Решение № 15440 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2017 г.

Решение № 15440 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на мл. автоконтрольор I-ва степен в група "Охранителна полиция" към Пето РУ "Златни пясъци" при ОД на МВР – В. срещу Решение № 786 от 04.05.2017 г., постановено по адм. д. № 535 по описа за 2017 г. на Административен съд – В., с което съдът е отменил негова Заповед № 17-0460-000043 от 21.02.2017 г. за прилагане на М. С. на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че към момента на прилагане на мярката фишът е бил заплатен. Представя извлечение за извършено плащане глобата по банков път на 28.02.2017 г. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По делото е постъпила и частна жалба от мл. автоконтрольор I-ва степен в група "Охранителна полиция" към Пето РУ "Златни пясъци" при ОД на МВР – В. срещу Определение № 1757 от 27.06.2017 г., постановено по адм. д. № 535 по описа за 2017 г. на Административен съд – В., с което ОД на МВР – В. е осъдено да заплати направените разноски за осъществено процесуално представителство от адв. Д. Коцин и заплатена държавна такса в общ размер на 1 510 (хиляда петстотин и десет) лева. В частната жалба са изложени оплаквания, че депозираната молба с вх. № 8702/30.05.2017 г. е адресирана до Върховния административен съд и има характер на касационна жалба, поради което неправилно е възприета от АС – В. като молба за допълване на съдебното решение в частта за разноските. Оспорва се реалното им извършване. Иска се отмяна на обжалваното определение. От ответника – М. С., са постъпили писмени отговори, подадени чрез процесуален представител, в които се обосновава неоснователност на касационната и частната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частната жалба. От представеното с касационната жалба доказателство обосновава извод, че глобата е платена след датата на издаване на акта за прилагане на ПАМ. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: I. Относно касационната жалба: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0460-000043 от 21.02.2017 г. на мл. автоконтрольор I-ва степен в група "Охранителна полиция" към Пето РУ "Златни пясъци" при ОД на МВР – В. за прилагане на М. С. на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба. За да отмени заповедта, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при липса на материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. Съдът се е мотивирал, че въз основа на представената от ответника справка се установява, че електронен фиш серия К/873487 от 24.11.2014 г. е заплатен, без да конкретизира на коя дата е извършено плащането. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. В конкретния случай фишът е връчен на водача С. на 17.04.2015 г. Към датата на проверката и на издадената заповед за прилагане на ПАМ – 21.02.2017 г. електронният фиш е бил влязъл в сила (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление), но не е бил платен в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. От представеното с касационната жалба писмено доказателство се установява, че глобата е платена на 28.02.2017 г., т. е. седем дни след издаване на заповедта. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, налице са били предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка. Цитираната от съда справка относно платените глоби от водача е изготвена на 15.03.2017 г., т. е. отразява извършените плащания към дата, по-късна от датата на издаване на заповедта. Следователно тази справка е била неотносима към предмета на спора и съдът не е следвало да я обсъжда при решаване на делото. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата на М. С. срещу Заповед № 17-0460-000043 от 21.02.2017 г. за прилагане на принудителната административна мярка. II. Относно частната жалба: Частната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от лице с правен интерес от оспорването и в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна. С Определение № 1757 от 27.06.2017 г. по същото дело, в производство по реда на чл. 248 от ГПК, Административен съд – В. е допълнил решението си в частта за разноските, като ОД на МВР – В. е осъдена да заплати направените разноски за правна помощ за осъществено процесуално представителство от адв. Д. Коцин и заплатена държавна такса в общ размер на 1 510 (хиляда петстотин и десет) лева. Предвид изхода на спора, определението по разноските следва да бъде отменено. Същевременно в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 786 от 04.05.2017 г., постановено по адм. д. № 535 по описа за 2017 г. на Административен съд – В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. срещу Заповед № 17-0460-000043 от 21.02.2017 г. за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движението по пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба. ОТМЕНЯ Определение № 1757 от 27.06.2017 г., постановено по адм. д. № 535 по описа за 2017 г. на Административен съд – В.. ОСЪЖДА на М. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – В. юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 (двеста) лева за първата и касационната инстанция. Решението е окончателно.