Решение № 5894 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Н., [ЛНЧ], гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен, представляван от адв. Б. Костова от САК, назначена за законен представител в административната и съдебната фаза, подадена срещу Решение № 40814 от 05.12.2025г., постановено по адм. дело №10267/ 2025г. по описа на Административен съд– София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че е налице несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Моли за отмяна на решението на административния съд. Ответникът- Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 40814 от 05.12.2025г., постановено по адм. дело №10267/ 2025г. по описа на Административен съд– София- град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Ф. Н., срещу Решение № 4520 от 14.08.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган- Председателя на ДАБ, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразено с целта на ЗУБ. Смята, че административният орган, правилно е приел, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът изложил мотиви, че не съществуват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, обуславящи предоставяне на субсидиарна закрила. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в жалбата, че съдебното решение е неправилно, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146, т.1-5 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба от ЗУБ са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради наличието на нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Твърденията му за съществуваща заплаха, поради изпращане на писмо от талибаните с твърдения за „лоши неща“, /пишело ужасни неща/, не са подкрепени от доказателства, и не могат да бъдат основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Описаните в бежанската история за семейните му причини, проблеми с роднини за земя не са относими към процесното административно производство. Обосновани са изводите на административния съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Липсват доказателства, същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че е напуснал нелегално Афганистан преди 4 години с помощта на трафикант. Минал е транзит през Пакистан. Четири години е бил в Иран, където е работил заедно с баща му и брат му. Заминал за Турция, където престоял около седмица в дома на каналджията, след което тръгнал за България. В България е влязъл нелегално преди около месец, минавайки пред горичка, пътувал с кола, когато полицията ги задържала и ги откарала в затворения лагер. Искал да отиде в Англия. В случая са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ предпоставки Иран, на чиято територия е живял жалбоподателят в продължение на 4 години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. От събраните доказателства се установява, че за Ф. Н. основната причина за напускане на Афганистан, е целта му е да достигне до Англия. Чуждият гражданин е напуснал Иран по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията, което също не е основание за предоставянето на хуманитарен статут. Данните сочат, че чужденецът е икономически емигрант, а не бежанец, още повече лицето е заявило желанието си в проведеното интервю да се насочи и да живее в Англия, където е смятал да се установи. Не са налице обстоятелства, които да обосноват уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Неговите роднини живеят необезпокоявано в Афганистан и Иран. Според разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗУБ, в сила към датата на издаване на процесното решение, непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, ако няма назначен настойник, съответно попечител, се представлява в производството от органа по чл.15, ал.7 от ЗЗД. Съгласно чл.15, ал.7 от ЗЗД, Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон. ЗУБ като специален закон спрямо ЗЗД, съдържа правна норма относно приложимостта на ЗЗД по отношение на непълнолетни чужденци, търсещи бежански или хуманитарен статут. С оглед на този факт, след като специалният закон - ЗУБ е предвидил, че достатъчно условие за гарантиране правата на непълнолетен бежанец е осигуряване на социален работник, който да го представлява пред ДАБ по смисъла на чл.15, ал.7 от ЗЗД и това е сторено. На непълнолетния е бил назначен представител от социалните служби, на когото е възложено да се грижи за неговите интереси. Указанията относно реда за подаване на молбата за статут, за процедурата, която ще се следва и задълженията на чужденците, подали молба за статут в РБ са били връчени на Ф. Н.. Той е обжалвал своевременно административния акт, подал е юридически изготвена жалба, разяснени са му правата да ползва правна помощ и той се е възползвал от тях. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/ 07г. и дело С-285/ 12 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Във връзка с представената в настоящото съдебно производство актуална Справка МД – 02 – 180/ 07.05.2026 г. за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е подобрена и се поддържа вътрешна стабилност. Икономическото развитие в страната е с положителни показатели. Макроикономическото управление е по- добро от очакваното, с наличието на стабилен обменен курс, ниска инфлация, ефективно събиране на приходи и нарастващ износ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,