Решение № 3825 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Й. К., подадена чрез процесуален представител адв. Дилова, против решение 2670 от 01.08.2024г., постановено по адм. дело 224/2024г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция Охрана /ГДО/ при Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., претърпени от поставяне в застрашено положение при преминаване през [заличен текст]. С белезници и вързан, без предпазен колан, по време на конвоиране в периода 2021г. 2023г от [населено място] до градовете Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Карнобат и Бургас, и обратно. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му в оспорената част поради наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за присъждане на обезвреда, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният от него иск. Ответникът Главна дирекция Охрана не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Плевен се е развило по исковата молба на Ю. Й. К., с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания от преминаването през [заличен текст], с белезници и вързан, както и без поставен предпазен колан при пътуване в превозно средство, по време на конвоиране в периода 2021г. 2023г. от [населено място] до градовете Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Карнобат и Бургас, и обратно. За установяване на изложените в исковата молба обстоятелства, съдът е предоставил възможност да бъдат ангажирани доказателства, като са събрани гласни такива свидетелски показания, както и писмо с вх. 3499/19.06.2024г. от Министерство на правосъдието и Справка 5931/19.06.2024г. от началник на Затвора [населено място], относно техническата документация на [заличен текст], на който се намира Затвора [населено място]. Приобщена е и докладна записка от инспектор-психолог Петракиева 6066/24.06.2021г. за оказана професионална помощ от психолог за исковия период. Доказателствените средства са били преценени като допустими и относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че от доказателствата по делото се установява и не е спорно между страните, че в периода от 2021г. до 2023г. ищецът е бил конвоиран 15 пъти от конвойни наряди, със специални автомобили на ГД Охрана . Като спорен между страните се е развил въпросът за наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника, причинени неимуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Съдът анализирал приложимата нормативна уредба, въз основа на което посочил, че законосъобразността на действието конвоиране произтича от изпълнението на изискванията на чл. 26, ал.1 от Наредба 1 от 30.01.2003г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт вр. чл. 16, т. 2, б. и от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" и чл. 1, ал. 2 от Инструкция И-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция "Охрана". Прието е, че това, че конкретният автомобил не е бил оборудван с обезопасителни колани няма пряко отношение към законосъобразността на действието конвоиране и не нарушава правилата за движението по пътищата. Отделно от това, според възприетото от първоинстанционния съд, разпоредбата на чл. 137а ЗДвП изисква ползване на обезопасителни колани от водачите на ППС и от пътниците, в случаите, в които МПС са оборудвани с такива, но няма изискване за промяна в конструкцията на регистрирани МПС, с цел оборудването на местата за превоз на пътници с обезопасителни колани, още повече, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Наредба Н 3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните ППС, наредбата не се прилагала за автомобили, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Съдът изложил мотиви за недоказаност на твърденията на ищеца за преживян стрес от поставянето му в застрашено положение и за създаване на риск за здравето му, като посочил, че безспорно е установена безопасността на съоръжението [заличен текст], на който се намира Затвора [населено място], както и че ищецът не е търсел професионална помощ от психолог в исковия период 2021-2023г. С оглед преценката, че не са били установени незаконни действия или бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция Охрана при конвоирането на ищеца Административен съд - Плевен отхвърлил предявения от него иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за търсене на имуществена отговорност от Главна дирекция "Охрана" за причиняване на неимуществени вреди от незаконни административни действия/бездействия. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с извършения анализ на фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдяното от него незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при Главна дирекция Охрана , изразяващо се в поставянето му в застрашена среда при конвоирането му със специализирани автомобили на ГДО, без колани за безопасност и без седалки, в нарушение на Закона за движение по пътищата. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 391, ал. 3, т. 6 от Закона за съдебната власт, Главна дирекция Охрана към Министерство на правосъдието конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт . Конвойната дейност се осъществява със специализиран за това автомобил, оборудван съгласно специални изисквания в съответствие с Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност . Неподкрепени с доказателства са и твърденията на ищеца за поставянето му в застрашено положение и за създаване на риск за здравето му, доколкото по делото безспорно е установено, че съоръжението [заличен текст], на който се намира затвор [населено място] се поддържа в техническа изправност при ежемесечно осъществяван контрол, както и че е обявено за годно за експлоатация до 01.04.2025г. Относно твърденията на К. за преживени психични страдания, административният съд, позовавайки се на свидетелските показания на двамата допуснати свидетели е достигнал до правилен извод за недоказаността им. При преценка в съвкупност с останалите доказателства по делото, а именно докладната записка от инспектор-психолог при затвора [населено място], не може да се достигне до извод за действителното им настъпване. Предвид представените в производството доказателства, обосновано Административен съд - Плевен е заключил, че не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия от страна на длъжностни лица от администрацията на ответника, респективно в случая не е налице първата изискваща се предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Административен съд - Плевен правилно е приел, че след като не е доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ГДО, то не следва да се обсъждат наличието или не на другите елементи на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл, с обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за липса на всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на иска, които настоящата инстанция споделя. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По делото не е направено искане за присъждане на разноски в полза на ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение.