Решение № 213 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2010 г.

Решение № 213 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Добруджа 2001" ЕООД - гр. Добрич, представлявано от Иванка Илиева Терзиева, чрез пълномощника адв. Петя Койкова, против решение № 947/04.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1605/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 901217/24.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е приел за неоснователно възражението на дружеството за погасяване по давност на задължението по ДРА № 1-23-1331/28.12.2001 г., с което е извършено прихващане на сумата подлежаща на възстановяване. Поддържа, че въпросните задължения, които са по ЗДДС са станали изискуеми от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да бъдат платени, а не както е приел съдът - от датата на издаване на ДРА. Според касатора съдът неправилно е приел, че давността е спряла на основание чл. 141, ал. 1, т. 5 ДПК (отм.), тъй като тази разпоредба е в сила от 30.04.2002 г. и е неприложима за конкретния случай. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен АПВ в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че правилно съдът е приел, че давността е спряла при обжалването на ДРА, съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 5 ДПК (отм.). Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Добруджа 2001" ЕООД, в ликвидация, против акт за прихващане или възстановяване № 901217/24.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с решение № 236/22.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна. С решение № 948/04.05.2010 г. постановено в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът е осъдил дружеството да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да отхвърли жалбата против АПВ, съдът е приел, че актът е издаден след извършена проверка по повод решение на ВОС, потвърдено от ВАС, с което е отменен ДРА № 1-23-1331/28.12.01 г. на "Добруджа 2001" ЕООД, като правоприемник на ЕТ "Невена лъч - Светлана Терзиева", в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 281563,51 лв. Установено е, че от определените по ДРА задължения са внесени единствено лихви в размер на 37450,93 лв., от които дължими според посочените съдебни решения - 8763,57 лв., или недължимо внесени са 28687,36 лв., върху тази сума е начислена лихва в размер на 26883,18 лв., или общо подлежащата на възстановяване сума е изчислена в размер на 55570,54 лв. При проверката е установено, че дружеството има непогасени задължения в размер на 173913,35 лв., част от които са прихванати с подлежащата на възстановяване сума до размера й. Съдът е приел, че по делото не съществува спор относно размера на установените при проверката суми. Страните спорят само по въпроса дали към датата на издаване на обжалвания АПВ са налице изискуеми публични вземания. В тази връзка съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задълженията, установени с ДРА № 1-23-1331/28.12.01 г., за които актът е потвърден при съдебното обжалване. Посочил е, че по отношение на тези задължения давността е започнала да тече от 01.01.2003 г., поради това че ДРА е връчен на ревизираното дружество на 08.01.2002 г. и задължението е станало изискуемо на 23.01.2002 г., при приложение на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.). Посочил е, че съгласно чл. 141, ал. 1, т. 5 ДПК (отм.) давността е спряла от 22.01.2002 г., когато ДРА е обжалван пред директора на РДД по административен ред, до 24.11.2008 г., когато е постановено решението на ВАС. След тази дата давностният срок е продължил да тече и би следвало да изтече на 25.11.2013 г., поради което към датата на издаване на АПВ са били налице изискуеми държавни вземания. Така постановеното решение е правилно като краен резултат въпреки неправилността на част от изводите на съда. От фактическа страна по делото не съществува спор. В съответствие със събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че от установените задължения по ДРА № 1-23-1331/28.12.01 г. на "Добруджа 2001" ЕООД, като правоприемник на ЕТ "Невена лъч - Светлана Терзиева", са внесени лихви в размер на 37450,93 лв., от които недължимо внесени - 28687,36 лв., предвид последвалата частична отмяна на ДРА при обжалването по съдебен ред /с решение № 881/26.11.2007 г. по адм. дело № 508/2002 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с решение № 12626/24.11.2008 г. по адм. дело № 4739/2008 г. на Върховния административен съд, първо-А отделение/, както и че размерът на дължимата лихва върху тази сума е 26883,18 лв., или общо подлежащата на възстановяване сума е 55570,54 лв. Не се спори също, че по данни от данъчно осигурителната сметка лицето има непогасени задължения в размер общо на 173913,35 лв., което е потвърдено и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали задълженията по ДРА са били погасени по давност към датата на издаване на АПВ. Правилно съдът е приел, че относно погасителната давност в случая следва да намерят приложение разпоредбите на ДПК, отменен, който е бил в сила към момента на възникване на спорните публични задължения. Същите произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, в резултат на което са увеличени задълженията за ДДС за данъчни периоди м. м. 07, 08, 09, 11/2000 г. и м. м. 01, 02, 07, 08, 09/2001 г. и начислените лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Поради това, че в случая установените задължения са за ДДС, то същите е следвало да бъдат платени в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, за който се отнася данъка, на основание чл. 74, ал. 1 ЗДДС (отм.). Данъчните задължения за периодите м. м. 07, 08, 09, 11/2000 г. е следвало да бъдат платени до съответните дати на 2000 г., поради което за тях давността е започнала да тече от 01.01.2001 г., а за задълженията за м. м. 01, 02, 07, 08, 09/2001 г. е започнала да тече от 01.01.2002 г. Данъчните задължения са определени по основание в съответната материалноправна норма и стават изискуеми при настъпването на предвидените в тази норма предпоставки, в съответния размер, който се изчислява по предвидената в законова норма данъчна ставка и съответната данъчна основа. Затова данъчните задължения стават изискуеми с настъпване на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионен акт за установяването им. Последният има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Поради това датата на издаването или връчването на ДРА или РА нямат значение за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за установените с него задължения. Предвид изложеното, съдът неправилно е приел, че за спорните задължения давността е започнала да тече от 01.01.2003 г. Този извод обаче не е довел до неправилност на крайния извод на съда, тъй като погасителната давност е спирала двукратно - на основание чл. 141, ал. 1, т. 1 и т. 5 ДПК (отм.). Според първата от посочените разпоредби давността спира, когато е започнала ревизия - до завършването й, но за не повече от една година. В случая, според данните от самия ДРА, ревизията е започнала на 19.10.2001 г. и е завършила на 28.12.2001 г., следователно давностният срок за задълженията за 2000 г. е спрял през този период. Разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 5 ДПК (отм.) предвижда, че давността спира, когато актът, с който е определено задължението се обжалва. Правилно съдът е установил, че в случая ДРА е обжалван по административен ред на 22.01.2002 г., а производството по обжалването е приключило с постановяване на решението на ВАС на 24.11.2008 г. Спирането на давностния срок на посоченото правно основание е от 30.04.2002 г. до 24.11.2008 г., тъй като разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 5 ДПК е нова, приета с ДВ, бр. 45/2002 г. и е в сила от 30.04.2002 г. За периода от датата на подаване на жалбата по административен ред - 22.01.2002 г. до датата на влизане в сила на разпоредбата не е имало законово основание за спиране на давностния срок. Неправилно се поддържа в касационната жалба, че разпоредбата е материалноправна и затова не може да намери приложение в случая, след като не е била в сила към датата, на която е започнала да тече давността. Правилата за изчисляване на срокове по принцип са процесуални, а не материалноправни. Затова разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 5 ДПК (отм.) в случая намира приложение. Поради спирането на давността за посочените периоди, към датата на издаването на АПВ обсъжданите публични задължения не са били погасени по давност и правилно с АПВ е извършено прихващане на подлежащите на възстановяване суми с тези задължения. Следва за пълнота на изложението да се посочи, че на 01.01.2011 г. за задълженията по ЗДДС за данъчните периоди от 2000 г. е изтекла абсолютната 10-годишна погасителна давност, предвидена в чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.). Това обстоятелство обаче не обуславя извод за неправилност на извършеното прихващане, тъй като съгласно чл. 128, ал. 1, изречение второ ДОПК, може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. В случая вземането на дружеството е станало изискуемо на 25.11.2008 г. /след постановяване на решението на ВАС/, а абсолютната давност е изтекла на 01.01.2011 г. По изложените съображения, правилно с АПВ е извършено прихващане на подлежащите на възстановяване суми с непогасени публични задължения. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,