Решение № 4776 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10700/2015 г.

Решение № 4776 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10700/2015 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д., като пълномощник на [фирма], със седалище в [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], срещу решение № 19/22.07.2015 г. по адм. дело № 204/2015 г. по описа на Административен съд-Р.. С доводи за неправилни, почиващи на формални констатации и незадълбочено изследване на фактическия материал изводи, се претендира отмяна на решението с присъждане на разноски. В съдебното заседание касационните жалбоподатели се представляват от адв. Д., който поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Подчертава, че самата заповед е била насочена срещу неизвестен извършител, че строежът представлява "сноб от мрежи" по конкретни улици в гр. В. Т., а заведеният иск е отрицателен - че дружествата не дължат такова изпълнение и не се разпознават като адресати на административния акт. Сочи също, че едва с поканите за доброволно изпълнение са въведени нови факти, срещу нови конкретни субекти - трите дружества, неконституирани и неучаствали в административното производство по издаването на заповедта, срещу които не са съставяни констативни протоколи и не са връчвани актове на управителите им, не е и индивидуализиран незаконният строеж. Ответникът по касационната жалба – началникът на РДНСК-С. -Р., чрез юрк. А. поддържа депозирания писмен отговор, оспорва касационната жалба и настоява съдебният акт, като правилен, да бъде оставен в сила. Сочи, че с окончателно решение по адм. дело № 224/2015 г. на АС-В. Т., образувано по жалба на трите дружества-оператори срещу действията на ДНСК, обективирани в писмо/постановление от 24.03.2015 г. за принудително изпълнение, е прието, че заповедта представлява годно изпълнително основание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба - не са установени факти, настъпили след издаването на заповедта, които да имат за последица отмяна, погасяване или изменение на установеното изпълнително основание. Издадените на 18.04.2013 г. и на 22.04.2013 г. удостоверения за търпимост не са нови обстоятелства по чл. 292 АПК и са неотносими към незаконния строеж. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, но по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен искът на настоящите касатори с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на РДНСК-С. -Р., за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед, издадена от него, с № ДК-02-С. -43/21.04.2012 г., за премахване на незаконен строеж "въздушни кабелни мрежи" за електронни далекосъобщителни услуги, находящ се в централна градска част на [населено място], по конкретни улици. Възражението за недопустимост на иска поради липса на правен интерес за дружествата, (тъй като заповедта вече е изпълнена след предявяването му), съдът е преценил като неоснователно. Произнасяйки се по същество, е прил липсата на доказани факти и обстоятелства, които да покриват фактическия състав на нормата на чл. 292 АПК – такива, които да са настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Заповед № ДК-02-С. -43/21.04.2012 г. на началника на РДНСК-С. е влязла в сила и представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, независимо, че е издадена срещу неизвестен извършител, а спорът за ненадлежен адресат на заповедта, е решен със сила на присъдено нещо с решението по приложеното адм. дело № 224/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т. и във връзка с правилата на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, или части от тях от органите на ДНСК. Доводът за недължимо изпълнение, поради издадени впоследствие два броя удостоверения за търпимост от 18.04.2013 г. и 22.04.2013 г., издадени на основание пар. 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г. /, е преценен като неотносим, тъй като те не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 292 АПК, а освен това не сочат безусловно на неизискуемост на изпълнението. Така постановеното решението е правилно, изложените в него изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, които са настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищците не са се позовавали на факти от вида на визираните по-горе, (например на изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК, издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация и пр.) Напротив, исковата молба, а и касационната жалба, отново навеждат доводи за издадена срещу неизвестен извършител заповед, на която не са адресати, за неконкретизиран строеж и пр., които са обсъждани в проведените две съдебни производства пред АС-В. Т., решенията по които са влезли в сила. Че заповедта представлява годно изпълнително основание срещу жалбоподателите по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, (независимо, че не са посочени като нейни адресати), след като са собственици и извършители на строежа, оспорили с явен правен интерес действията по изпълнението, е изрично прието в решение № 141/07.04.2015 г. по адм. дело № 224/2015 г. - въпросът не може бъде коментиран и пререшаван в настоящето производство, което се развива при определени предпоставки. Удостоверенията за търпимост, издадени след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж, не сочат на неизискуемост на задължението за премахване, тъй като са издадени по реда на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, след влизане в сила на заповедта за премахване. Освен това, Удостоверението за търпимост е неотносимо към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорване на заповедта за премахването му. Това е така, тъй като законът му е придал изрично само удостоверителна сила и то досежно прехвърлителни сделки - § 16, ал. 1, изр. последно и § 127, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗУТ. С оглед на изложеното, не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, то като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,