Решение № 328 от 3.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1075/2015 г.

Решение № 328 от 3.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1075/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателно дело-нохд № 265/2015 г. на Специализирания наказателен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В искането се твърди, че при разглеждане на делото по глава ХХVI от НПК и при постановяване на определението за прекратяване на наказателното производство от 04.03.2015 г. по нохд № 265/2015 г. са допуснати съществени процесуални нарушения, намерили израз в следното: наличие на противоречие между мотивите на посоченото определение, където са изложени аргументи, обосноваващи необходимостта от прекратяване на наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 от НПК по отношение на обвиняемите В. М., М. М., М. К. и И. И. за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК и диспозитива на същото, в който е посочено, че се прекратява съдебното производство; че коментираното определение е постановено след като вече е имало произнасяне с влязъл в сила съдебен акт на Специализирания наказателен съд, с който производството по глава ХХVI от НПК е било прекратено спрямо обвиняемите В. М. и И. И., поради което е налице процесуална пречка за продължаване на диференцираното производство и последващо произнасяне в тази процедура; че прекратяването на наказателното производство спрямо обв. М. М. за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НПК е извършено без да са били налице процесуалните предпоставки на чл. 369, ал. 4 от НПК, тъй като по подадената от него молба за разглеждане на делото по реда на чл. 368, ал. 1 от НПК не е било изобщо образувано производство по глава ХХVI от НПК и не са били изпълнени посочените в чл. 369, ал. 2 и ал. 4 от НПК задължения на прокурора в указаните от закона срокове. Прави се искане за възобновяване на нохд № 265/2015 г. на Специализирания наказателен съд, отмяна на постановеното по него определение от 04.03.2015 г., в частта, в която е прекратено наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 от НПК спрямо обвиняемите В. М., М. М. и И. И. за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор по съображенията, изложени в него и моли то да бъде уважено. Защитникът на В. М. счита, че са налице основания за възобновяване на наказателното производство по нохд № 265/2015 г. на Специализирания наказателен съд и за отмяна на постановеното по него определение. Приема, че спрямо обвиняемия В. М. е била налице хипотезата на чл. 369, ал. 4 от НПК и наказателното производство по отношение на него е следвало да бъде прекратено. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил съдебното производство, а не наказателното такова, както изисква нормата на чл. 369, ал. 4 от НПК, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В последната си дума В. М. моли да бъде уважено искането на Главния прокурор, а И. И. изразява становище, че не желае възобновяване на делото по отношение на него. М. М. /досежно когото също се отнася искането на Главния прокурор/, редовно призован не се явява и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите, релевирани в искането на Главния прокурор, становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: По молба на В. И. М., обвиняем по ДП № 815/2011 г. по описа на ОД МВР-Стара Загора, пр. пр. № 1925/11 г. на ОП-Стара Загора, подадена на 27.05.2014 г. на основание чл. 368, ал. 1 от НПК, е било образувано нчд № 720/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, по което е било постановено определение от 17.06.2014 г. за връщане на досъдебното производство на ОД МВР-Стара Загора, като е предоставена възможност на ОП-Стара Загора в тримесечен срок да внесе делото за разглеждане с обвинителен акт, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство спрямо обвиняемия В. М. На 07.11.2014 г. е бил внесен в Специализирания наказателен съд изготвения от прокуратурата обвинителен акт и е било образувано нохд № 1645/2014 г. На 11.11.2014 г. с определение, Специализирания наказателен съд е прекратил производството, водено по реда на чл. 368 от НПК по нчд № 720/2014 г. по описа на същия съд, с аргумент, че производството по делото е приключило с внасяне на обвинителен акт в съда. Междувременно на 12.08.2014 г. друг от обвиняемите по същото досъдебно производство, а именно И. С. И. е подал молба по чл. 368, ал. 1 от НПК, по повод на която е било образувано нчд № 1118/2014 г. на Специализирания наказателен съд, който с определение от 25.08.2014 г. е дал възможност на прокуратурата в тримесечен срок да внесе делото за разглеждане с обвинителен акт, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство спрямо обвиняемия И. И.. С определение от 11.11.2014 г., постановено по нчд № 1118/2014 г., Специализирания наказателен съд е прекратил производството по чл. 368, ал. 1 от НПК по посоченото наказателно частно дело, поради обстоятелството, че спрямо И. И. на 07.11.2014 г. е бил внесен обвинителен акт. Във връзка с внесения в тримесечния срок по чл. 369, ал. 1 от НПК обвинителен акт в Специализирания наказателен съд срещу 1. В. И. М. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; 2. М. Д. М. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и по чл. чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; 3. М. М. К. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и 4. И. С. И. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, както беше посочено и по-горе, е било образувано нохд № 1645/2014 г. по описа на съда. С разпореждане на съдията-докладчик от 25.11.2014 г. на основание чл. 369, ал. 3 от НПК съдебното производство по делото е било прекратено и делото върнато на специализираната прокуратура за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимите, като е даден едномесечен срок за тяхното отстраняване. В периода на администриране на частните жалби, депозирани от обвиняемите В. М. и И. И. и протеста на Специализираната прокуратура срещу посоченото по-горе разпореждане на съдията-докладчик, е била подадена на 18.12.2014 г. молба по реда на чл. 368 от НПК от обвиняемия М. Д. М. С определение от 19.01.2015 г., постановено по внчд № 8/2015 г., Апелативният специализиран наказателен съд е потвърдил разпореждането на съдията -докладчик от 25.11.2014 г. по нохд № 1645/2014 г. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Специализираната прокуратура. В предоставения й едномесечен срок по чл. 369, ал. 3 от НПК, прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу четиримата обвиняеми М., М., К. и И., по повод на който е било образувано нохд № 265/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд. С определение на съдията -докладчик от Специализирания наказателен съд, постановено на 04.03.2015 г. по нохд № 265/2015 г. е било прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК съдебното производство по делото по отношение на В. И. М. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, М. Д. М. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, М. М. К. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и И. С. И. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и делото е било изпратено по компетентност на Софийски градски съд по отношение на В. И. М. за престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и М. Д. М. за престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Направено е от процесуално легитимиран субект, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и касае съдебен акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 2 от НПК, като искането е на основание допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не по всички изложени в него съображения. На първо място е необходимо да бъдат очертани пределите на проверката, която ВКС следва да извърши в процедурата по глава Тридесет и трета, лимитирани от самото искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело. В процесуалния документ, поставил началото на настоящето производство, се иска възобновяване само по отношение на трима от четиримата по делото обвиняеми - В. И. М., М. Д. М. и И. С. И., като относно обвиняемия М. М. К. такова искане не е направено, независимо, че и спрямо него е налице прекратяване на съдебното производство на основание чл. 369, ал. 4 от НПК. На следващо място, оплакването на Главния прокурор за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, намерило израз в противоречие между мотивите и диспозитива на определението на съдията -докладчик от Специализирания наказателен съд, постановено на 04.03.2015 г. по нохд № 265/2015 г., е основателно. Процесният съдебен акт е постановен на основание чл. 369, ал. 4 от НПК, след като в едномесечния срок по ал. 3 на същата разпоредба, прокурорът е внесъл делото за разглеждане в съда, но съществените нарушения на процесуалните правила, констатирани от съдията-докладчик при предходното произнасяне /по чл. 369, ал. 3 от НПК/ не са били отстранени, а освен това са били допуснати и нови. При това положение, регламента на чл. 369, ал. 4 от НПК изисква съдът да прекрати наказателното производство срещу обвиняемите. В нарушение на посочената правна норма, съдът в диспозитива на определението си е прекратил съдебното производство по нохд № 265/2014 г. по отношение на В. М., М. М., М. К. и И. И. за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК, независимо от това, че в мотивите си е посочил, че е "налице хипотезата на чл. 369, ал. 4 от НПК...... ., което задължава съда да прекрати наказателното производство срещу обвиняемите....". Всеки съдебен акт представлява единство от уводна част, диспозитив и мотиви. Противоречието между мотиви и диспозитив поставя под съмнение действителната воля на съда по противоречивия въпрос и затруднява възможността страните да разберат за позицията му по него. Доколкото правните последици от прекратяване на наказателното производство- когато интересите на обвиняемите лица са защитени в най-голяма степен, са различни от правните последици при прекратяване на съдебното такова, на практика с прекратяване на съдебното производство, осъществено в разрез с разпоредбата на чл. 369, ал. 4 от НПК, обвиняемите по настоящето дело са получили неблагоприятно за тях наказателно правно третиране. Посоченото несъответствие между диспозитива и мотивите на определението на Специализирания наказателен съд, представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. На следващо място, ВКС не споделя виждането, визирано в искането за възобновяване, че наличието на влезли в сила съдебни актове на Специализирания наказателен съд за прекратяване на производството по глава ХХVI от НПК по отношение на В. М. и И. И. представлява процесуална пречка за продължаване на действията в особеното производство по реда на посочената по-горе глава от НПК и за последващо произнасяне на съда в рамките на тази процедура. Съгласно чл. 76, ал. 1 б. "в" от Правилника за администрацията в съдилищата, по всички искания и жалби към съда в досъдебното производство /каквито безспорно са и тези по чл. 368, ал. 1 от НПК/ се образува частно наказателно дело, в рамките на което съдът еднолично взема решения, съобразно регламента на чл. 369 от НПК. В хипотезата, когато прокурорът в предоставения му тримесечен срок по чл. 369, ал. 1 от НПК внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт /такъв е и настоящият случай/, производството по чл. 369 от НПК не се прекратява, както незаконосъобразно е сторил Специализирания наказателен съд, тъй като процедурата по чл. 369 от НПК не е приключила. И това е така, понеже съществува възможност да са допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и след връщане на делото на прокурора, последният в едномесечния срок по чл. 369, ал. 3 от НПК да не внесе делото за разглеждане в съда. В тази хипотеза, съдът еднолично следва да прекрати наказателното производство, като това може да бъде осъществено единствено по образуваното частно наказателно дело, тъй като образувано дело от общ характер няма. Ето защо, всяко прекратяване на частното дело, респективно на процедурата по чл. 369 от НПК, преди същата да е изцяло проведена, е незаконосъобразно. В конкретния казус, съобразно техния предмет и въздействието им върху производството, определенията по нчд № 1118/2014 г. и по нчд № 720/2014 г., с които Специализирания наказателен съд е прекратил производството по чл. 368, ал. 1 от НПК поради внасянето на обвинителен акт спрямо И. И. и В. М., са определения по движение /развитие/ на делото. Тeзи съдебни актове не се отнасят до въпроси, с които се решава спора по същество, същите не подлежат на самостоятелно обжалване пред висшестоящия съд и проверката на тяхната законосъобразност, както впрочем и проверката за законосъобразното провеждане на цялата процедура по чл. 368 - чл. 369 от НПК може да се извърши или във връзка с инстанционния контрол на първостепенния съдебен акт по внесения за разглеждане и разгледан от съда обвинителен акт, или в процедура по искане за възобновяване на определение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 369, ал. 2 или ал. 4 от НПК, доколкото актовете на съда по чл. 369, ал. 2 и 4 от НПК са окончателни и не подлежат на редовна инстанционна проверка. Ето защо, ВКС счита, че посочените две определения, не следва да се третират като пречка за продължаване на процедурата по чл. 369 от НПК, поради което и възприетото от Специализирания наказателен съд в определението от 04.03.2015 г., а именно, че са налице основанията на чл. 369, ал. 4 от НПК за прекратяване на наказателното производство, не е в нарушение на закона. Противното становище би довело до съществено нарушаване правата на обвиняемите, тъй като същите биха били лишени от възможността наказателното производство, водено срещу тях да бъде прекратено по реда на чл. 369, ал. 4 от НПК, при наличие на законовите предпоставки за това /ако прокурорът в срока по ал. 3 не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени или са допуснати нови/. По-нататък, ВКС констатира нарушение на процесуалния закон, допуснато в определението от 04.03.2015 г. на Специализирания наказателен съд досежно обвиняемия М. М. Молбата за разглеждане на делото по реда на чл. 368, ал. 1 от НПК е била подадена от М. М. на 18.12.2014 г., по време на висящността на нохд № 1645/2014 г., образувано по внесен в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу В. М., М. К., И. И. и М. М. Доколкото целта на производството по чл. 368 от НПК е ускоряване на досъдебната фаза на процеса и нейното своевременно приключване /било с внесен в съда обвинителен акт, било с прекратяване на наказателното производство/, непроизнасянето по коментираната молба и необразуването по нея на частно наказателно дело, е било напълно обосновано, тъй като делото не е било на фаза досъдебно производство, а спрямо М. е бил внесен в съда обвинителен акт. Липсата на провеждане на процедура по чл. 368 -369 от НПК е изключвало възможността Специализирания наказателен съд с определението си по нохд № 265/2015 г. да прекратява наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 от НПК досежно М. М. Като е сторил противното СпНС е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правата на прокуратурата. По изложените съображения, ВКС приема, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е и основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което искането на Главния прокурор следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение