Решение № 386 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2008 г.

Решение № 386 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Владимир Токусчиев, в качеството му на процесуален представител на Красимир Атанасов Хитров срещу решение № 616 от 18.06.2008 г. по адм. д. № 425 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Пловдив е било писмо изх. № 2-К94-0020 от 8.02.2008 г. на началника на митница Пловдив. Същото е постановено по повод молба със същия входящ номер, но от 5.02.2008 г., подадена от Красимир Атанасов Хитров. По делото е било установено, че това лице, което е гражданин на РБългария и е постоянно пребиваващ в РГермания, е въвел на територията на страната лек автомобил марка Фолксваген Транспортер, рег. № MZG-CY 140. Същият е вписан в задграничния му паспорт, с което на основание чл. 503, ал. 4 от ППЗМ автомобилът е поставен под митнически режим "временен внос". Не се спори, че същият му е противозаконно отнет на 9.02.2008 г., съгласно писмо от 22.02.2005 г. на РП - Стара Загора. По повод молба от 17.02.2005 г. до началника на митница Пловдив същият е поискал да му бъдат опростени дължимите митни сборове, като е издадено решение № 38 от 24.02.2005 г. на този административен орган. С него му е определено по размер възникналото задължение, на основание чл. 199, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 199, ал. 3, т. 4 от ЗМ, а именно мито в размер на 803.00 лв., ДДС в размер на 1 557.00 лв. и лихва в размер на 11.00 лв. На 5.02.2008 г., както беше посочено по-горе лицето е подало искане за възстановяване на внесените митни сборове и ДДС, като с обжалваното писмо това не е сторено. Според административния орган временния внос е осъществен по реда на чл. 503, ал. 4 от ППЗМ. Съгласно чл. 877 от ППЗМ вносните митни сборове се възстановяват или опрощават и в случаите на противозаконно отнемане или кражба на временно внесени, но по реда на чл. 503, ал. 2 от ППЗМ моторни превозни средства. В мотивите си решаващият съд е изложил тази фактическата страна по спора и са направени съответните правни изводи. Възможността за опрощаване на митни сборове и условията, при които се извършва е уредена в чл. 215 и чл. 216 от ЗМ, като в чл. 217 от с. з. е посочено, че в правилника могат да бъдат определени случаи и условия, различни от тези по предходните членове. В разпоредбата на чл. 877 от ППЗМ, в сила от 1.11.2003 г., е предвиден специфичен случай на опрощаване на вносни митни сборове при противозаконно отнемане или кражба на временно внесени по реда на чл. 503, ал. 2 от ППЗМ превозни средства. В ал. 1 от чл. 877 от ППЗМ са предвидени условията, при които това може да стане, а в ал. 2 от същата правна норма са изброени документите, които следва да бъдат представени във връзка с това. Съдът е ограничил спорното от безспорното, като според него приложимостта на чл. 877 от ППЗМ се обуславя от това дали процесния автомобил е бил внесен по реда на чл. 503, ал. 2 от ППЗМ. Според него лекият автомобил на лицето е временно внесен по реда на чл. 503, ал. 4 от ППЗМ. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 2а от ЗА (отм.) и на чл. 59, т. 21 от ЗДДС (отм.), приложими към процесния момент на възникване на спорното правоотношение, които дават възможност да не се дължи данък при внос или акциз или платеният да се възстанови при предпоставките: МПС да е противозаконно отнет или откраднат и кумулативно дължимите митни сборове да са опростени по ЗМ. За последното обстоятелство липсват данни по делото. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 877, ал. 1 от ППЗМ вносните митни сборове се възстановяват или опрощават в случаите на противозаконно отнемане или кражба на временно внесени по реда на чл. 503, ал. 2 от правилника моторни превозни средства и ремаркета при подробно изброените в същата ал. 1 условия и при представяне на документите, посочени в ал. 2 от цитираната разпоредба. В разпоредбата на чл. 503, ал. 2 от ППЗМ изрично е записано, че се има предвид пътни превозни средства и ремаркета, имащи постоянна чуждестранна пътна (полицейска) регистрация, внасяни за частно ползване от чуждестранни физически лица, пребиваващи временно в страната до 3 месеца или транзитно преминаващи. В процесния случай лицето е български гражданин, с постоянен адрес в РБългария. От друга страна по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗМ местно лице е всяко физическо лице, което има постоянно местопребиваване в РБългария. По отношение на касатора не се спори, че същият има постоянно местопребиваване в страната, поради което същият е местно физическо лице и съответно не може да се ползва от посочения режим. Същият има качеството на временно пребиваващ в чужбина местно физическо лице, поради което и вносът му е уреден по реда на чл. 503, ал. 4 от ППЗМ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс