Решение № 7242 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2016 г.

Решение № 7242 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от С. П. М. от гр. Приморско, ул. "Русалка" № 8, подадена чрез пълномощник адв. Галина Найденова, за отмяна на влязло в сила решение № 8721 от 15.07.2015 г. по адм. д. № 11213/2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Твърди, че предмет на производството пред съда е бил РА № 1002210 от 08.04.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-205/30.06.2011 г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Твърди, че с влязло в сила решение № 146 от 07.05.2014 г. по т. д. № 352/2013 г. на Окръжен съд Бургас, потвърдено с решение № 91 от 05.11.2014 г. по въз. т. д. № 176/2014 г. на Апелативен съд Бургас и определение № 815 от 03.11.2015 г. по т. д. № 609/2015 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, е осъден да заплати извършено строителство, разходите по което са били вписани в паричния поток в ревизионния акт, който е бил предмет на разглеждане в съдебното производство. Смята, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били могли да бъдат известни на страните. Иска, да се отмени решение № 8721 от 15.07.2015 г. по адм. д. № 11213/2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Любов Дикова, оспорва искането като неоснователно и излага подробни доводи за липса на отменително основание посочено от искателя. Излага, че представените доказателства не обуславят нови обстоятелства от съществено значение на делото, след като са бил известни на молителя към датата на постановяване на решението на ВАС, както и че не са относими, тъй като по РА разходите за строителство са за 2005 г. и в размер на 41 461,50 лв., а не в посочени размер по записа на заповед от 300 000 лв. Моли, искането да бъде отхвърлено. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С решение № 8721 от 15.07.2015 г. по адм. д. № 11213/2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 1324/10.07.2014 г. по адм. дело № 1745/2013 г. по описа на Бургаския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. П. М. от гр. Приморско, срещу РА № 1002210/08.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-205/30.06.2011 г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за сумата над 12 041,90 лв. до 13 865,19 лв. и съответните лихви; за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за разликата над 4 079,71 лв. до 7 652,83 лв. и съответните лихви; за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на от 5 519,46 и лихви - 1 957,49 лв. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 182,52 лв. и лихви - 234,95 лв. и вместо него е отменен РА № 1002210/08.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-205/30.06.2011 г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП в посочените по-горе части, както и е отменено решението в частта за разноските. С решение № 8721 от 15.07.2015 г. по адм. д. № 11213/2014 г. е оставено в сила решение № 1324/10.07.2014 г. по адм. дело № 1745/2013 г. на АС Бургас в останалите му обжалвани части (за данъкът за 2005 г. в размер на 12 041,19 лв. и съответните лихви и за 2006 г. в размер на 4 079,71 лв. и съответните лихви). Решението е влязло в сила. С искането за отмяна е посочено отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на молителя за неоснователни. С искането за отмяна са представени решение № 146 от 07.05.2014 г. по т. д. № 352/2013 г. на Окръжен съд Бургас, решение № 91 от 05.11.2014 г. по въз. т. д. № 176/2014 г. на Апелативен съд Бургас и определение № 815 от 03.11.2015 г. по т. д. № 609/2015 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия. По производството е изискано и приложено т. д. № 352/2013 г. на Окръжен съд Бургас, към което се намират и останалите съдебни актове приложени към молбата за отмяна. С решение № 146 от 07.05.2014 г. по т. д. № 352/2013 г. на Окръжен съд Бургас е прието за установено по отношение на С. П. М., че същият дължи на Б. С. М., сумата 300 000, 00 лв. главница, ведно със законната лихва от 24.04.2013 г. до окончателното изплащане, за която сума е издаден изпълнителен лист въз основа на издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК № 126 от 25.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1141/2013 г. на районен съд Царево. Решението е потвърдено с решение № 91 от 05.11.2014 г. по въз. т. д. № 176/2014 г. на Апелативен съд Бургас и определение № 815 от 03.11.2015 г. по т. д. № 609/2015 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, с което не е допуснато касационно обжалване. Установено е с решението, че задължението на С. М. произтича от запис на заповед 08.08.2010 г. Също така с решението е обсъждан сключен между страните договор за строителство от 07.10.2004 г., за който се твърди и в искането за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая предмет на спора в съдебното производство е бил ревизионен акт РА № 1002210/08.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-205/30.06.2011 г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Представените като нови писмени доказателства: решение № 146 от 07.05.2014 г. по т. д. № 352/2013 г. на Окръжен съд Бургас, решение № 91 от 05.11.2014 г. по въз. т. д. № 176/2014 г. на Апелативен съд Бургас и определение № 815 от 03.11.2015 г. по т. д. № 609/2015 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, са свързани с установяване на задължение на С. П. М. по запис на заповед, издаден след ревизирания период, както и не установяват нови обстоятелства във връзка с проведеното ревизионното производство и не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които да променят изводите на решаващия съд относно наличните парични средства на С. М., през отделните години на ревизирания перид 2004 г. -2008 г. Освен това за 2005 г. органът по приходите, както и съда са съобразили при формиране на паричния поток разходите за строителство. Договорът за строителство е бил известен на молителя като страна в производството, както и е било известно висящото производство по т. д. № 352/2013 г. на Окръжен съд Бургас, във връзка с установяване на задължение за молителя. В искането за отмяна не се съдържат конкретни доводи на молителя, които да обосновават нови обстоятелства или приложените актове на съдилищата да представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да са от съществено значение и да променят решаващите изводи на съда по решението, чиято отмяна се иска. Предвид на гореизложеното настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема, че в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на акта, поради което направеното искане за отмяна на решението се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав