Решение № 341 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2008 г.

Решение № 341 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марвел" ООД гр. Пловдив срещу решение № 644 от 25.06.2008 г. по адм. д. № 510/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, VI състав. Релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Дирекция "Областна инспекция по труда" гр. Пловдив и заинтересованата страна Димитър Стоянов Басмаджиев от гр. Пловдив молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 644 от 25.06.2008 г. по адм. д. № 510/2008 г., Административен съд гр. Пловдив, VI състав е отхвърлил жалбата на "Марвел" ООД гр. Пловдив против предписания на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр. Пловдив по чл. 404, ал. 1, т. 1, в частта им по т. 2 и т. 3 от протокол за извършена проверка № 0012 от 11.01.2008 г. Съдът е приел за установено, че предписанията на административния орган са правилни и законосъобразни. Обжалваното решение не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания. Съществено за спорните правоотношения са доказаните в хода на административното производство и неопровергани в съдебната му фаза обстоятелства, че Димитър Стоянов Басмаджиев от гр. Пловдив е бил в трудовоправни правоотношения с "Марвел" ООД гр. Пловдив до 19.11.2007 г., както и че за периода октомври - ноември 2007 г., до датата на уволнението му, не му е било изплатено, респ. гарантирано изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение. В разходен касов ордер от 19.11.2007 г. никъде не е посочено, че сумата 220 евро представлява трудово възнаграждение, а и тази сума не е в местна парична единица. По делото няма данни за съгласие на Басмаджиев за прихващане на това вземане от заплатите му, а и работните му заплати за цитирания период са в по-голям размер. Що се касае до разходите за командировката в чужбина служителят е представил надлежни доказателства за извършването им, както и че тези разходи са в по-голям размер от предоставените му от фирмата като командировъчни средства. Освен това касаторът никога не е твърдял, че сумата 220 евро представлява разликата между получените и реално усвоените суми по време на командировката суми. В тази връзка се съобразява също така, че Заповед № 17 от 14.09.2007 г. е за срок от седем дни и че няма заповед на управителя на фирмата за прекратяване на командировката. Пред работодателя съществува правната възможност да реализира правата си относно претендираните вреди по реда чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда, които правни проблеми не са били в рамките на административното производство, по повод на което е издаден обжалвания административен акт и в каквито предели е статуирал решаващия състав на съда. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,