Решение № 6558 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2008 г.

Решение № 6558 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Исмаил Матинс Шитту, гражданин на Нигерия, против Решение № 181/29.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, с оглед установените по административната преписка факти. Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез процесуалния си представител - юрк. Миткова, счита така подадената жалба за неоснователна, респ. оспорваното решение за законосъобразно. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е започнало по молба за закрила от Исмаил Матинс Шитту с вх. № 3905/28.11.2007 г. при РПЦБ - София. След депозиране на молбата пред компетентния орган - председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за нея език (английски) за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 29.11.2007 г. и на 05.02.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история, като видно от направените изявленията, конкретна причина за напускането на Нигерия е убийството на неговите родители и брат от неизвестни лица на 6.06.2007 г. в околностите на село Бомоди, щат Делта. В хода на производството е представена и справка вх. № 2465/24.08.2007 г. изготвена от отдел "специализирана информация" при ДАБ, касаеща общата обстановка в Нигерия, спазването на човешките права в страната, както и възможностите за вътрешно разселване. От данните в нея може да се обобщи, че правата на гражданите на Нигерия са конституционно закрепени, както и че държавата, контролираща цялата територия на страната, е в състояние и се противопостави ефективно при нарушаване на тези права от страна на субекти, осъществяващи насилие. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП3054/14.02.08 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан хуманитарен статут на Исмаил Матинс Шитту. От своя страна, административния орган е постановил своя отказ за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като се е мотивирал, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Нигерия, тъй като няма данни за нарушаване на конституционните права на личността от страна на официалните власти, както и че Дв района на делтата на р. Нигер в момента се изпълнява специална правителствена програма, насочена към неговото развитие". Изрично е посочено, че убийството на родителите на молителя само по себе си не води до извод, че за него съществува риск от тежки посегателства. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствия с целта му - чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая спорния въпрос, въведен с оспорването на административния акт, се свежда до приложимостта на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в хипотезата на съществуващ вътрешен въоръжен конфликт. От установената по делото фактическа обстановка, не може да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да напусне държавата си по произход по причина, че там е изложен на реална опасност от тежко посегателство, изразяващо се в тежки и лични заплахи срещу живота му като гражданско лице поради насилие в условията на активно продължаващ вътрешен въоръжен конфликт. На първо място, следва да се отбележи, че съдът в хода на делото не е съобщавал на страните, че наличието на подобен конфликт му е служебно известно или е общоизвестен факт, каквито твърдения са изложени м жалбата. На второ място, видно от представената по делото справка за обстановката в Нигерия, на територията на щат Делта има "отделни сблъсъци", както и че в страната периодично се случват противопоставяния на отделни групи от населението. Тези обстоятелства обаче, не установяват съществуването на активно продължаващ въоръжен конфликт на територията на Нигерия, тъй като както е посочено в справката те се овладяват или са овладяни от "правителствените сили" чрез преки силови и/или управленски мерки. Допълнителен аргумент в посока на законосъобразност на отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на жалбоподателя е и фактът, че за същия е доказана възможността за вътрешна миграция на територията на държавата му по произход. Аргументите изложени от негова страна, че по причина на липса на средства, познати и близки, намиращи се в други части на страната му, е възпрепятстван да се полза от тази възможност, са несъстоятелни с оглед факта, че е подсигурил материално и документално пристигането си в България, без да има познания за езика и културата в страната ни, както и да разчита на съдействия на трети лица. С оглед изложеното, правилно в оспорваното решение е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне хуманитарен статут по отношение на Исмаил Матинс Шитту, съобразно предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение