Решение № 15111 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2018 г.

Решение № 15111 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 225 във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Общинско предприятие "Общински пазари" – Пловдив срещу Решение № 2015/12.10.2018 г. по адм. дело № 2032/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е незаконосъобразно които по съществото им могат да бъдат отнесени към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно за неправилност поради нарушение с материалния закон и необоснованост. Основно се твърди, че съдът неправилно е тълкували приложил относимите правни норми чл. 125, т. 1 и чл. 127, ал. 2 от местната Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Пловдив, както и чл. 29, ал. 5 от Правилника за общинските пазари в гр. Пловдив, поради което е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, което обуславя отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответникът - "Култ Кафе-95" ЕООД в писмен отговор чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Заинтересованата страна - "Авангард 80" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Култ Кафе-34" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, намира, че касационната жалба като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Настоящето производство е повторно по см. 225 АПК, тъй като с Решение № 2264 от 19.12.2017 г. по адм. дело № 1586/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по оспорване на "КУЛТ КАФЕ-95" ЕООД е отменен Протокол от 22.05.2017 г. за проведен от общинско предприятие "Общински пазари" конкурс за отдаване под наем на площи - частна общинска собственост, в частта с която участникът - "Авангард-80" ЕООД е класиран на първо място за площ № 1 от 2 кв.м. на "Понеделник пазар", а участникът - "КУЛТ КАФЕ-95" ЕООД е декласиран, върната е преписката за ново произнасяне. С решение № 8834/28.06.2018 г. по адм. дело № 3377/2018 г. Върховният административен съд е обезсилил Решение № 2264 от 19.12.2017 г. по адм. дело № 1586/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като са дадени конкретни указания. При новото разглеждане е постановено обжалваното понастоящем Решение № 2015/12.10.2018 г. по адм. дело № 2032/2018 г., с което по същото оспорване от "Култ кафе 95" ЕООД гр. Пловдив е отменен акт - утвърждаване от 22.05.2017 г. на директора на ОП "Общински пазари" положен върху Протокол от 22.05.2017 г. на комисията, назначена със Заповед № 97/11.05.2017 г. на директора на ОП "Общински пазари" за проведен конкурс за отдаване под наем на площи - частна общинска собственост, в частта с която участникът - "Авангард-80" ЕООД е класиран на първо място за площ № 1 от 2 кв.м. на "Понеделник пазар", а участникът - "КУЛТ КАФЕ-95" ЕООД е декласиран, върната е преписката за ново произнасяне и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Фактите по спора са били установени безспорно и по тях не се спори и понастоящем. Единствения спор е дали са били налице правни основания комисията назначена със Заповед № 97/11.05.2017 г. на директора на ОП "Общински пазари" в проведения конкурс за отдаване под наем на площи - частна общинска собственост, да декласира участника "КУЛТ КАФЕ-95" ЕООД на визираните от нея фактически основния, а именно поради "направена поправка на ценовото предложение-забелен текст с коректор и изписан нов текст върху същия" относно предложената наемна цена от 189 лв. След анализ на релевантните по спора факти, първоинстанционния съд е приел, че установеното от комисията основание не може да се приеме за нарушение, което би могло да доведе до недопускането му до участие в обявения конкурс. Прието е, че от страна комисията са въведени нови изисквания, на които следва да отговарят кандидатите в конкурса, каквито изисквания не са формулирани в конкурсните условия, нито в Правилника за ползване на общинските пазари, което няма обвързваща участниците в конкурса задължителност и несъобразяването им с такива допълнителни изисквания, не следва да води като правна последица недопускането им до участие в конкурса, само и единствено на това основание. Посочено е, че предложението е преценено като отговарящо на конкурсните условия, като няма данни предложението му да е било в незапечатан плик. Последният е бил отворен от комисията и в отсъствие на други лица, поради което не става ясно на какво се базира преценката, че "поправената" цена представлява порок в документацията, съответно същата да е основание за отстраняване на участника. От друга страна обосновано е прието, че от страна на комисията не са изложени мотиви за отстраняване на дружеството-жалбоподател, а именно по какъв начин корекцията на цената е довела до нарушаване на разпоредбите на правилника или съответно на конкурсните условия. Решението е правилно. При извършената касационна проверка за приложението на материалния закон по отношение основанията, поради които е отменен административния акт не се установяват визираните касатора нарушения. Решението е и обосновано, тъй като изводите на съда кореспондират на релевантните по спора факти, за които не са налице пороци при установяването им и при извличането от тях на правните последици в съответствие с приложимото право. При всички случаи административният акт следва да съдържа мотиви – правни и фактически основания към момента на издаването му. Производството по утвърждаване на протокола на комисията за проведения конкурс е било самостоятелно и постановения като резултат индивидуален административен акт е следвало да отговаря на всички изисквания за законосъобразност, включително и на императивните изисквания по чл. 59 АПК за форма на акта. Съдът е установил липсата на мотиви – правни основания за издаването му като е съобразил, че формалното позоваване и цитиране от административния орган на приложими нормативни разпоредби след издаване на акта не може по същество да замести необходимостта от мотивиране на акта към момента на издаването му, а не впоследствие. В случаите по чл. 125, т. 1 и чл. 127, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Пловдив, както и чл. 29, ал. 5 от Правилника за общинските пазари в гр. Пловдив, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбите, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания нормативен текст. При липсата на фактически и правни основания, изложени в протокола на комисията, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на бъде отстранен от участие ( или декласиран) участника "КУЛТ КАФЕ-95" ЕООД. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от помощната комисия към административния орган е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на комисията (органа), което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо, следва да остане в сила. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 АПК е основателна претенцията на ответната страна "Култ Кафе-95" ЕООД за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 200 лева съгласно вписаното в представения договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,