Решение № 995 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2015 г.

Решение № 995 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (А ПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Белослав, обл. Варна, против Решение № 489/09.03.2015 г., постановено по адм. дело № 3471/2014 г., по описа на Административен съд Варна, в частта, в която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 315/27.11.2013 г., на орган по приходите при дирекция "Местни данъци" при Община Белослав, потвърден с Решение № 3/20.10.2014 г., от директора на дирекция "Местни приходи и дейности" при Община Белослав, в частта, в която на "Девня Инвест" АД, със седалище и адрес на управление гр. Девня, за периода 2013 г., са определени задължения за такса битови отпадъци - за разликата над 244.46 лв., както и за лихва върху задължението в размер над 6.12 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в оспорената му част, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата протнив цитирания акт бъде отхвърлена изцяло. Ответникът - "Девня Инвест" АД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 315/27.11.2013 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" при Община Белослав, потвърден с Решение № 3/20.10.2014 г., от директора на дирекция "Местни приходи и дейности" при Община Белослав, в частта, в която на "Девня Инвест" АД, със седалище и адрес на управление гр. Девня, за периода 2013 г., са определени задължения за такса битови отпадъци - за разликата над 244.46 лв., както и за лихва върху задължението в размер над 6.12 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза и представената скица, имотът е извън регулация и около него няма обществени места, за които да се оказва услугата по почистване и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, поради което определените с оспорения АУЗД задължения са в нарушение на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Решението е правилно. Видно от доказателствата по делото, процесния имот на "Девня Инвест" АД е унищожена нива за промишлени цели, намира се извън регулация, в имота не се извършва стопанска дейност, не се генерират битови отпадъци и общината не предоставя услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Този извод се потвърждава изцяло в заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, кредитирано като обективно и неоспорено, поради което издадената заповед № 742/10.10.2012 г. на кмета на общината независимо, че изключва процесния имот от предоставяне на услугите - сметосъбиране и сметоизвозване, е издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и се отнася за всички имоти по останалите компоненти и за тези извън регулация. За конкретния имот не са налице основанията по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като липсват доказателства, че действително е извършвана услугата - почистване на териториите за обществено ползване и същият не подлежи на облагане с такси по ЗМДТ. С оглед на събраните доказателства, обжалваният АУЗД № 315/2013 г. е в противоречие с разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ и са вменени задължения по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ по отношение на компонента чистота на териториите за обществено ползване, без услугата за почистването им да е предоставяна за съответния период. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Варна съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на "Девня Инвест" АД следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение