Решение № 2796 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7442/2020 г.

Решение № 2796 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7442/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Министъра на правосъдието, подадена чрез процесуални представители главен юрисконсулт Борисова и старши юрисконсулт Ташева и на Л. Кръстев срещу решение № 2387/04.05.2020 г., постановено по адм. дело № 12765/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № ЛС-04-684/31.12.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 655, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 7 от Търговския закон изключва Л. Кръстев от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със Заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-671/19.04.2017 г. на Министъра на правосъдието. В жалбите се посочва, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендират се и направените по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение. Страните взаимно оспорват основателността на касационните жалби. Претендират се и направените по делото съдебни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба от Министъра на правосъдието. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказани нарушенията, включени като основание за издаване на оспорената заповед, и счита последната за правилна и законосъобразна. Дава заключение за недопустимост на касационната жалба от Л. Кръстев. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба на Министъра на правосъдието за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Касационната жалба на Л. Кръстев е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорване на съдебното решение. Кръстев не е засегнат от оспореното съдебно решение, с което е отменена оспорената от същия заповед. В случая оспореното съдебно решение е в интерес на касатора. Касационната му жалба ще бъде оставена без разглеждане, производството по делото в тази му част ще бъде прекратено. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба на Министъра на правосъдието е основателна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – София град е заповед № ЛС -04-9684/31.12.2018 год. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 655, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 7 от ТЗ изключва Л. Кръстев от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-671/19.04.2017 год. на Министъра на правосъдието. В пет пункта в заповедта на министъра на правосъдието са посочени множество нарушения и пропуски в дейността на синдика, изразяващи се в липса на отчети за дейността на синдика за месеците ноември и декември 2017 и за януари 2018 год., извършени продажби без разрешение на съда по несъстоятелността, неизпълнение на разпорежданията на съда, упълномощава друго лице със свои права без изрично разрешение на съда. Предвид установеното първоинстанционният съд приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на събраните доказателства Съдът счел, че с действията си синдикът не е извършил вменените му нарушения по чл. 659, ал. 2 ТЗ, чл. 716, ал. 1 от ТЗ, чл. 717, ал. 4 от ТЗ, чл. 658, ал. 2 от ТЗ и тъй като съдът е в невъзможност да се произнесе относно пропорционалността на мярката, отменил оспорената заповед. Върховният административен съд – шесто отделение, не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно и допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, но се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган – Министъра на правосъдието, в кръга на правомощията му по чл. 655, ал. 3 от ТЗ и чл. 23, ал. 3, предложение "първо" от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 655, ал. 3 от Търговския закон Министърът на правосъдието изключва от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, онези, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността, което правомощие последният упражнява в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност. Безспорно актът на Министъра, съставляващ индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежи на обжалване по реда на АПК /чл. 23, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. /, като специалните процедурни правила за издаването й са разписани /макар и лаконично/ в чл. 23 от Наредбата № 3/2005 г., поради което се следва и спазване на общите правила на АПК за това. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответникът с действията си е нарушил задължението си по чл. 660, ал. 1 от ТЗ – да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец и задължението си по чл. 660, ал. 2 от ТЗ –синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права освен с изрично разрешение на съда. Неправилен е извода на съда, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е незаконосъобразна. Заповедта на министъра на правосъдието е постановена в писмена форма и отговаря на всички изисквания за съдържание на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които се приема, че синдикът е допуснал процесните нарушения. При издаването на заповедта липсват съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазени са общите правила по АПК за производството по издаване на административен акт, както и специалните правила по чл. 23, ал. 1 и 2 от Наредба № 3/2005 г. - на Кръстев е връчен препис от заповедта заедно с копие от сигналното писмо, дадена му е възможност да изрази становище и да представи доказателства. Спазено е изискването по чл. 35 АПК, като административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на заповедта и е обсъдил направените от засегнатото лице доводи и възражения, както и представените от него доказателства. Правото на защита е упражнено в дължимия обем. В пет пункта в заповедта на министъра на правосъдието са посочени множество нарушения и пропуски в дейността на синдика, изразяващи се в липса на отчети за дейността на синдика за месеците ноември и декември 2017 и за януари 2018 год., извършени продажби без разрешение на съда по несъстоятелността, неизпълнение на разпорежданията на съда, упълномощава друго лице със свои права без изрично разрешение на съда. Фактът, че синдикът не е спазил срока за съставяне и оповестяване на финансовите отчети, е основание за квалифицирането на бездействието му като нарушение. Без значение е колко продължително е забавянето, нито обстоятелството, че забавата не преклудира правата на кредиторите. Това е така, защото законът не установява "тежест на нарушението" като елемент от фактическия състав, пораждащ правомощието на министъра на правосъдието да наложи санкцията по чл. 655, ал. 3 ТЗ. Постоянната практика на Върховния административен съд поддържа становището, че налагането на най-тежката санкция - изключване от списъка на синдиците, е от компетентността на министъра на правосъдието и е въпрос на целесъобразност. Но тъй като правомощията и задълженията на синдика в производството по несъстоятелност са определени от закона с достатъчна степен на конкретност, те именно са рамката, в която се осъществява проверката на дейността му в административното производство. От своя страна правото на защита на лицето, изключено от списъка на синдиците, се реализира по съдебен ред пред две съдебни инстанции. Съгласно изричния текст на чл. 655, ал. 3 ТЗ, установяването на нарушенията от съда по несъстоятелността не е задължително и необходимо условие за законосъобразното упражняване на правомощието по изключване от списъка на синдиците. В случая министърът е действал в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и издадената от него заповед не представлява нецелесъобразен акт по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на АПК. При посочената законова норма, министърът на правосъдието, който е органът възложил публични функции, действа в защита на обществения интерес. Неправилен е извода на съда че с действията си касаторът не е осъществил твърдяните от органа нарушения по чл. 659, ал. 2 ТЗ, чл. 716, ал. 1 от ТЗ, чл. 717, ал. 4 от ТЗ, чл. 658, ал. 2 от ТЗ. В оспорената заповед на министъра на правосъдието правната оценка на установените факти е законосъобразна и правилно нарушенията са квалифицирани като съставомерни по визираните в заповедта състави от ТЗ. С оглед на гореизложеното следва да се отмени съдебното решение и да се потвърди заповедта на министъра на правосъдието като законосъобразна и постановена при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По горните съображения Върховният административен съд – шесто отделение намира, че оспорената пред първата инстанция заповед, която е предмет на съдебния контрол е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на административния акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – по 100 лева за всяка една от двете инстанции и заплатената държавна такса за касационното обжалване в размер на 70 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,