Решение № 12545 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8251/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. В. Дюлгеров, срещу решение 6304 от 03.07.2025 г., постановено по административно дело 1217/2025 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му, против решение 3312/07.05.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата да бъде уважена и преписката върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне. Прави възражение, че съдът е взел в предвид предоставените от ДАБ справки за обстановката в Сирия, но не е анализирал обстойно информацията, съдържаща се в тях с оглед хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в контекста на конкретните факти, изложени в бежанската история на жалбоподателя. Отбелязва, че в района който е напуснало лицето гр. Дер Хафер, обл. Халеб, съществува реална опасност за неговия живот и сигурност поради риска да бъде подложен на преследване заради етническия си произход. Посочва, че той не е взел предвид факта, че към момента на постановяване на обжалваното решение вътрешнополитическата обстановка в Сирия е силно усложнена, променя се динамично, което създава предпоставки за непълнота и неактуалност на информацията изложена в справките. Излага довод, че съдът в конкретния случай не е потърсил допълнителни източници на информация, което противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което предполага събиране на доказателства от повече от един източник и тяхното анализиране в количествено и качествено отношение. Твърди, че интервюиращият орган е нарушил принципите на истинност и съразмерност и не е обсъдил в цялост съдържащата се в справките фрагментирана информация и не е положил усилия да събере допълнителни данни от общодостъпни източници. Изтъква, че отправни точки при разглеждане на исканията за предоставяне на международна закрила следва да бъдат Женевската конвенция и протоколът към нея, във връзка с това излага съображения относно приложението на принципът за забрана за връщане, Хартата за основните права на ЕС, установената практика на ЕСПЧ и приложението на ЕКПЧ. Ответникът по касационната жалба Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители адв. Хичовски в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените справки МД-02-200 от 08.04.2025 г., МД-02-262 от 19.05.2025 г. изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Неоснователни са възраженията изложени в касационната жалба, че въпреки, че съдът е взел в предвид предоставените от ДАБ справки за обстановката в Сирия, той не е анализирал обстойно информацията, съдържаща се в тях с оглед хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в контекста на конкретните факти, изложени в бежанската история на жалбоподателя. Противно на твърдяното е видно от мотивите на постановеният съдебен акт, че той съдържа изрично произнасяне по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и конкретни мотиви, разсъждения и изводи относно приложението на правната норма и наличието на предпоставките визирани в нея. Неверни, като непотвърдени от доказателствата по делото са и твърденията, че в района който е напуснало лицето гр. Дер Хафер, обл. Халеб, съществува реална опасност за неговия живот и сигурност поради риска да бъде подложен на преследване заради етническия си произход. Напротив видно от протокола от проведеното на 29.01.2025г. с А. А. А. той категорично заявява, че обл. Халеб била сравнително спокоен регион в Сирия. В Сирия не бил арестуван и осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. Не сочи да е упражнявано насилие върху него и семейството му. Той и семейството му не било заплашвано. Като казаното и изложеното в интервюто се потвърждава и от приетите по административната преписка, а и после в съдебното производство данни от приложени справки за обществената, икономическа и политическа обстановка в Сирия, както и от цитираните от съдът по съществото общодостъпни и общоизвестни други източници на информация отнасящи се до сигурността в държавата на произход. Всички те по недвусмислен и неопровержим начин обосновават извода, направен и от административният съд, че една от най предпочитаните за завръщане от сирийските бежанци е именно провинцията в която живее жалбоподателят обл. Халеб. Като тези изводи и данни не са оспорени и опровергани и пред настоящата съдебна инстанция и няма доказателства в обратния смисъл. Неоснователни са доводите, че съдът не е взел предвид факта, че към момента на постановяване на обжалваното решение вътрешнополитическата обстановка в Сирия е силно усложнена, променя се динамично, което създава предпоставки за непълнота и неактуалност на информацията изложена в справките. От събраните по делото, приети и приобщени писмени доказателства се установява, че съдът е обсъдил и е съобразил постановеният от него акт с актуалната, действителна, съвременна и сегашна вътрешнополитическа обстановка в Сирия. Съдът в решението си се е позовал не само на цитираната от административният орган справка за държавата на произход МД-02-200 от 08.04.2025 г., но и на справка МД-02-262 от 19.05.2025 г., която е приобщена в съдебното производство и отразява точно настъпилите актуални промени, както и на бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН). Като изводите му са подкрепени и от цитирани от него журналистически материали в БНТ, БТВ, Нова, Vesti.Bg на информация на агенция Ройтерс, БТА, 24 часа, Novini.Bg БНР, Факти.Бг. Неправилни са възраженията изложени в жалбата, че съдът в конкретния случай не е потърсил допълнителни източници на информация, което противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което предполага събиране на доказателства от повече от един източник и тяхното анализиране в количествено и качествено отношение. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, съгласно която законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с автор посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с. р., на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Последните са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г. / и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. От изложеното е видно, че има разписана и нормативно уредена методология с която справките се съобразяват. В случая съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници проведеното интервю, разказаната бежанска история и др. С оглед на което са неоснователни възраженията, че ДАБ при МС или съдът не са потърсил допълнителни източници на информация, в случая не са доказва противоречие с методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, налице е безспорно събиране, обобщаване, анализиране и приобщаване на доказателства от повече от един източник на информация. Като съдът по съществото в мотивите на решението си е посочил освен цитираните справки и бюлетин и други източници от журналистически материали, който вече бяха обстойно изброени и конкретизирани по-горе. Направено е изложение в жалбата, че отправни точки при разглеждане на исканията за предоставяне на международна закрила следва да бъдат Женевската конвенция и протоколът към нея, както и са посочени съображения във връзка с приложението на принципът за забрана за връщане, Хартата за основните права на ЕС, установената практика на ЕСПЧ и приложението на ЕКПЧ. По повод на тях следва да се уточни, че и административният орган и решаващият административен съд в постановените от тях актове са издирили и приложили относимите разпоредби на правото на ЕС е съдебната практика на СЕС отнасящи се до предоставянето на международна закрила. По конкретно бежанската история на молителя и неговото лично положение е изследвано в светлината на решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и на т. 39 от решението не на последно място и с оглед на чл. 3 забрана за връщане от Конвенцията за защита правата на човека. Относно възраженията за прилагане на принципа "non refoulement" (забрана за връщане), следва да се отбележи, че по делото не са налице и основанията за прилагане на принципа установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където е останал година, година и половина, като там не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Твърдението, че интервюиращият орган е нарушил принципите на истинност и съразмерност и не е обсъдил в цялост съдържащата се в справките фрагментирана информация и не е положил усилия да събере допълнителни данни от общодостъпни източници се опровергава от мотивите на постановеното съдебно решение. Дори административният орган освен справките да не е цитирал и събрал данни от други общодостъпни източници това е сторено и преодоляно от решаващия съд, който, както вече посочихме не един път се позовава изрично и на журналистически материали в БНТ, БТВ, Нова, Vesti.Bg на информация на агенция Ройтерс, БТА, 24 часа, Novini.Bg БНР, Факти.Бг. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение