Решение № 49 от 10.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 582/2008 г.

Решение № 49 от 10.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 582/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Г. М. Е. против въззивна присъда № 35/26.04.2007 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1528/06 г. от Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на подсъдимия по чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Направено е основно искане за оправдаване, алтернативно се поддържа и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК с искане за намаляване на наказанието.

В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия Е. чрез процесуален представител.

Частният обвинител и граждански ищец Д. Д. не се явява и не изпраща представител.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

I. С първоинстанционната присъда № 27/10.04.2006 г., постановена по н.о.х.д. № 2899/04 г. от Софийски градски съд, подсъдимите Г. М. Е., И. Л. Д.,И. Г. И. са признати за виновни в това, че на 8.01.2003 г. в съучастие, като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, принудили Д. Д. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята си - да даде сумата от 5 000 щатски долара, като с това му причинили имотна вреда, като деянието е придружено със заплаха за убийство, извършено е от повече от две лица и са причинени значителни имуществени вреди - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Наложените наказания за всеки един от подсъдимите са - от по пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева.

Оправдани са по обвинението деянието да е извършено и в съучастие с И. Д. Д. Последният е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.

Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимите, които са били осъдени да заплатят на гражданския ищец Д. Д. сумите от по 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди.

Атакуваният сега съдебен акт е постановен по протест на прокурора и жалба на подсъдимите, като с него първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият И е бил признат за виновен и осъден, като вместо това на основание чл. 304 от НПК същият е оправдан по обвинението по чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Отхвърлен е гражданският иск, предявен срещу И. Д. Подсъдимите Г. Е. и И. И. са оправдани съответно да са извършили деянието при съучастие с Д.

Извършена е корекция на присъдата, при упражняване на правомощията на въззивния съд по чл. 337, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК, както следва:

• наказанието на подсъдимия И е намалено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 лева;

• наказанието на Е. е увеличено на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева;.

Присъдата е изменена в частта относно уважените граждански искове, предявени от Д. срещу подсъдимите И. и Е., като е увеличен размера на присъдените обезщетения на по 10 000 лева.

II. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се поддържа с доводи, акцентиращи върху липсата, според жалбоподателя, на надлежна доказателствена основа, даваща възможност да се направи несъмнен извод за авторството на деянието, признато в лицето на последния.

Възраженията са неоснователни.

Касационната проверка не констатира пороци в доказателствената дейност на съда в посочения аспект или други, които евентуално да са довели до погрешни фактически изводи.

Въззивната инстанция стриктно е изпълнила процесуалните си задължения, като подробно е анализирала доказателствата, изложила е съображения за тяхната достоверност и въз основа на правилно установените факти е изградила и правните си изводи.

Данните за деянието, както и за участието на Е. в неговото извършване, са били изведени на основата на съвкупната оценка, съдържаща се в гласните доказателствени източници, съпоставяни помежду си и анализирани в контекста на останалия доказателствен материал.

Въззивната инстанция не може да бъде упрекната, че е кредитирала показанията на пострадалия, като сигурна основа за фактическите констатации относно съществените моменти, интересуващи процеса. Достоверността им е утвърдена, след правилната констатация за тяхната последователност, логичност и убедителност. Освен това, тези показания не само, че не са били изолирани от останалите доказателствени източници, но са и подкрепени. В тази връзка с основание въззивният съд е коментирал показанията на свидетелите А, Р., Н., Ц., С., Х., които са възпроизвели отделни фрагменти от хронологията на събитията.

В мотивите се съдържат ясни и убедителни съображения, поради какви причини и за кои обстоятелства се възприемат обясненията на подсъдимите И. и и. Д., като годни доказателствени източници. Решението за тяхното доказателствено значение е резултат от надлежна процесуална дейност, съобразена, както с източника на доказателства (обяснения на подсъдими), извънпроцесуалните им взаимоотношения, така и със съдържанието на установените чрез тези обяснения фактически данни, проверени и потвърдени от останалия доказателствен материал.

Тезата, че в основата на осъждането на подсъдимия Е е само наличието на трудовоправно отношение между същия и пострадалия, е напълно компрометирана. Установената по делото фактология: свидетеля Д е бил изнудван да се разпореди с имущество, мотивирането му чрез конкретни заплахи, получените указания къде да бъде оставена съответната сума, придвижването на подсъдимите до същото място, вземането на плика, съдържащ исканата сума от И., преследването и залавянето на подсъдимите, откриването на плика с парите при огледа на лекия автомобил - очертава ясно участието на подсъдимия Е в осъществяване на престъпното посегателство. В тази насока, правилно в мотивите си въззивният съд (л. 14 от мотиви/ л. 125 от въззивното дело), е посочил, че придобиването на имотната облага е функционално свързана с употребената принуда спрямо пострадалия Д., тъй като само лицата, упражнили тази принуда биха могли да знаят обстоятелствата, че пострадалия се е съгласил на това имуществено разпореждане, къде са оставени парите и кога да се вземат от там.

Ето защо, основното възражение на жалбоподателя Е., че е нарушена принципната норма на чл. 303 от НПК, е неоснователно.

На основата на приетите фактически положения, материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия Е за деяние по чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

III. Явната несправедливост на наложените наказания, при направената от въззивната инстанция корекция, се поддържа с единственото твърдение, че съдът "без да е налице промяна или допълнение на доказателствата по делото, утежни положението на подсъдимия Е. ".

Преди всичко, трябва да се посочи, че правомощията на въззивния съд, визирани в чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, не са обвързани непременно със събиране на нови доказателства. Несправедливостта на наказанието, наложено от първата инстанция, може и да е резултат от неправилната оценка на обстоятелствата, значими за индивидуализацията на същото, което прави възможно намесата на въззивния съд (при наличието на протест/и или жалба на частното обвинение) и без да е необходимо събирането на нови доказателства.

На следващо място, за да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размера на наложените наказания - на шест години лишаване от свобода и шест хиляди лева глоба, въззивният съд е взел предвид, че индивидуалният принос на подсъдимия Е в общата престъпна деятелност бележи съществен дял при осъществяването й, тъй като последният е имал и водеща (организаторска) роля. В този аспект, правилно са коментирани установените обстоятелства по делото - предварителната подготовка, извършена от Е., още преди привличането на И. като съучастник.

По нататък, степента на обществена опасност на дееца може да се определи и чрез проявлението на личността му при осъществяването на престъпната деятелност. При установените факти - наличието на газов пистолет у Е., насочван към полицейските служители при преследването - очевидно разкриват по-висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия.

Всичко това е дало основание на въззивния съд да отмери наказанията в посочените по-горе предели, които и според настоящия състав са достатъчни за постигане на съответствие с извършеното, както и на баланс между изискванията на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Обобщено, липсва основание за намеса на касационната инстанция, тъй като не са налице предпоставките по чл. 348, ал. 5 от НПК.

Няма основание за ревизия на въззивното решение и в гражданско- осъдителната му част, относно увеличените размери на гражданските искове.

В тази насока липсва изрично искане в жалбата, но ВКС счита, че така присъденото обезщетение покрива критерия за справедливост и необходимост за обезвреда на претърпените неимуществени вреди от пострадалия Д.

Предвид горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,