Решение № 1336 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5799/2007 г.

Решение № 1336 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5799/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2 ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.). И. П. П. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд № 160 от 13.08.2007 г. по гр. д. № 2269/2006 г. Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) поради което е процесуално допустима. Ответникът С. Община - район "Панчарево" не е подал писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.) Представителят на П. на Република България, участваща като контролираща страна в процеса изразява становище, че жалбата е неоснователна. По подадената к. жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Производството е по чл. 1 от ЗОДОВ. Ищецът И. П. П. е предявил иск срещу С. о. - район П. и Р. у. на г. - София иск за заплащане обезщетение за имуществени вреди, претърпени от бездействие на администрацията. Твърденията на молителя са, че ползва на законно основание държавен имот от горския фонд, предоставен му по ПМС 21/1963 г., в който е построил и сграда за задоволяване на остра жилищна нужда, но не е могъл да изкупи собствеността върху земята, от което е претърпял вреди - не е могъл да ползва сградата и да реализира доход от отдаването й под наем. Софийският градски съд е обезсилил като недопустимо решението на Софийския районен съд, 47 състав от 25.03.2006 г. по гр.д. № 7194/2004 г. по исковете срещу Р. у. на г. и Министерство на з. и г., а в частта, в която е отхвърлен иска срещу С. о. първоинстанционното решение е оставено в сила. Предмет на касационно обжалване е решението само в частта, в която е отхвърлен иска. Доводите в касационната жалба са, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и конкретно на разпоредбите на чл. 220 ГПК (отм.). Поддържа се от касатора, че наличието на влезли в сила съдебни решения, с което са отменени мълчаливи откази на кмета на район "Панчарево" - С. о. и продължаващото бездействие на общинските органи за оценка на земята е в пряка причинна връзка с претърпените от него вреди и обуславя отговорността на С. о. по чл. 1 ЗОДОВ. Касационната жалба е неоснователна. Законосъобразно въззивният съд е приел, че материалните правни норми нямат обратно действие, освен ако това е посочено изрично в закона - чл. 14 ЗНА, от което следва, че те могат да се приложат само за правоотношения и юридически факти, настъпили преди влизането му в сила. Към момента на предявяване на иска, чл. 1 ЗОДОВ е предвиждал, че само държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ето защо не е допустимо по този закон да се претендират вреди, претърпени от действията на общините в периода от приемането му до изменението в Д.в.бр.30/2006 г. и правилно въззивният съд е приел, че искът е недоказан по основание. Следва да се посочи също така, че не е доказано и настъпването на вредите единствено поради бездействието на общинската администрация, защото в процеса на разглеждането на преписката, образувана по искането на ищеца И. П. за плащането на земята, като условие за придобиване на собствеността по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, е настъпила законодателна промяна, което е наложило изпращането й на Общинската служба за земеделие и гори /сега Общинска служба по земеделие/ в изпълнение на съдебно решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1666/2002 г. по ЗВСГЗГФ. Отговорността по ЗОДОВ е основана на общото задължение да не се вреди другиму и е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД /ТР 3/2004 г. на ВКС, ОСГК т. 6/. За да възникне тази отговорност в хипотезата на чл. 1, е необходимо съгласно чл. 4 ЗОДОВ да е налице пряка причинна връзка между вредата и неправомерното действие на администрацията. В случая не е доказано, че ищецът не е ползвал сградата, нито че не е могъл да я отдаде под наем поради неяснотата относно собствеността на мястото, за да се направи връзка между бездействието на общинските органи и нереализирането на сигурни доходи, което е предпоставка за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи . С оглед на изложеното законосъобразно и при спазване на процесуалните правила въззивният съд е приел, че не е налице фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ и не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение