Решение № 1475 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2011 г.

Решение № 1475 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Светла Иванова Димова от гр. София против решение от 19.04.2010 г., постановено по адм. д. № 01226 по описа за 2006 г. на СГС, III "Б" състав на административно отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата против заповед № РД-46-216 от 6.06.2000 г. на кмета на район "Панчарево" на Столична община. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповедта на кмета като незаконосъобразна, ведно с произтичащите от това последици. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответните страни и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че събраните по делото писмени доказателства сочат на основния правно релевантен факт за липсата на документ за предоставено право на ползване на наследодателя на жалбоподателките. При така установените факти прокурорът счита, че са правилни изводите на съда, че не е изпълнен фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Прокурорът намира за неоснователно позоваването на влязлото в сила предходно съдебно решение, както и твърдението за нищожност на заповедта на кмета, поради това, че е издадена от некомпетентен орган. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Койна Николова Иванова и Светла Иванова Димова, в качеството си на наследници на Иван Димов Димов, са обжалвали заповед № РД-46-216 от 6.06.2000 г. на кмета на район "Панчарево" на Столична община. С обжалваната заповед на основание § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, протокол № 105, изготвен от назначената с негова заповед комисия, на основание § 62, ал. 2, заповед № РД-09-580 от 3.09.1998 г. на кмета на Столична община, решение № 31 от протокол № 48 от 28.09.1998 г. на Столичния общински съвет, кметът на район "Панчарево" е отказа на Иван Димов Димов по подадена молба с вх. № 658 от 1992 г. да придобие правото на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 604, кадастрален лист № Г-11-4-Б в местността "Косанин дол", землището на с. Бистрица, поради това, че не е представен документ за предоставено право на ползване. От приложените по делото доказателства съдът е установил активната легитимация на жалбоподателките. Съдът е установил и компетентността на кмета на района да издаде обжалваната заповед. От допуснатата и приета без оспорване експертиза на вещо лице е приел за установено, че в имота има построена едноетажна сграда за сезонно ползване. От следващо, прието без оспорване от страните заключение на вещо лице съдът е установил идентичността на имота и фактът, че е част от бивш имот, възстановен с решение на бившата поземлена комисия на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Съдът е изискал от кмета на район "Панчарево" да представи всички документи по образуваната преписка, което искане е изпълнено, но сред тях не е бил представен документ за предоставено право на ползване върху имота на Иван Димов. При така установените факти съдът е направил правен извод, че фактическият състав на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ не е изпълнен. Едната от двете кумулативно изисквани от закона предпоставки за придобиване правото на собственост върху застроен имот - представянето на документ, доказващ предоставено право на ползване по някой от актовете, включени в приложното поле на § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изпълнена. Съдът е направил правен извод, че заповедта на кмета е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата против нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба, че съдът неправилно е възприел, че Иван Димов не е представил документ за предоставено право на ползване по ПМС № 76/1977 г. е неоснователен. Този довод е аргументиран с това, че съдът е изискал документи от кмета, но поради смяната на съдебния състав, предходно постановеното определение било отменено. Твърдението е невярно и се опровергава от данните по делото. Към доказателствата е приложено решение по адм. д. № 925 от 1994 г. на СГС, с което предходно издадена заповед от кметския наместник на СГО-ТОА "Панчарево" е обявена за нищожна. В мотивите на това решение е записано, че кметският наместник е отказал да изготви оценка на имота, като го е мотивирал с липсата на документ за предоставено право на ползване. От това следва, че още при първоначално подадената молба за оценка от Иван Димов последният не е притежавал документа за предоставеното право на ползване, а представянето на такъв документ е в тежест на молителя, респективно на неговите наследници. Невярно е и твърдението, че като е сменен съдебния състав, жалбоподателките не са могли да докажат предоставеното право на ползване на техния наследодател. На лист 186 от делото е приложено писмо от кмета на район "Панчарево" в което се сочи, че в архива на кметството Бистрица няма списъци на ползватели по реда на ПМС № 76/77 г., а също така няма и списък на местата в землището на с. Бистрица, които са предоставени на граждани по реда на това постановление. Следващият довод в касационната жалба е, че издадената заповед от кмета на район "Панчарево" е нищожна. По това наведено твърдение и в първоначалната жалба съдът е изискал писмени доказателства, които е обсъдил мотивите си и е намерил доводът за неоснователен. С § 11 от ДР на ЗСПЗЗ, изм. обн. в ДВ, бр. 88/1998 г., в градовете с районно деление правомощията на кмета по закона и правилника за прилагането му могат да се упражняват и от упълномощени от него длъжностни лица, а с ал. 2 - функциите на общинската техническа служба по изпълнението на закона и правилника за неговото прилагането могат да бъдат възлагани на районните технически служби с решение на общинския съвет. По делото е представена заповед за делегиране на права от кмета на Столична община на кметовете на райони в изпълнение на законовото правомощие, включително и решение № 31, взето по протокол № 48 от 28.09.1998 г. на Столичния общински съвет за възлагане. Поради това твърдението е неоснователно. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба, че от заключението на техническата експертиза и от показанията на свидетелите е установено, че имотът е бил предоставен за ползване на Иван Димов. Предоставянето на право на ползване се доказва единствено с писмен документ. Неоснователен е и последният довод, че не била установена идентичността на имота и принадлежността му към бивш земеделски имот, собственост на заинтересованата страна Иванка Ружина. По делото са събрани писмени доказателства относно възстановеното право на собственост върху бивш земеделски имот, част от който е и процесния. За установяване на това обстоятелство съдът е назначил техническа експертиза, заключението на която е прието от страните без оспорване. По изложените съображения твърдяните пороци в касационната жалба са неоснователни и недоказани, а решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане в касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно, с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение