова Бергова с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Развива съображения за характера на майчинството като осигурителен риск и за правото на жалбоподателката за получаване на обезщетение за раждане и отглеждане на дете. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважена жалбата срещу административния акт. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и основателна. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Административен съд гр. Пловдив е отграничил допустимата за разглеждане част от първоинстанционната жалба, касаеща възражения за нищожност на Решение № 243/10.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив и недопустимата част от жалбата (поради просрочие), в която се правят оплаквания за незаконосъобразност (унищожаемост) на акта. В процесна касационна жалба не са изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение в частта, в която производството по делото е прекратено поради просрочие на жалбата. Съдът се е позовал на приложеното в административната преписка известие за доставка и установил, че съобщението за изготвеното от административния орган решение е получено лично от Бергова на 18.05.2011 г., а жалба срещу акта е подадена на 09.06.2011 г. лично от жалбоподателката в деловодството на РУ"СО" гр. Пловдив, според нейните обяснения в съдебно заседание. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, срокът за оспорване решение на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен, а с изтичането му се преклудира процесуалното право на страната за оспорване на акта. В касационната жалба не са направени възражения и не са представени доказателства, оборващи констатираното от АС гр. Пловдив просрочие на жалбата в частта, касаеща незаконосъобразност (унищожаемост) на акта и правилно жалбата в тази част е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. В останала част от жалбата съдът, при прилагане принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК, е изследвал предпоставките, водещи до нищожност и не е установил наличие на съществен порок, касаещ валидността на акта. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, съдържащо всички задължителни реквизити, при липса на съществени нарушения, водещи до липса на волеизявление, адресат или предмет на акта, които да съставляват основание за прогласяване на неговата нищожност. В касационната жалба не се съдържат доводи, опровергаващи правните изводи на съда и обуславящи наличие на порок, водещ до нищожност на оспореното решение. Подробно изложените от жалбоподателката оплаквания в касационната жалба касаят унищожаемост на акта, но поради просрочието на първоинстанционната жалба и прекратеното производство по делото в тази част, не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,