Решение № 9243 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10929/2009 г.

Решение № 9243 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10929/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производство по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано по оспорване на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 110, представлявано от Генералния директор Антон Петков Гинев, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 38/16.07.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с който на адресата на акта са определени задължения за периода 1.01.2004 г. - 30.09.2009 г. в размер на 4 120 239,50 лв.

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че:

1. Жалбоподателят е държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от ТЗ по Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/, за което държавата не предвижда финансови средства за заплащане на процесните такси за изграждане, поддържане и използване на обособена мобилна радиотелефонна мрежа. Жалбоподателят използва предоставените услуги по задължение на ЗЖТ;

1. С писмо от м. 02.2008 г. жалбоподателят е поискал прекратяване на индивидуалната лицензия, на която е титуляр;

1. През 2007, 2008 и 2009 г. са платени съответно 100 000, 625 087,58 лв. и 50 000 лв., което не е съобразено при издаване на акта;

1. Задълженията за 2004 г. в размер на 187 500 лв. са погасени по давност по чл. 171 ДОПК.

Иска се отмяна на оспорвания акт.

Ответникът по жалбата Комисия за регулиране на съобщенията, чрез юрк. юрк. Химук и Ковачев, оспорва жалбата.

Върховният административен съд, като обсъди допустимостта на оспорването, представените по делото писмени доказателства, провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК и съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на оспорването.

Оспорването е допустимо като направено от легитимирана страна против подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

По същество.

По фактите

Не е спорно, че жалбоподателят е титуляр /като правоприемник на Национална компания Български държавни железници"/ на индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на обособена мобилна радиотелефонна мрежа /PMR/ № 12001035/26.04.2001 г. с изменение от 20.12.2007 г. С влизане в сила на Закона за електронни съобщения /ЗЕС/, съгласно § 9, ал. 3 от него, лицензията е служебно подновена с разрешение № 00172/17.04.2008 г. В констатациите на акта е прието, че за процесния период адресатът на акта дължи на осн. чл. 222, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията /ЗД (отм.) и чл. 143 от ЗЕС сумата общо в размер на 4 120 239,50 лв., изчислена по периоди по Тарифа за таксите /приета с ПМС № 71/7.04.2004 г. обн. ДВ, бр. 31/2004 г. в сила от 1.01.2004 г./. Представена е справка за изплатени такси на КРС по процесната лицензия, приложена с 5 бр. копия на фактури за плащане общо на сумата 775 087,50 лв.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Оспореният акт е издаден от компетентния по чл. 166 ДОПК административен орган - председателят на КРС. При издаването на акта са спазени процесуалните правила - жалбоподателят е уведомен с покана за дължимостта на публичните вземания. Оплакването за противоречие на акта с материалния закон, поради това, че в качеството си на държавно предприятие оспорващият следва да бъде освободен от плащането на посочените задължения, е неоснователно. Липсата на парични средства, поради начина на финансиране на държавното предприятие-жалбоподател е неотносима към основанието за дължимост на публичните вземания. По Закона за далекосъобщенията (отм.), както и по Закона за електронните съобщения липсва различно третиране на субектите, титуляри на индивидуални лицензии, относно задълженията за заплащане на такси, в зависимост от това, чия собственост - държавна или частна е техният капитал. Това е така, още повече и защото, съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/, размерът на финансирането от държавата се определя в рамките на дългосрочен договор между държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта и съобщенията, от една страна, и НК "ЖИ", от друга страна. На осн. чл. 122, ал. 1 ЗД (отм.) и чл. 143 ЗЕС, жалбоподателят, като титуляр на посочената индивидуална лицензия, дължи такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър. С цитираното в жалбата писмо от м. 02.2008 г. е поискано прекратяване на лицензията, но не от регулаторния орган, а е предложено такова прекратяване на Министъра на транспорта и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Позоваването на това писмо не е придружено с твърдения за липса на използване на предоставения с лицензията ресурс. Основателно е оплакването за частична незаконосъобразност на оспорения акт поради погасяване на част от задълженията чрез плащане на обща сума в размер на 775 000 лв. Плащането на тази сума погасява по правилото за поредност на погасяването на публични вземания по чл. 169, ал. 1 ДОПК задълженията за периода 01.01. - 31.12.2004 г. изцяло /в размер на 750 000 лв./ и частично за периода 01.01 - 31.03.2005 г. /в размер на 25 087,50 лв. - остават 228 037,50 лв./. Това прави неоснователно и направеното възражение за погасителна давност на задълженията за 2004 г., защото преди направеното възражение тези задължения са погасени чрез плащане. По жалбата на оспорващия обжалваният акт следва да се отмени за посочените периоди и относно посочените суми със съответните лихви, в зависимост от датите на погасяване на главниците, а в останалата част жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение