Решение № 1342 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4012/2007 г.

Решение № 1342 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4012/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /2007 г./ С решение № 638 от 22.11.2006 г. по гр.д. № 1408/2005 г. на Габровски районен съд е уважен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 472 и чл. 474 ГПК, предявен от И. Ш., Д. Ш. и Н. Ш., като е признат за нищожен нотариален акт № 1* том.I, рег. № 2* нот.д. № 177 от 27.10.2004 г. и оформената с него сделка за покупко- продажба на недвижим имот- апартамент № 17 в ж.бл. "З", гр. Г., заедно с едно избено помещение, сключена между И. П. А. в качеството на продавач и децата му И. и Р. като купувачи. Със същото решение е отхвърлен насрещния инцидентен установителен иск, предявен от ответниците за обявяване нищожност на споразумение, постигнато между ищците и И. А. по нохд № 687/2004 г. в гражданската му част относно неимуществените вреди. С решение № 74 от 17.04.2007 г. по гр.д. № 66/2007 г. на Габровски окръжен съд е оставено в сила решението на районния съд в частта относно нищожността на нотариалния акт и договора за покупко-продажба. Със същото решение е прието, че инцидентният отрицателен установителен иск за нищожност на споразумението по нохд № 687/2004 г. е недопустим и след като обезсилил решението на районния съд въззивният съд прекратил производството по делото по този иск. Решението на въззивния съд се обжалва изцяло от ответниците, като развиват доводи, че в частта относно инцидентния установителен иск то е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат съображение за наличието на правен интерес от предявяването му, свързан с оспорването качеството на ищците като кредитори въз основа на нищожното споразумение. По отношение на първоначалния иск не сочат касационни основания, но поддържат жалбата и срещу уважаването на този иск. Настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че изложените в жалбата съображения са основателни и следва да се уважат, като въззивното решение се отмени и делото се върне за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на предявените искове. От данните по делото е видно, че И. А. е причинил пътно-транспортно произшествие, при което е загинал наследодателя на ищците. Въз основа на подписаното по наказателното дело споразумение те са се снабдили с изпълнителен лист за събиране на посочените в същото споразумение обезщетения за неимуществени вреди. След получаване на призовката за доброволно изпълнение И. А. прехвърлил апартамента на двете си деца. За да върнат имота в патримониума на своя длъжник ищците, които са взискатели по изпълнителното дело избрали като форма на защита да предявят иск за нищожност на договора и на нотариалното действие по чл. 472 във вр. с чл. 475 ГПК, който е уважен. От своя страна длъжникът е предявил насрещен установителен иск, оспорвайки изпълнителното основание, а именно споразумението по нохд № 687/2004 г. като нищожно. За да приеме, че този иск е недопустим въззивният съд е изложил съображения, че той е лишен от предмет, тъй като в цитираното споразумение съгласно НПК в действащата редакция на чл. 414ж и сл. НПК /отм./ могат да се визират само имуществените вреди, а от друга страна не може да се приеме, че споразумението представлявало и спогодба относно неимуществените вреди, тъй като в наказателното производство не е бил предявен граждански иск от наследниците на починалия. Посочил е също така, че за длъжника /ищеца по установителния иск/ е съществувала правната възможност да се защити като обжалва издаването на изпълнителния лист по чл. 244 ГПК или оспори вземането по реда на чл. 250 ГПК, което той е пропуснал. При тези данни е очевидно, въпреки непрецизната формулировка при заявяването му, че целта на този насрещен инцидентен иск е била да се установи, че ответникът не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като той е издаден на несъществуващо /нищожно/ изпълнително основание- цитираното споразумение, в което според НПК не могат да се уговарят обезщетения за неимуществени вреди. Съгласно чл. 118 ГПК /отм./ инцидентният установителен иск има за предмет преюдициално спрямо предмета на основния спор правоотношение. Така по основния спор по настоящото дело, който е за нищожността на договора и нотариалния акт, с който ответникът е продал имота, въпросът дали ищците по този иск имат качеството на кредитори, което обуславя и правния им интерес, е преюцидиален и съдът е следвало да го разгледа и да постанови решение по съществото на спора. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като съдът не е определил правилно съотношението между предявените искове с оглед характера на спорните правоотношения и логическата последователност, в която следва да се разгледат различните заявени от страните претенции. Това нарушение е основание за отмяна на решението в частта, с която производството по инцидентния установителен иск е прекратено като недопустимо. Тъй като решението по този иск би определило дали ищците по първоначалния иск биха имали правен интерес от предявяването му, следва да се отмени и тази част от решението на въззивния съд, отнасяща се до иска за нищожност на договора за продажба и нотариалния акт, с който същият е извършен. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение