Решение № 4898 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3199/2015 г.

Решение № 4898 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3199/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Синдиката на атомните енергетици към Националната Федерация на енергетиците (НФЕ) при Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Председателя на секция "Първа атомна електроцентрала", федерация Атомна енергетика, КТ "Подкрепа" срещу решение № 24/15.01.2015 г., постановено по адм. дело № 557/2014 г. по описа на Административен съд - Враца. Касаторите оспорват съдебното решение като твърдят, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което да се уважи жалбата им срещу решението на Комисията за защита от дискриминация. Претендират присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Председателят на Синдикат "Атомна енергетика" - Национална професионална федерация на енергетиците при Националния професионален съюз "Промяна" - гр. Козлодуй, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Развива подробни доводи и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Председателя на Синдиката на атомните енергетици към Националната Федерация на енергетиците (НФЕ) при Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Председателя на секция "Първа атомна електроцентрала", федерация Атомна енергетика, КТ "Подкрепа" срещу Решение № 210 от 18.06.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 85/2013 г. по описа на КЗД, с което е установена пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., извършена от всички страни, участвали в сключването на Колективния трудов договор (КТД) за периода 2013-2014 г., подписан на 28.12.2012 г. в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД: 1. представителя на съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД; 2. Председателя на Синдикат на атомните енергетици, НФЕ, КНСБ; 3. Председателя на Секция "Първа атомна електроцентрала", федерация "Атомна енергетика", КТ "Подкрепа" чрез договаряне на парична вноска като абсолютно условие за индивидуално присъединяване към КТД от 28.12.2012 г. в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като накърняващо добрите нрави и заобикалящо закона в нарушение на нормата на чл. 8, ал. 3 от КТ поради синдикално членство. На основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на всеки от горните участници в сключването на КТД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева (хиляда лева). Съдът излага съображения, че горното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, установени в чл. 50-70 от ЗЗДискр. Оспореното решение на КЗД е съответно и на материалноправните норми и целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - наличието на пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., извършена от всички страни участвали в подписването на КТД на 28.12.2012 г. за периода 2013-2014 г. чрез договаряне на парична вноска, като условие за индивидуално присъединяване към КТД, като накърняващо добрите нрави и заобикалящо закона и нарушаващо чл. 8, ал. 3 от КТ поради синдикално членство. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Работниците, които не са членове на синдикатите, подписали КТД, независимо дали изобщо не членуват в синдикална организация или членуват в такава, която не е подписала КТД, имат субективно преобразуващо право да се присъединят към КТД като по този начин внесат промяна в индивидуалното си трудово правоотношение. Именно поради последното - промяната в индивидуалното трудово правоотношение, присъединяването е акт, резултат само и единствено на личната преценката на отделния работник. Поради характера си на субективно преобразуващо право присъединяването се осъществява чрез лично, едностранно, писмено заявление, чиято роля е да информира страните по КТД за присъединяването. Съгласно чл. 50, ал. 1 КТ с КТД се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците, които не са уредени с повелителни норми на закона. Следователно това са отношения, които пряко засягат трудовите права на работниците. Договорената вноска като условие за присъединяване към КТД поставя въпроса за тълкуването на хипотезата на чл. 57, ал. 2 от КТ и приложимостта й спрямо не членуващите в синдикатите работници. В хипотезата на приложимата материалноправна норма - чл. 57, ал. 2 от КТ, законодателят установява границите, до които могат да се разпростират условията за присъединяване, предвидени в КТД, а именно: да не противоречат на закона, да не го заобикалят или да не противоречат на добрите нрави. С тези условия не трябва да се допуска установяването на различия в третирането на работниците и служителите и да не се нарушават дискриминационните критерии по чл. 8, ал. 3 от КТ или други императивни норми на закона. Релевантен към предмета на спора е въпроса досежно възможността като условие за присъединяване да се предвиди заплащане на вноска за присъединяване. Предвид обстоятелството, че в случая се касае за осъществяване на трудови права и за установяване на различия между работниците и служителите, основани на членуването им в синдикална организация и то на точно определена синдикална организация - тази, която е страна по сключения колективен трудов договор, същото се явява отрицателна предпоставка. Това различие е изключено и обявено в чл. 8, ал. 3 от КТ за дискриминационно и недопустимо при осъществяване на трудовите права и задължения. Предвид горното, въздигането му в условие за присъединяване ще противоречи на чл. 8, ал. 3 от КТ, а и на самата разпоредба на ал. 2, чл. 57 от КТ, която не допуска условия за присъединяване, които противоречат на закона. Въвеждането на присъединителна вноска директно поставя тези от тях, които не членуват в синдикалните организации, подписали КТД, или тези, които изобщо не членуват в синдикална организация, в положение, различно от работниците, членове на синдикалните организации, подписали КТД. Налице е безспорно различно третиране и то е обусловено само и единствено от членството в точно определена синдикална организация. Нормата на чл. 8, ал. 3 КТ е специална антидискриминационна норма и нарушаването й прави обоснован извода на решаващия съд за допуснато дискриминационно действие. С подписването на КТД, съдържащ такава клауза, работодателят е извършил действие, чрез което пряко е дискриминирал работниците, които не са членове на синдикалните организации, подписали КТД. Нормата на чл. 4 от КТД противоречи и на чл. 57, ал. 2 КТ, тъй като той забранява приемането на условия, които противоречат на закона. Тя е в противоречие и с разпоредбата на чл. 50, ал. 2 КТ, която не разрешава КТД да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците от установените в закона или в КТД, с който работодателят е обвързан, тъй като обективно създава именно такива условия. В същия смисъл са Решение № 11096 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2010 г., VII о., Решение № 3168 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15265/2011 г., 5-членен с-в, др. Следва да се отбележи, че "свободата на договаряне" не е абсолютна, тя е ограничена от императивните норми на закона и добрите нрави (арг. чл. 9 от ЗЗД договори, чл. 50, ал. 2, чл. 8, ал. 3, чл. 57, ал. 2 от КТ). Освен това КТД има характер на нормативно съглашение, което не се прилага между страните, от които се сключва, а е насочено към създаване на "по-благоприятни условия на труд" на работниците и служителите (чл. 50, ал. 2 от КТ). За нормативната част на колективния трудов договор е неприложим принципът на гражданските облигационни договори за тяхното действие - поначало между страните и по изключение в полза на трето лице (чл. 20 - 21 от ЗЗД договори). Неговото действие като нормативно съглашение е насочено навън от страните по КТД, към защита на работниците и служителите, които не са страна по КТД. Смисълът на присъединяването е да се изравни действието на благоприятния КТД за всички работници и служители и да позволи на онези от тях, които не са членове на синдикалните организации, страни по КТД, да ползват по-благоприятни условия на труд, което е и дълбокия смисъл на колективното трудово договаряне. Въвеждането на различия в отношението между работниците и служителите при присъединяването с оглед тяхното членуване в синдикална организация - страна по колективния трудов договор, противоречи и на правозащитната функция на Кодекса на труда. Противоречието се изразява в обстоятелството, че прилагането на установените с колективния трудов договор по-благоприятни условия на труд, които би трябвало да бъдат достояние на всички работници и служители в предприятието, се поставя в зависимост от определени утежняващи условия, в настоящия случай заплащане на ежемесечна присъединителна вноска в размер на 0, 75 % от ОМЗ за работниците и служителите, които не членуват в синдикалната организация - страна по договора. Обратното разрешение независимо от това дали субективно се желае или не, обективно води до оказване на натиск върху работниците и служителите да членуват в синдикални организации, и то точно в онези, които, сключват колективния трудов договор. Настоящият състав счита, че това е в ущърб на работниците и служителите, които упражнявайки своето конституционно право на синдикално сдружаване, свободно са избрали да членуват в по-малки по численост синдикати или не членуват в синдикални организации. Съгласно установената съдебна практика и теория, вземането на обратното решение създава благоприятни условия за синдикалния монополизъм, а не за синдикалния плурализъм, върху който е изградено конституционното право на синдикално сдружаване. Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд относно наложените на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. имуществени санкции, по отношение на които не са наведени възражения в касационната жалба. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване от Синдикат "Атомна енергетика" - Национална професионална федерация на енергетиците при Националния професионален съюз "Промяна" - гр. Козлодуй и осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулта на КЗД, настоящият състав намира за основателна претенцията на ответниците, в тяхна полза да се присъдят съдебни разноски, платими от касационните жалбоподатели, както следва: 1/ в полза на КЗД на основание § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. чл. 143 АПК във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер на 350 (триста и петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение; 2/ в полза на Синдикат "Атомна енергетика" - Национална професионална федерация на енергетиците при Националния професионален съюз "Промяна" - гр. Козлодуй сума в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева) - заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение