Решение № 6382 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Вили Фрукт“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Пейчев, против Решение № 537 от 01.04.2026г., постановено по дело № 28/2026г. по описа на Административен съд-Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 280422504744351 от 22.10.2025 г., издаден от Г. Д. Василева - Главен инспектор по приходите в ТД на НАП–Бургас, офис Ямбол, потвърден с Решение № 3 от 09.01.2026 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на решаващия състав, че е налице еднородна дейност между „Вили Фрукт“ ООД и „Сами стар“ 2015 ООД, предвид наличието на значителна идентичност досежно предлаганите стоки- плодове и зеленчуци, ползвания персонал и доставчиците на дружествата. Изложени са стображения за липсата на условието за последователно извършване на идентична дейност в обекта. Настоява се за отмяна на атакуваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът- – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Бургас, чрез юрк. Монев, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Ямбол е била законосъобразността на Акт за регистрация по ЗДДС № 280422504744351 от 22.10.2025 г., издаден от Г. Д. Василева - Главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол, потвърден с Решение № 3 от 09.01.2026 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП. Административен съд-Ямбол е счел, че са налице всички предпоставки на чл. 96, ал. 10 /в относимата редакция/ във връзка с ал. 1 от ЗДДС за сумиране на оборотите на „Сами стар 2015“ ООД и „ВИЛИ ФРУКТ“ ООД. Съдът е установил, че двете дружества са свързани лица и последователно са осъществявали еднородна дейност в един и същ търговски обект, като са предлагали идентични стоки, използвали са общ персонал и едни и същи основни доставчици. За неоснователно е счетено възражението, че дейността е извършвана паралелно, тъй като релевантно е последователното осъществяване на дейността именно в процесния обект, независимо че едното дружество е продължило работа в друг търговски обект. Решаващият състав е приел още, че след включване на оборота, реализиран от „Сами стар 2015“ ООД в обекта, облагаемият оборот на „ВИЛИ ФРУКТ“ ООД надвишава законовия праг от 100 000 лв., като и след корекцията със сторно операцията достига 104 592,72 лв. Поради това е направен извод, че са изпълнени изискванията за задължителна регистрация по ЗДДС и че оспореният акт е материално законосъобразен, съответства на целта на закона и правилно противодейства на избягването на регистрация чрез прехвърляне на дейност между свързани лица. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно относимата редакция на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, при последователно извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики – предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка, наименованието на обекта, доставчиците, клиентите. Спорът по делото се концентрира върху наличието на материалноправните предпоставки по чл. 96, ал. 10 във връзка с ал. 1 от ЗДДС за сумиране на оборотите на две свързани дружества, въз основа на което е извършена служебната регистрация по ЗДДС на „ВИЛИ ФРУКТ“ ООД. От събраните по делото доказателства се установява, че „Сами стар 2015“ ООД е осъществявало дейност в магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Любен Каравелов“ № 6, до 19.08.2024 г., а считано от същата дата „ВИЛИ ФРУКТ“ ООД е започнало да реализира продажби в същия обект. Следователно е налице последователно извършване на дейност в един и същ търговски обект. Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че липсва последователност, тъй като двете дружества са осъществявали дейност паралелно. Обстоятелството, че „Сами стар 2015“ ООД е продължило дейността си в друг търговски обект, не променя извода за последователно извършване на дейност именно в процесния обект на ул. „Любен Каравелов“ № 6. Законодателят поставя акцент върху конкретния търговски обект, а не върху цялостната дейност на дружествата. Безспорно е установено и че „Сами стар 2015“ ООД и „ВИЛИ ФРУКТ“ ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК, тъй като имат общи съдружници и управители. Относно еднородността на дейността вярно Административен съд-Ямбол приема, че са налице най-малко три от предвидените в закона признаци. На първо място, двете дружества са извършвали търговия с идентичен асортимент от стоки – плодове и зеленчуци. На второ място, установена е значителна идентичност по отношение на използвания персонал, като лица, работили като продавач-консултанти в „Сами стар 2015“ ООД, непосредствено са преминали към работа във „ВИЛИ ФРУКТ“ ООД при започване на дейността му в процесния обект. На следващо място, доказано е, че двете дружества използват едни и същи основни доставчици на стоки. Правилно административният съд е посочил, че тези факти обосновават извода за извършване на еднородна дейност по смисъла на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата – свързани лица, последователно осъществяване на дейност в един и същ търговски обект и значителна идентичност по отношение на предлаганите стоки, персонала и доставчиците. По отношение на облагаемия оборот вярно е заключението на съда, че към 31.10.2024 г. „ВИЛИ ФРУКТ“ ООД е достигнало законовия праг за задължителна регистрация по ЗДДС. Дори след отчитане на извършената сторно операция в размер на 6 769,90 лв., общият облагаем оборот възлиза на 104 592,72 лв., което надхвърля прага от 100 000 лв. по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 96, ал. 10 във връзка с ал. 1 от ЗДДС и че органът по приходите правилно е включил в оборота на „ВИЛИ ФРУКТ“ ООД реализирания преди това оборот от „Сами стар 2015“ ООД в същия търговски обект. Издаденият акт за регистрация по ЗДДС е постановен при правилно установена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон и целта на разпоредбата да предотвратява изкуствено създаване на условия за избягване на регистрацията по ЗДДС чрез последователно и координирано извършване на една и съща дейност от две свързани лица в един и същи обект. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Настоящата инстанция констатира, че към момента на устните състезания в настоящото производство е в сила нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК ред. ДВ бр. 13.02.2026 г. в сила от 17.02.2026 г. Същата предвижда че юрисконсултското възнаграждение се определя по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по административни дела с определен материален интерес възнаграждение е в размер от 130 лева до 450 лева. С оглед на изложеното на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева или 230, 08 евро съгласно чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, което съответства на фактическата и правна сложност на делото в касационното производство и е в рамките на предвиденото възнаграждение по чл. 37 ЗПП. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,