Решение № 5611 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6910/2017 г.

Решение № 5611 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6910/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура - Б. срещу Решение № 604/20.04.2017 г. на Административен съд - Б. по адм. дело № 779/2016 г., с което е отхвърлен протеста на прокурора с искане за обявяване на нищожността на Заповед № 01-01-15-26/02.07.2015 г. на главния архитект на община Б., променяща, на основание чл. 62, ал. 2 АПК, поради допусната фактическа грешка Разрешение за строеж № 30/25.05.2015 г. в частта относно титулярите му.

От ответниците "Маренго трейдинг" ЕООД и главният архитект на О. Б. са на позиция за неоснователност на протеста, Министерството на околната среда и водите е на становище за неправилност на оспореното решение, Дирекция "Национален парк П." и "Юлен" АД не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението.

Касационният протест е допустим и основателен. Атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Влезлите в сила разрешения за строеж се ползват със засилен стабилитет. След влизането им в сила те не подлежат на отмяна (пълна или частична) - чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Очевидни фактически грешки в тях могат да бъдат поправяни и след този момент - чл. 62, ал. 2 АПК вр. чл. 213 ЗУТ. С тази хипотеза се изчерпват правомощията на издателя на РС да въздейства върху съдържанието му. Затова, противно на мотивите на съда, въпросът дали е налице ОФГ е относим към преценката на валидността на акта за поправката на РС и съответно - подлежащ на обсъждане в настоящото производство. Друго виждане би открило пътя за заобикаляне на забраната за отмяна или изменение на влезли в сила РС с формалното позоваване на допустимия ред за поправка по чл. 62, ал. 2 АПК, а компетентността по принцип на административния орган да го приложи по свое усмотрение би изключила изначално нищожността на акта за поправка на ОФГ като възможен негов порок.

1. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК е несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното изразяване. Целта на поправката на ОФГ е разкриването на вече формираната действителна воля, а не промяната на фактическите и/или правните изводи на издателя на акта, т. е. на разрешението на конкретния случай. Ако пък волята е формирана неправилно, тя не може да бъде заместена под формата на поправка на ОФГ.

1. а. Предмет на РС № 30/25.05.2015 г. е "Реконструкция на триседалков лифт "Тодорка", Ски-зона Б. - III категория" в поземлен имот № 02676.191.1652, Национален парк "П." по кадастралната карта на гр. Б., а негови адресати са Държавата, чрез ДНП "П.", "Маренго трейдинг" ЕООД и "Юлен" АД. С оспорената пред административния съд заповед са отпаднали двама от титулярите на РС, а като адресат е останал единствено "Маренго трейдинг" ЕООД.

б. Тъй като РС се състои от разпоредителна част, изразяваща се в идентификацията на предмета на разрешеното строителство и субектите, спрямо които то се издава, не е налице обективен критерий, обуславящ извода каква е била действителната воля на издалия го орган относно адресатите на акта. Тя не може да бъде изведена и от факта, че разрешителното е издадено по заявление на собственика на съоръжението "Маренго трейдинг" ЕООД. Още повече, при дължимостта от издаването на РС и на името на собственика на имота, когато възложител е лице, което има право да строи в чужд имот - чл. 148, ал. 5 ЗУТ, както и при действието на чл. 161, ал. 3 ЗУТ до отмяната на разпоредбата - ДВ, бр. 96 от 2017 г., предвиждаща, че концедентът е възложител (в случая държавата притежава и двете качества). На още по-малко основание действителната воля на органа може да се търси в аргументацията, на която се позовава искането за промяната на РС, изхождащо от друг субект - упражняващия строителен надзор, който, освен това, не е и страна в производството по издаването на РС.

1. Заповедта по чл. 62, ал. 2 АПК, под предлог за поправка на ОФГ, всъщност разпорежда изменение в субективните предели на РС, ограничавайки кръга на носителите на възложените с него права и задължения. При отсъствието дори на индиция за съществуването на фактическа грешка (вкл. в заповедта за допускането на поправката, чиято съобразителна част се свежда до цитираното правно основание и бланкетното твърдение за грешка в записа на титуляря), заповедта за поправянето й е нищожна. Извън правомощието по чл. 62, ал. 2 АПК главният архитект на общината не притежава компетентност да променя РС. К. на акта в случая следва не от тежестта на порока, а от неговия вид. Некомпетентността, респ. несъществуването на пораждащия я фактически състав, винаги води до нищожност - по този въпрос няма противоречие в теорията и съдебната практика.

1. Неоснователни са доводите на "Маренго трейдинг" ЕООД за недопустимост на подадения до административния съд протест и като последица - на съдебното решение.

а. Правомощието на прокурора да протестира административен акт е израз на конституционната му функция да следи за спазване на законността в административния процес и в частност - да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове - чл. 127, т. 5 от Конституцията на Р. Б. и чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК. За упражняването му не е необходимо нарочното доказване на важен държавен или обществен интерес, който е съставна част от самото съдържание на дейността. Това изискване е приложимо в друг случай - по чл. 127, т. 6 КРБ и чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, т. е. при участието в административни дела чрез започването им или встъпването във вече образувани. Последната хипотеза обхваща всички възможни форми на процесуална активност на прокурора, с изключение на оспорването на административен акт - то представлява отделно правомощие по чл. 16, ал. 1, т. 1 от кодекса и твърдяната проверка на стоящия зад него интерес не е предвидена като предпоставка за допустимостта на инициираното съдебно производство.

б. По отношение на неприложимостта на специалния производствен ред по чл. 216 ЗУТ към обжалваемостта на заповедите по чл. 62, ал. 2 АПК касационната инстанция споделя мотивите към протоколното определение на първоинстанционния съд от 22.03.2017 г.

Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и решаването на делото по същество с обявяването на нищожността на протестираната заповед - чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение