Решение № 10379 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2015 г.

Решение № 10379 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Хлебна промишленост" АД, гр. Харманли, представлявано от Изпълнителния директор Д. Р. Г., чрез адв. Д. Трендафилова, против Решение № 179 от 04.02.2015 г. по адм. д. № 2679 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 261400586/12.06.2014 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 862 от 29.08.2014 г. на и. д. зам. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчни периоди м. 09, 10,11 и 12. 2012 г. е отказано право на данъчен кредит в общо размер на 24 614,60 лв. и са определени прилежащи лихви в размер на 3 867,95 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на 210 тона царевица по четири фактури с издател "Трейнинг Салюшънс" ЕООД в данъчни периоди м. 10 и 11.2012 г., по които на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 17 220 лв. и са определени съответни лихви. Поддържа се, че правото на данъчен кредит незаконосъобразно е отказано поради липса на технически и персонален капацитет на доставчика. Съдът неправилно е игнорирал доказаното предаване на родово-определената стока и наличието й при ревизираното лице, както и безспорното й използване за последващи облагаеми доставки. Съдебното решение не зачита задължителната съдебна практика на Съда на ЕС, по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, която не допуска данъчно-задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че сделката, в която участва е част от данъчна измама, да бъде санкционирано с отказ на правото на данъчен кредит. Изискванията към получателя на фактурите за доказване на капацитет на доставчика за извършване на фактурираните сделки, както и притежаването от доставчика на правото на собственост върху стоката, представляват недопустима данъчна практика, съгласно същата съдебна практика. Цитирана е и съдебна практика на ВАС, която касаторът счита за относима към случая. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. С. Калдъшев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: По отказания данъчен кредит в размер на 7 394,60 лв., по 8 броя протоколи, издадени през м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 на 2012 г. от "EUROLINK-D" GmbH. Против посочената част на решението в касационната жалба няма никакви конкретни оплаквания и касационният съдебен състав дължи произнасяне служебно по съответствието на решението в тази част с материалния закон. Не е било спорно пред първоинстанционния съд и е доказано, че предоставените под наем AUDI A4 3.0 TDI Quattro с рег. № SHA-M 7770, FIN: WAUZZZ8K3AN037097 и AUDI A8 Limousine 4.2 TDI с рег. № SHA-TV 777, FIN: WAUZZZ4H3CN018434 са леки автомобили. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС /в съответната редакция преди изменението с ДВ бр. 99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ е посочено, че право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74 от закона, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил и стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4 от закона. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС /в същата редакция/, урежда хипотезите на изключенията от правилото по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Последната норма не се прилага, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им продажба (т. 1) и (т. 2) превозните средства са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности). Нито една от тези хипотези, в случая, не е била доказана. Правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствената тежест за това е на жалбоподателя, който твърди факти и претендира за себе си изгодни правни последици. Не се доказва, че автомобилите са използвани за независима икономическа дейност от дружеството, нито с него се извършва дейност по занятие. Няма твърдения, а и доказателства, че те се използват за куриерски услуги или за обучение на водачи на МПС. При тези факти, в съответствие с материалния закон съдът е приел, че претендираното право е отказано законосъобразно и решението в тази част следва да остане в сила. Относно отказания данъчен кредит по фактурите за доставка на 210 тона царевица по четири фактури с издател "Трейнинг Салюшънс" ЕООД в данъчни периоди м. 10 и 11.2012 г. В тази част решението е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Спорът е бил относно реалността на доставките на посочената родово-определена стока от посочения доставчик, като първа предпоставка за признаване на претендираното право. За да откажат това право, органите по приходите са приели, че доколкото не е доказано прекият доставчик да е бил собственик на стоката, нито от къде я е придобил, нито къде стоката е теглена, съгласно представените кантарни бележки, нито от къде и от кого е товарена и транспортирана, а също и като се има предвид, че доставчикът разполага с едно лице по трудов договор, сделките по четирите фактури не са реално осъществени от посочения като издател на фактурите доставчик и е налице относителна симулация, защото стоката е била получена от ревизираното дружество и дори е била предмет на последващи продажби, но не е била доставена от посочения доставчик. За да отхвърли жалбата на РЛ против тази част на РА, първоинстанционният съд като е констатирал, че претендираното право е отказано поради липсата на технически и персонален капацитет на доставчика да извърши доставките и на доказателства за транспортирането на стоката до жалбоподателя, е приел, че ревизираното лице не е доказало чрез пълно и главно доказване реалността на доставките на "Трейнинг Салюшънс" ЕООД. Съдът е мотивирал този извод с липсата на персонален капацитет на доставчика; с недоказването на произхода на стоката; с липсата на доказателства от кого и къде е товарена и мерена тя; не е доказано и предаването на родово-определената стока. При тези фактически изводи, съдът се е позовал на съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, съгласно която реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит, е материално условия, без което не може да се признае това право. Фактическите изводи на първоинстанционния съд са необосновани на събраните в ревизионното производство доказателства. Те противоречат първо на признанието на органите по приходите в мотивите на потвържващатото РА Решение на Директора на ОДОП, че стоката е получена от ревизираното дружество и дори е била предмет на последващи доставки, само че доставката не е извършена от посочения във фактурите доставчик, което правело сделките относително симулативни. Необосновани са изводите за липса на доказателства за предаване на стоката. Още в ревизионното производство са представени кантарни бележки, товарителници, попълнени с всички реквизити /включително местата на натоварване и разтоварване/, пътни листа, трудови договори на записаните в документите шофьори, наети на работа от ревизираното дружество, фактури за наети фирми, извършващи транспортни услуги в полза на ревизираното дружество. Още в ревизионното производство е изяснено, че транспортирането на зърното е станало за сметка и от получателя на стоката с негови транспортни средства или чрез използване на транспортни услуги на други фирми. Обратно на приетото от административния съд, въз основа на представените многобройни писмени доказателства и на посоченото признание на ответната страна, може да се направи обоснован извод, че родово-определената стока е получена от ревизираното лице и е използвана в независимата му икономическа дейност чрез последващи доставки с този предмет. При това, въз основа на цитираните двукратно от първоинстанционния съд т. 32 и т. 33 от мотивите на Решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, съгласно които: "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано.", процесното претендирано право не би следвало да бъде отказано. Тежест на органите по приходите е доказването въз основа на обективни данни, че ревизираното лице е знаело или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама, което е основание да му се откаже приспадане на право на данъчен кредит, защото се позовава на това право с измамна цел. Обсъдената от административния съд хипотеза на знание за такова участие, ако ревизираното лице е получател по фиктивни фактури, без да е получило фактурираните стоки явно не се отнася за настоящия случай, при който самите приходни органи не оспорват получаването на стоката. Простото твърдение, че не доставчикът по фактурите, а друго лице са извършили доставките, само по себе си, не доказва недобросъвестността на ревизирания получател, защото тежест на ревизиращите е да докажат, че получателят е знаел или не е могъл да не знае посоченото обстоятелство и то е свързано с данъчна измама. Първоинстанционният съд неправилно е потвърдил констатациите на органите по приходите, че липсата на доказателства за персонален капацитет на доставчика и за произход на стоката са основание за отказ на правото на данъчен кредит. Това противоречи на цитираното от самия съд Решение на СЕС от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в мотивите на което е прието, че: лако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. "Доказване на такова знание в случая не е извършено. Предвид изложеното, първоинстанционното решение подлежи на отмяна в посочената част и в съответната част за разноските, с която на Д "ОДОП" е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер над 416,08 лв. и вместо него следва да се постанови ново по същество в тази част, с което тази част на РА бъде отменена. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски по компенсация за двете инстанции, в зависимост от уважената част на жалбата в размер на 1 515,64 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение