Решение № 8981 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2019 г.

Решение № 8981 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2019 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ясин Залял Ясин, гражданин на Ирак, срещу решение № 4306/25.06.2019 г. по адм. дело № 4190/2019 г. на Административен съд-С. град, първо отделение, 69-ти състав, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му, против решение № 1561/12.03.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага мотиви, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила по ЗУБ, както и че обосновано в случая е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от този закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ясин Залял Ясин, гражданин на Ирак, против решение № 1561/12.03.2019 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в атакувания административен акт. Установено е, че жалбоподателят е подал първа молба за международна закрила на 20.10.2015 г., като впоследствие подал още две такива молби. На 02.04.2018 г. жалбоподателят е подал молба за убежище в Администрацията на президента на Република България, по която има постановен отказ. На 31.10.2018 г. отново подал молба за международна закрила, по която е издадено и процесното решение за отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. АССГ подробно е обосновал направените от него изводи, че в случая са спазени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история, при което обосновано констатирал, че лицето е напуснало страната си по произход, но не поради преследване и страх за живота си, а оттам и че по отношение на него не са налице материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставянето на хуманитарен статут и приел, че не са налице основанията за това по чл. 9 от закона. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в Ирак, но отбелязал, че положението не може да бъде определено като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Така, при липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът приел подадената пред него жалба за неоснователна и я отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец, история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, поради което не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Административният орган и съдът са отчели, че видно от разказа му и регистрационния лист, жалбоподателят е арабин, по вероизповедание мюсюлманин-сунит, неженен. Твърди, че е напуснал Ирак, тъй като през 2010 г. брат му А. бил отвлечен от хора на властта и задържан за 45 дни в затвора в Багдад. След освобождаването на брат му, властите задържали баща му, който по времето на Саддам Хюсейн бил негов приближен и кмет на район в Багдад. Той останал в затвора година и половина без присъда, след което бил освободен. Сочи, че семейството му било заплашвано от шиити да напуснат района, в който живеят, поради което се преместили в район, в който живеят само сунити, както и че заплахата продължава и до момента, представяйки като доказателства две заплашителни писма от групировката "Асаеб Алех Алках". Заявява, че през 2015 г. е напуснал легално Ирак със самолет до Турция, с паспорт и виза, с майка си и сестра си, където останал по-малко от месец. Семейството му се върнало в Ирак, а Ясин Залял Ясин преминал нелегално през границата на България през месец септември 2015 г. Преценката на бежанската история, логически свързана с отговорите и на останалите въпроси в проведеното интервю, изцяло обосновава извода на административния орган, възприет и от административния съд, че причините, довели до напускане на страната по произход, не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това, законосъобразно е отказано предоставянето на статут на бежанец. Административният орган и АССГ при анализ налице ли са законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут, правилно са отчели представените в хода на административното и съдебното производство, три справки за обществено-политическата обстановка в Ирак, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 18.01.2019 г. и касае политическата и икономическа обстановка в Ирак, която обсъдена в мотивите на решението на административния орган, обосновава направените изводи за липсата на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут. Пред АССГ са представени справки - от 26.03.2019 г. и от 23.04.2019 г., относно актуалната обстановка в Ирак и по-конкретно - за групировките "Ислямска държава" и "Асаеб Алех Алках". По отношение на последната е изтъкнато, че групировката е финансирана от Иран, шиитска военизирана организация, за която няма информация да е извършвала на територията на Ирак атаки през 2016 и 2017 г. През май 2017 г. групировката е получила лиценз от иракското правителство, разрешаващ й да управлява политическа партия под свое име. При това "Асаеб Алех Алках" взела участие в парламентарните избори в Ирак през 2018 г., като една от съставните части на коалицията "Фатах", спечелила 48 от общо 329 места в парламента. В справката е посочено още, че в общодостъпните източници не е открита информация дали "Асаеб Алех Алках" има практика да изпраща заплашителни писма. Това, наред с посоченото от чужденеца в интервюто, че семейството му се е преместило в друг район, в който живеят само сунити, дава основание на касационната инстанция да отчете възможността за вътрешно разселване по чл. 9, ал. 4 ЗУБ, която също дерогира предоставянето на хуманитарен статут. Отделно от това, отразените данни сочат на липсата на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсенето на субсидиарна закрила. Предвид установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав счита за приложима, основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Но такъв не е установен по делото, поради което и по отношение на лицето не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение