Решение № 6437 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12736/2015 г.

Решение № 6437 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12736/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на командира на в. ф. 32300, гр. В. против решение № 1869/23.09.2015 г. по адм. д. № 640/2015 г. по описа на АС- В. с искане за отмяна поради неправилност. Твърди, че решението е необосновано, защото не съответства на установената фактическа обстановка, при вътрешно противоречие в мотивите на съдебното решение и материална незаконосъобразност. Развива подробни съображения . О. П. С. Г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното първоинстанционното решение е постановено при ново разглеждане на спора след отменително решение № 1964/24.02.2015 г. по адм. д. № 12753/2014 г. на ВАС, V отд., и връщането му за разглеждане от друг състав на съда. С оспореното решение са отменени оспорени заповеди: 1. заповед № ЛС-01-12/18.10.2013г на командир на в. ф. 32300-В., с която на основание чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ на П. С. Г. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на осн. чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса, 2. заповед № ЛС-01-13/30.10.2013г на командир в. ф. 32300-В. за отчисляване на Г. от списъчния състав. При постановяване на решението съдът е съобразил задължителните указания дадени с отменителното решение на Върховния административен съд, като е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 144 от ППЗОВСРБ, защото Г. е бил изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание. От фактическа страна съдът е установил, че в изпълнение на "План за извършване на внезапни проверки с рег. № 03-1235/09.08.2013г и заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната на РБ, е извършена проверка на 20. 08.2013 г. в периода от 20.45 ч. до 21.00 ч. за дейността на лицата от дежурно-вахтената служба (ДВС) във в. ф. 32300, войскови район Г., където П. Г., ранг главен старшина, е бил дежурен по КПП и дежурен по парк, назначен със заповед № РД-01-213/19.08-2013г на командира на военното формирование. В качеството си на дежурен по КПП Г. е бил и отговорник на противопожарното и електрическо табло ППТ № 3 (до КПП) съгл. т. 7.5.1.3. от заповед № 511/20.12.2012 г. на командира на в. ф. 32300. Проверката установила нарушения, допуснати от Г., за което съставила протокол, одобрен от командира на в. ф. 32300, след което със заповед № РД-01-228/02.09.2013 гг. назначил комисия, която приключила проверката с протокол № 03-1598/17.10.2013 г. Взети са обяснения от Г. за нарушенията. Началникът на сектор "Логистика" във в. ф. 32300 изготвил служебна характеристика рег. № 1517/01.10.2013 г. По данни от служебния картон в периода от 2002 г. - 2012 г. на Г. неколкократно са налагани дисциплинарни наказания за неизпълнение на служебни задължения, грубо нарушение на служебни задължения, пререкание с по-старши, нарушения на военната дисциплина, грубо нарушаване изискванията на УВС и създаване на инциденти с опазването на оръжието и охраната на поделение 32300 и др. Съдът е посочил по години наложени наказания: предупреждение за понижаване в звание през 2002 г, понижаване във военно звание за срок от 1 г. през 2002г, предупреждение за уволнение през 2002 г, строго мъмрене през 2005 г, предупреждение за понижаване във военно звание, през 2006 г, предупреждение за уволнение за срок от 1 г. през 2007 г, строго мъмрене през 2009 г, предупреждение за понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца през 2009 г, предупреждение за уволнение за срок от 1 г. през 2012 г., като с решение № 1800/05.07.2013 г. по адм. д. № 285/2013 г. на Административен съд- В., ХХI с-в, оставено в сила с решение по адм. д. № 68/2013 г. на ВАС-С., последното наказание, наложено със заповед № 412/19.11.2012 г. на жалбоподателя, е отменено. В Протокол № 03-1598/17.10.2013 г подробно са описани констатираните при проверката през м. 08.2013 г. седем нарушения на П. Г. от фактическа страна, посочени са нарушените разпоредби на заповедите на командира на военното формирование, П. за охрана и отбрана, П. за дейността на дежурния и на помощник-дежурния във в. ф. 32300, както и на Устава и на ЗОВСРБ. В т. 3 са описани вредни последици и причинната им връзка с нарушенията; в т. 4 са описани доказателствата, въз основа на които са направени изводите на комисията; с т. 6.2. от протокола, с оглед констатираните груби нарушения при изпълнение на задълженията, вменени на жалбоподателя с длъжностна характеристика рег. № 623/30.05.2011г, комисията е дала предложение на осн. чл. 244, т. 7 от ЗОВС и чл. 137, ал. 4 от ППЗОВС на Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Протоколът е подписан от членовете на комисията и е утвърден от командира на военното формирование. Съдът приема, че заповед № ЛС-91-12/18.10.2013 г, издадена от командира на в. ф. 32300 на 18.10.2013г, след издаването и утвърждаването на протокола на комисията и протокола от проведената беседа, съдържа подробно описание на обстоятелствата от проверката на 20 срещу 21.08.2013 г, фактическите констатации относно извършените от нарушения, нарушените разпоредби на П. за охрана и отбрана на в. ф. 32300 и УВСВСРБ и приел, че: 1). Жалбоподателят като дежурен по КПП, той и дежурен по парк, по време на дежурството на 20/21.08.2013 г не е въоръжил помощник-дежурния по КПП, когато го е оставил за свой заместник или последният извършва обходи на охранявания войскови район, в нарушение на т. 36.3 от Заповед № 475/20.12.2012г и т. 3.1. на раздел II от П. за охрана и отбрана на в. ф. 32300, 2). констатирано е наличие на телевизионен приемник в дежурната стая на КПП по време на дежурството на П. Г. в нарушение на устна заповед на командира на военното формирование, с която се забранява телевизорът да се мести от стаята за хранене на денонощния наряд, нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ; 3). П. Г. не е осведомил помощника си, че е сменил катинара, заключващ портала на формированието през тъмната част на денонощието, когато го е оставил за свой заместник, и не му е предал ключа, което е поставило помощника в невъзможност да посрещне пристигналата за проверка комисия, с което не само не осъществява контрол върху изпълнението на служебните задължения на помощника, но и му пречи да ги изпълнява, нарушение по чл. 324, т. 5 от УВСВСРБ; 4). При пристигане на началника на щаба на военното формирование и комисия за проверка от РС "ВП" П. Г. като длъжностно лице от ДВС не се е представил на него и на комисията, с което е нарушил чл. 324, т. 1 от УВСВСРБ, не е проверил пропуските и документите на последните, с което е извършил нарушение и по чл. 324, т. 2 от Устава; 5). При извършената проверка на действията на длъжностните лица на КПП при възникване на пожар и подаден сигнал за пожар в склад ГСМ, П. Г. напуска дежурната стая на КПП и оставя пункта без охрана и отбрана, с което нарушава пропусквателния режим на формированието, т. 1.2.1 от П. за охрана и отбрана на същото и чл. 250, ал. 3 от УВСВСРБ; 6). Констатираната неизправност на противопожарното имущество в противопожарно табло № 3, което съгл. чл. 87 от УВСВСРБ и на осн. чл. 7.5.1.3 от Заповед № 511/20.12.2012 г е зачислено на дежурния по КПП показва, че при приемането на дежурството П. Г. н е проверил противопожарното имущество, за което отговаря като дежурен по КПП, той и дежурен по парк - неизпълнение на т. 3 от раздел II на "План за дейността на дежурния по КПП, той и дежурен по парк", съставляващо нарушение по чл. 87, ал. 1 и чл. 290, ал. 1 от УВСВСРБ; и 7). При отдадено устно разпореждане от заместник-командира по логистиката на в. ф. 32300 до сдаване на дежурството да отстрани неизправността на кофпомпата, П. Г. не предприема никакви мерки - неизпълнение на заповед на пряк началник съгл. чл. 313, ал. 2 от УВСВСРБ; в обясненията си представя невярна информация, че е предал за даденото му разпореждане на военнослужещ, който на 21.08.2013 г. не е на работа, т. е. жалбоподателят опитва да прехвърли вината на друг военнослужещ и нарушава правилата за пожаробезопасност в района на в. ф., извършвайки нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, чл. 110, т. 4 и т. 7 и чл. 290, ал. 1 от УВСВСРБ. Въз основа на тези фактически констатации съдът приема, че в производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения по см. чл. 146, т. 3 от АПК на специалните процесуални правила на ЗОВСРБ и Правилника за прилагането му относно процедурата по налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", процедурата е проведена последователно и в пълнота, като действията са обективирани с надлежни протоколи. Посочва, че всяко от седемте вменени нарушения е квалифицирано правилно от материалноправна страна, но липсват мотиви защо всяко едно от нарушенията е възприето като "тежко нарушение на военната дисциплина" по см. чл. 242, ал. 1 от ЗОВСРБ. Съдът обсъжда, че дисциплинарният орган се е задоволил да пресъздаде бланкетното съдържание на чл. 247 от ЗОВСРБ, посочвайки, че е отчел тежестта на нарушението (т. е. само на едно, но неопределено кое от тях), обстоятелствата при неговото извършване и поведението на военнослужещия преди и по време на извършване на нарушението, без никакви допълнителни факти и конкретика, вкл. и без изложени съображения за налагани предходни поощрения/наказания и характеристични данни, каквито са събрани в хода на служебната проверка и са обсъдени от дисциплинарната комисия в протокола им. Като приел, че липсват мотиви относно тежестта на нарушенията за значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението му обективно, съдът приема, че не може да извърши преценка защо за дисциплинарния орган всяко от седемте нарушения само по себе си представлява тежко нарушение на военната дисциплина, и дали всяко от тях е възприето като самостоятелно основание за налагане на най-тежкото наказание, или те са съобразявани в своята съвкупност. Обсъдил хипотезата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ и оперативната самостоятелност на административния орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". С тези мотиви е отменил първата заповед, а тъй като втората оспорена заповед е императивна последица от прекратяването на договора за военна служба, отменил и втората оспорена заповед. Присъдил в полза на жалбоподателя разноски от 1840 лв. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Допуснато е съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от страна на административния орган при индивидуализирането на наказанието. Заповедта съдържа фактически и правни основания относно допуснатите нарушения на военната дисциплина. Дисциплинарното наказание е наложено по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ за "други тежки нарушения на военната дисциплина". В дисциплинарната преписка са събрани доказателства и са описани допуснати от военнослужещия седем нарушения на 20 август 2013 г., които са определени от дисциплинарнонаказващия орган като тежки. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС на РБ мотивите към административния акт може да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Изискването на закона да се излагат мотиви е гаранцията за законност на акта и довеждането до знанието на страните на съображенията, по които административния орган е издал административния акт, защото това подпомага страните в избора на защитни средства. В случая мотиви се съдържат и в протокола от 17.10.2013 г. на комисията, назначена от командира на в. ф. 32300-В., като в него освен подробни факти за допуснати нарушения на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, чл. 110, т. 4 и т. 7, чл. 326, ал. 1 и ал. 3, чл. 324, т. 1 и т. 2, чл. 87, ал. 11 и чл. 290, ал. 1 от УВСВСРБ, е посочено, че има вредни последици, които се намират в причинна връзка с нарушение на безопасността на района на формированието, понижаване на готовността на ДВС на КПП за охрана и отбрана на войсковия район. Посочено е, че военнослужещият е извършил виновни действия. Предложено е да се ангажира дисциплинарна отговорност за "виновни действия", с които се извършват " груби нарушения" на закона, устава и П. за охрана и отбрана на в. ф. 32300. Посочено е също, че прекият командир следва да представи служебния картон с поощрения и наказания на главен старшина Г.. Всички нарушения са подробно описани и в заповед № № ЛС-01-12/18.10.2013г на командир в. ф. 32300-В. като "действия и бездействия", с което са допуснати нарушения на военната дисциплина. При определяне обаче на наказанието командирът на в. ф. 32 300 е цитирал дословно чл. 247 от ЗОВСРБ "при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението". В какво обаче се изразява тежестта на всяко едно от нарушенията и какво е било поведението на служителя до извършване на нарушението, дисциплинарнонаказващият орган не е посочил. В случая това се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 247 от ЗОВСРБ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма яснота защо е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът, а не административният орган, е описал по години и дати наказанията на военнослужещия. Но по делото са представени доказателства за оправдателна присъда № 7/4.02.2013 г. по н. о. х. д. № 157/20.11.2012 г. на Варненския военен съд, с която е отменена изцяло осъдителна присъда № 157/20.11.2012 г. на Варненския военен съд и Г. е оправдан по обвинения по чл. 372, ал. 2, пр. 3 и чл. 372, ал. 1 от НК. Представена е също и оправдателна присъда № 39/2.10.2013 г. на Военно-апелативния съд по н. о. х. д. № 41/2013 г., с която е отменена осъдителна присъда № 26/26.07.2013 г. по н. о. х. д. № 26/2013 г. и военнослужещия е оправдан по обвинения по чл. 372, ал. 1 от НК. Обстоятелствата сочат, че проверката на 20 август 2013 г. е извършена по-малко от месец след осъдителната присъда № 157/20.11.2012 г. на Варненския военен съд и месец и половина след отмяна с решение № 1800/5.07.2013 г. по адм. д. № 285/2013 г. по описа на АС-В. на заповед № 412/19.11.2012 г. отново на командира на в. ф. 32 300, за наложено на военнослужещия предходно дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение за срок от 1 г." . При тези данни е неясно кои предходни нарушения на военната дисциплина и "поведение на военнослужещия преди и по време на извършването на нарушението, " е имал предвид командира на в. ф. № 32300, когато е определил вида на дисциплинарното наказание и дали сред тях са и действия, по отношение на които административният съд и военно-наказателният съд са се произнесли окончателно със съдебни актове в полза на военнослужещия. Изложените правни съображения налагат извод за неоснователност на касационната жалба. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените в касационното производство разноски в общ размер от 2187 лв.., от които 1800 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 2.11.2015 г., оформен на формат А4, и транспортни разходи в размер на 387 лв. за две явявания в съдебни заседания на 25.01.2017 г. и 22.03.2017 г. от ответника по касационната жалба и адвокат Киряков. Представени са писмени доказателства за разходите и списък за разноски. Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение