Решение № 10183 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието срещу Решение 50/09.03.2023 г. на Административен съд Видин (АС- Видин) постановено по адм. дело 268/2022 г., с което е отменена Заповед ЧР-03-81/16.11.2022 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на И. Димитров е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в Областно звено Охрана- Видин при Главна дирекция Охрана към Министерство на правосъдието. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила, поради което не е налице основание за налагане на дисциплинарното наказание. Излага съображения, че е реализиран фактическият състав на чл. 203, ал. 1 т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - действията на служителя са в нарушение на етичните правила за поведение, които като резултат са довели до уронване престижа на службата, видно от обобщена справка с рег. 7276/13.10.2022 г., изготвена от дисциплинарно-разследващия орган (ДРО). Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на И. Димитров да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Желязков и юрк. Монова. Ответникът по касация И. Димитров, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред съдът е Заповед ЧР-03-81/16.11.2022 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 ЗМВР и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция Охрана на инспектор И. Димитров инспектор I-ва степен - конвоиране в Областно звено Охрана - Видин при Главна дирекция (ГД) Охрана към Министерство на правосъдието (МП) е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. От мотивите на оспорената заповед се установява, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е приел, че И. Димитров е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, 2, т. 4 ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл. 30, ал. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и точно е установил фактите по делото. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. За да отмени цитираната заповед, съдът е приел, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона. В решението е посочено, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание не са налице доказателства за твърдяното от административния орган извършено дисциплинарно нарушение от страна на инспектор Димитров. Съдът счита, че наказанието е наложено на служителя за извършено от него деяние, което представлява престъпление по Наказателния кодекс (НК), за което е привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство и му е взета мярка за неотклонение, но по което безспорно няма влязла в сила присъда. Приема, че дисциплинарната отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност, в случая- наказателна и дисциплинарно наказващия орган (ДНО) не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Според съда, дисциплинарното производство е проведено формално, тъй като ДНО не е провел самостоятелно разследване и не е събрал и приобщил към доказателствения материал нито едно доказателство, по предвидения законов ред, за да установи дали е извършено деяние, уронващо престижа на службата от съответния служител, а се е позовал на актове, издадени в хода на досъдебното производство. Според административния съд актовете, посочени в заповедта за уволнение не представляват доказателства, че деянието е извършено от лицето, а това са единствено доказателства, че спрямо същото се провежда наказателно производство. Образуване на наказателно производство само по себе си не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Обосновал е извод, че заповедта е издадена при неяснота на фактическите обстоятелства както относно деянието, така и относно обстоятелствата, при които е извършено, без същите да бъдат изяснени и установени в нарушение на административнопроизводствените правила по установения законов ред, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че описания от дисциплинарно наказващия орган фактически състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, не е доказано да е осъществен по надлежния за това законов ред, а установените факти се отнасят за образувано и неприключило с влязъл сила съдебен акт наказателно производство. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което данните за образувано наказателно производство не засяга производството по реализиране на дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР, дисциплинарната отговорност се реализира независимо от основанието за търсене и на друг вид отговорност, каквато в конкретния случай е наказателната отговорност. За определяне на деянието като дисциплинарно нарушение с дадената в оспорената пред АС-Видин заповед правна квалификация, трябва кумулативно да са налице както деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, така и същото задължително да уронва престижа на службата. Правилно първоинстанционният съд приема, че дисциплинарната отговорност на инспектор И. Димитров се обосновава с извършено престъпление, за което срещу служителя са налице данни за повдигнато обвинение. Дисциплинарнонаказващият орган е имал яснота относно случилото се на 21.09.2022 г. от материалите по образуваното досъдебно производство в Районна прокуратура - Враца срещу инспектор И. Димитров. След постъпване на данните за извършено нарушение, ДНО е образувал дисциплинарно производство срещу служителя като е следвало да направи пълна и всестранна проверка на обстоятелства, за установяване на обективната истина и налагане на съответното наказание. Основното твърдение в заповедта за уволнение е за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс (НК), изразяващо се в противозаконно помагане на чужденци да преминат страната, чрез използване на МПС, като е извършено по отношение на лице, ненавършило 16 годишна възраст, както и по отношение на повече от едно лице. Правилно и в съответствие с представените доказателства към административната преписка съдът посочва, че към датата на произнасяне на оспорената заповед не са налице данни за проведено самостоятелно дисциплинарно производство от страна на административния орган. Дисциплинарното производство е започнало и приключило с издаване на оспорената заповед само и единствено въз основа на първоначално постъпила информация за повдигнато обвинение срещу Димитров за извършено от него престъпление по НК. Административният орган е приел за доказано, че деянието на служителя е извършено виновно, уронващо престижа на службата, без за същото да има доказателства за влязла в сила присъда към датата на налагане на дисциплинарното наказание уволнение. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за уволнение е издадена при неяснота на фактическите обстоятелства относно деянието и неговото извършване. Проведеното дисциплинарно разследване не е довело до установяване на действителните факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до постановяване на акта в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. От изложените съображения и при липса на сочените като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение