Решение № 12134 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2010 г.

Решение № 12134 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Булмекс" ООД - гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адв. И. Иванов и директора на дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, срещу решение № 47/17.02.2010 г., постановено по адм. д. № 520/09 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 400 - 187/8.08.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с решение № 846/15.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУМ" - Велико Търново. В жалбата на "Булмекс" ООД се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. В жалбата на директора на дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението в частта за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба на "Булмекс" ООД и основателност на жалбата на директора на дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Производството пред АС е повторно и в изпълнение на указанията дадени с решение № 9682 от 15.07.2009 г. на състав на Първо А отделение на ВАС, постановено по адм. дело № 3178/09 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 467 от 30.12.2008 г. по дело № 32/2008 г. на състав на ВТ Адс и делото е върнато за ново разглеждане. В отменителното решение ВАС е указал, че при новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя относно представените като доказателства ДРА и РА на доставчиците, като след анализ на същите се отговори на въпроса могат ли те да са надлежни доказателства за установяването на факта на начисляването на данъка, както и на реалността на доставките като в тази светлина се изследва приложимостта на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), в случаите, когато приложимото право е уреждало "ДДС - сметка", по която данъкът е бил платен на доставчиците. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт № 400 - 187/8.08.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с решение № 846/15.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУМ" - Велико Търново, с която за данъчни периоди м. 09, 10, 11 и 12 на 2002 г., м. 01, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12 на 2003 г., 01, 03, 04, 05, 06, 09, 10, 12 на 2004 г., 01, 02, 03, 09 и 11 на 2005 г. и м. 04 и 09.2006 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 277 719, 87 лв. и са начислени съответните лихви. За да постанови обжалваното решение съдът е изложил подробни доводи за всеки от доставчиците за процесните периоди, които няма подробно да бъдат повтаряни от настоящата инстанция. Така относно доставчика "Унивърс" ООД по 15 фактури в общ размер на 60 984,44 лв., съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит тъй като не е доказан фактът на начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В тази насока съдът е обсъдил приетата по делото ССЕ от която се установява, че, данъка е платен в брой, като към периодите на процесните фактури не е съществувала ДДС - сметка. На доставчика е била извършена ревизия, завършила с издаването на ДРА № 216/20.08.2003 г., която е проведена по реда и при наличието на предпоставките на чл. 109, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ДПК (отм.), поради което с него не е установено законосъобразното начисляване на данъка по фактурите, респ. няма конкретни констатации за настъпването на данъчни събития по тях. Относно доставчика "Орион 3" ЕООД по 17 фактури общ размер от 224, 56 лв., основанието за отказ на правото на данъчен кредит е същото и при същите фактически констатации, поради което съдът е приел, че жалбата е неоснователна. В тази насока съдът се е позовал на първоначално приетата експертиза, от заключението на която се установява, че не може да се установи факта на начисляване на данъка, поради ненамиране на доставчика на декларирания адрес. Относно доставчика "Сперанца" ЕООД по 5 фактури в общ размер на 13 931, 48 лв., са установени същите фактически констатации и на същото основание, а именно липса на данни за начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което съдът е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. С оглед указанията на ВАС от приетата по делото експертиза, съдът е приел, че начисленото ДДС е заплатено в брой, поради липсата към този момент на ДДС - сметка. На доставчика е извършена ревизия завършила с издаването на ДРА № 584/22.10.2003 г., с който не са променени декларираните от доставчика данни досежно начисляването на данъка, с оглед на което според вещото лице следва да се приеме, че данъкът по фактурите е бил начислен Съдът е приел, че тази констатация на органа по приходите не може да обоснове претендираното право на данъчен кредит за получателя, тъй като констатациите в него не могат самостоятелно, без наличието на други доказателства да установят реализация по фактурите, включени в дневниците за продажби за съответните периоди. В случая с ДРА е констатирано съответствие на декларираното от доставчика с установеното при ревизията, но не е изследвано осчетоводяването на доставките, заплащането на данъчната основа или други обстоятелства, наличието на които обосновават извода за реализация на доставка. Относно доставчика ЕТ "Петролеум 3000 - Галина Димитрова" по 39 броя фактури в общ размер на 40252,42 лв., съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че не е установено начисляването на данъка, липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Приетата при първоначалното разглеждане на делото ССЕ, която е установила редовно счетоводство на доставчика и начисляването на данъка съдът е приел, че не следва да се кредитира, тъй като от събраните доказателства се установява, че представителят на счетоводната къща, за която се твърди, че е водила счетоводството на този доставчик е заявил, че никога не е обслужвал такъв търговец, а и счетоводната къща е регистрирана след издаването на процесните фактури. Експертизата е установила, че ДДС е платено по ДДС сметката на доставчика, което е предпоставка за прилагането на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). От приетото при повторното разглеждане на делото заключение на ССЕ, съдът е приел за установено, че на доставчика е извършена ревизия, завършила с издаването на ДРА № 1826/21.05.2005 г., в който е констатирано, че издадените фактури не са включени в СД за съответните периоди, като е коригиран декларирания резултат и определен нов данъчен резултат с оглед на разпоредбата на чл. 55, ал. 5 от ЗДДС (отм.). При така установеното съдът е приел, че е ирелевантно изследването на начисляването на данъка при доставчика, но това не обосновава приложимостта на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), поради липсата на доказателства за реализация на доставките и настъпването на данъчните събития. Относно доставчика ЕТ "Милениум - Борислав Борисов" по 2 фактури в общ размер 1436 лв., съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че не е доказано надлежно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). До този извод съдът е достигнал като е обсъдил първоначално назначената експертиза, от която се установява, че не може да отговори на въпроса дали данъка е начислен при доставчика поради ненамирането му на декларирания адрес От приетата експертиза в хода на повторното производство се установява, че ДДС е заплатен на доставчика в брой, въпреки наличието за процесните периоди на ДДС - сметка На доставчика са извършени две ревизии, които не са обхващали процесния данъчен период м. 05.2003 г. Относно доставчика "Трейд консулт" ЕООД по 4 фактури в общ размер от 1400 лв., съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че не е доказано надлежно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). От първоначално приетата експертиза се установява, че не е проверено счетоводството на доставчика, тъй като не е открит на декларирания от него данъчен адрес. От приетата при повторното разглеждане на делото експертиза, съдът е приел, че ДДС е платен в брой, а не по ДДС - сметка. На доставчика е извършена ревизия, завършила с издаването на ДРА № 47/23.04.2004 г., в който няма корекции относно отразеното в дневника за продажби, но това обстоятелство не обосновава, самостоятелно, без наличието на други доказателства факта на реализация на доставките по фактурите, включени в дневниците за продажби. Относно доставчика "Цветкомерс" ЕООД по 6 фактури в общ размер от 4806 лв., съдът е приел, че не е доказано надлежно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. б от ЗДДС (отм.), липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). ССЕ са дали заключение, че не може да се установи фактът на начисляване на данъка при доставчика, поради ненамирането му на декларирания данъчен адрес., като ДДС е платен в брой. По отношение на доставчика не са издаване ДРА или РА. Относно доставчика "Тотал инженеринг" ЕООД по 2 фактури в общ размер от 1474 лв., съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е отказано право на данъчен кредит, поради липса на данни за начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и наличие на хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на първоначалното и повторно производство съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за реализацията на доставките и осчетоводяването им, както и за наличието при доставчика на стоките, прехвърлени на жалбоподателя. Проверка в счетоводството на доставчика не е извършване, а ДДС е заплатено в брой. На доставчик е извършена данъчна ревизия, по реда и при наличието на предпоставките на чл. 109, ал. 1 от ДПК (отм.), въз основа на която е издаден ДРА № 37/16.04.2004 г., поради което с него не е установено законосъобразното начисляване на данъка по фактурите, респ. няма конкретни констатации за настъпването на данъчни събития по тях. По отношение на доставчика "Глобал ВТ" ЕООД по 11 фактури в общ размер от 9950 лв., съдът е приел, че законосъобразно на същите основания е отказано право на данъчен кредит. Представените пред съда счетоводни документи - регистри, ведомости хронологични описи и инвентарна книга съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани, с оглед на обстоятелството, че не отговарят на изискванията за редовност по чл. 11 от ЗСч.. Не е доказан факта на начисляване на данъка в счетоводството на доставчика, по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), ДДС е заплатен в брой. На доставчика не е издаван ДРА или РА. Относно доставчика ЕТ "Боби - М. Б. Дескова" по 17 фактури в общ размер от 11 415, 46 лв., съдът е приел, че с РА законосъобразно на същото правно основание е отказано правото на данъчен кредит по процесните доставки. За част от фактурите, съдът е приел, че е установено начисляване на данъка по правилата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Не са кредитирани приетите при първоначалното разглеждане на делото преписи от счетоводни регистри и справки, тъй като са оспорени от ответника, като оригиналите не са представени до приключване на повторното съдебно производство, както и доказателства за реализацията на процесните доставки. От приетото заключение на ССЕ, съдът е приел за установена, че ДДС е заплатено в брой или чрез разплащателна сметка. На правоприемника на доставчика - "Илианис" ЕООД е издаден ДРА № 645/30.08.2004 г., от който се установява, че ревизията е била проведена по реда и при наличието на предпоставките на чл. 109 от ДПК (отм.), поради което с него не е установено законосъобразното начисляване на данъка по фактурите, респ. няма конкретни констатации за настъпването на данъчни събития по тях. Относно доставчика "Адамов" ООД по 4 фактури в общ размер от 6148 лв., съдът е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на същото правно основание. От заключението на ССЕ се установява, че не може да се установи факта на начисляване на данъка, тъй като доставчика не е намерен на декларирания от него данъчен адрес., като ДДС е платен чрез ДДС- сметка. На доставчика са извършени две ревизии, завършили с издаването на ДРА № 584817.09.2004 г. (периоди м. 01.01.2004 - 31.03.2004 г.) и РА № 1801268/12.12.2006 г. (за периоди м. 01.12.2002 г. - 31.12.2003 г. и м. 01.2006 г. - 31.07.2007 г.). В ДРА няма конкретни констатации по доставките, а второто ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, поради обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. З и т. 4 от ДОПК. Съдът е приел, че посочените ревизионни актове не могат да установят реализация на стопански операции, обосновали издаването на фактурите, тъй като в случая с първия ДРА е констатирано съответствие на декларираното от данъчния субект с установеното при ревизията, но не е изследвано осчетоводяването на доставките, заплащането на данъчната основа или други обстоятелства, наличието на които обосновават извода за реализация на доставка. Вторият РА е издаден по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради което с него не е установено законосъобразното начисляване на данъка по фактурите, респ. няма конкретни констатации за настъпването на данъчни събития по тях. Относно доставчика "Технопринт" ООД по 7 фактури в общ размер от 6646, 80 лв., съдът е приел, че законосъобразно е отказано правота на данъчен кредит, тъй като не е доказано начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Съдът не е кредитирал заключението на първоначалната ССЕ, тъй като експертът не е работил по оригиналните счетоводни документи. Представените преписи на хронологични описи, оборотни ведомости и инвентарна книга не могат да удостоверят отразените в тях записвания, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 11 от ЗСч. Съдът е приел, че само наличието на договор за изработка, без първични и вторични счетоводни документи, удостоверяващи отчетените разходи и приходи от твърдяните услуги не са достатъчни да обосноват извод за реализация на стопанска операция. От заключението на приетата ССЕ е установено, че ДДС по всички процесни фактури е платено с един РКО на 1.12.2006 г. ведно с данъчните основи. На доставчика е извършена ревизия приключила с ДРА № 504/2.07.2004 г., като е констатирано съответствие на декларираното от данъчния субект с установеното при ревизията, но не е изследвано осчетоводяването на доставките на аналитично ниво, нито заплащането на данъчната основа или други релевантни обстоятелства, наличието на които обосновават извода за реализация на доставка. Относно доставчика "Кресс комерс" ЕООД по 3 фактури в общ размер от 7217, 35 лв., съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на същото правно основание. Съдът не е кредитирал първоначално изготвената експертиза, по съображенията, изложени досежно доставчика ЕТ "Петролеум 3000 - Галина Димитрова". Представените счетоводни регистри също не са кредитирани, тъй като са оспорени от ответника и не отговарят на изискванията на чл. 11 от ЗСч. Не са представени други доказателства за реалното осъществяване на доставките. ССЕ приета в хода на настоящото производство е дала заключение, че ДДС е заплатен по ДДС сметка на доставчика, но това обстоятелство съдът е приел, че не обосновава приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, тъй като липсват доказателства за реалност на доставката. На доставчика е издаден ДРА № 181/24.05.2005 г., като с него е констатирано съответствие на декларираното от данъчния субект с установеното при ревизията, но не е изследвано осчетоводяването на доставките на аналитично ниво, нито заплащането на данъчната основа или други релевантни обстоятелства, наличието на които обосновават извода за реализация на доставка. Относно доставчика "МТ Груп Петролиум " ЕООД по 1 фактура в размер от 1810, 87 лв., съдът е приел, че законосъобразно на същото правно основание от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит. Факта на начисляване на данъка не е установен от първоначално приетото заключение на ССЕ, тъй като не е проверено счетоводството на доставчика, като ДДС е платен по ДДС сметка. на доставчика При извършена ревизия по реда на чл. 109 от ДПК поради наличието на обстоятелства по ал. 1, т. З и т. 7 на тази разпоредба на доставчика е издаден ДРА № 1530/27.01.2005 г., като няма констатации по процесната фактура. Относно доставчика "Вале 97" ЕООД по 2 фактура в общ размер от 1947 лв., съдът е приел, че законосъобразно на същото правно основание от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит. Липсват доказателства за начисляването на данъка в счетоводството на доставчика и за реализацията на стопанските операции. ДДС е заплатен на доставчика чрез ДДС - сметка. На доставчика е издаден ДРА № 1507/19.01.2005 г., при извършена ревизия по особения ред на чл. 109 от ДПК (отм.) Относно доставчиците "Илианис" ЕООД по 8 фактури в общ размер от 7371,62 лв и "Соник 1" ООД по 10 фактура в общ размер от 7597,19 лв., съдът е приел, че законосъобразно на същото правно основание от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит. Съдът не е кредитирал представените счетоводни документи, тъй като не са ангажирани доказателства досежно тяхната автентичност. ДДС по една от фактурите е заплатен по ДДС сметка на доставчика "Илианис" ЕООД. На "Илианис" ЕООД е извършена ревизия по реда на чл. 109 от ДПК (отм.). и е издаден ДРА, който не обосновава претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит. На "Соник 1" ООД е издаден ДРА № 626/3.09.2004 г. в който няма конкретни констатации за процесиите фактури, като е установено, че за периода не са констатирани различия с отразеното в съответните регистри по отношение на начисляването на данъка. Относно доставчиците "Деметра 21" ЕООД по 23 фактури в общ размер от 17011, 33 лв., "Вивимекс" ЕООД по 2 фактури в общ размер от 4978, 10 лв., "Комерсиал 94" ЕООД по 1 фактура в общ размер от 1254 лв., "Геодон" ЕООД по 17 фактури в общ размер от 15588 лв., ЕТ "Стек - Вълко Христов" по 17 фактури в общ размер от 15528, 31 лв., "Сребрина" ЕООД по 16 фактури в общ размер от 15642 лв., "Даб" ЕООД по 14 фактури в общ размер от 13413, 60 лв., "Риас 2" ЕООД по 1 фактура в размер от 7995, 48 лв. и "Мега Трейд" ЕООД по 6 фактури в общ размер от 5977, 20 лв, съдът е приел, че не е доказано надлежно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Съдът не е кредитирал първоначално назначената ССЕ експертиза, тъй като е работила с преписи от документи, представени на съда, но оспорени от ответника. Установено е, че счетоводството на доставчиците не е обслужвано от счетоводната къща, за която се твърди това обстоятелство, според обясненията на управителя. ДДС е платен на "Деметра 21" ЕООД в брой или по разплащателна сметка, а на "Вивимекс" ЕООД по ДДС сметка За останалите петима доставчици данъка е платен в брой. За процесните периоди на "Деметра 21" ЕООД не е извършвана ревизия. По отношение на "Комерсиал 94" ЕООД са издадени три ДРА, които с оглед на обхвата си са неотносими към спора. На "Вивимекс" ЕООД е издаден ДРА № 413/12.10.2004 г., на "Геодон" ЕООД е издаден ДРА № 1126/25.07.2005 г., на ЕТ "Стек - Вълко Христов" ДРА № 369/27.04.2005 г., на "Даб" ЕООД ДРА № 656/18.08.2005 г., на "Риас 2" ЕООД ДРА № 658/15.06.2005 г., като в тях е констатирано съответствие на декларираното и няма конкретни констатации за процесните фактури, като е установено, че за периода не са констатирани различия с отразеното в съответните регистри по отношение на начисляването на данъка. В ДРА не е изследвано осчетоводяването на доставките на аналитично ниво, нито заплащането на данъчната основа или други релевантни обстоятелства, наличието на които обосновават еднозначен извод за реализация на доставка. На доставчика "Сребрина" ЕООД е издаден ДРА в производство по реда на чл. 109 от ДПК (отм.) при наличие на обстоятелства, визирани в ал. 1, т. 6 и т. 7, поради което съдът е приел, че с него не е установено законосъобразното начисляване на данъка по фактурите, респ. няма конкретни констатации за настъпване на данъчно събитие. На "Мега Трейд" е издаден РА № 1100281/29.05.2006 г., по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което същият не установява релевантни към извършването на стопанската операция факти, нито установява законосъобразното начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Обстоятелството, че данъка по фактурите е платен по ДДС сметка на доставчика "Вивимекс" ЕООД, не обуславя приложение на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като не са ангажирани доказателства (включително и взетите счетоводни записвания при осчетоводяване на операцията), от които да се установи действително извършена доставката. Относно доставчика ЕТ "Астра 74" по 4 фактури в общ размер от 1483, 20 лв., на същото правно основание, съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Не са представени доказателства за реални стопански операции, като ССЕ не е извършила проверка в счетоводството на доставчика поради ненамирането му на декларирания данъчен адрес. ДДС е заплатено на доставчика в брой. Издадения ДРА на доставчика е неотносим към спора с оглед на обхвата на ревизията (1.01.2003 г. - 31.12.2003 г.). Относно доставчика "Вилис - С. Л." ЕООД по 3 фактури в общ размер от 2021, 67 лв., съдът е приел, че не е доказано надлежно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Не са ангажирани доказателства за реални стопански операции и за начисляване на данъка. ДДС е платен на доставчика в брой, като са били издадени два ДРА, които са неотносими към процесния данъчен период. Относно доставчика "Спим консулт 2006" ЕООД по 1 фактури в размер от 1319, 50 лв., съдът е приел, че не е установен факта на начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), като в тази насока не е кредитирал заключението на първоначално назначената ССЕ, тъй като вещото лице е работило без извършена проверка в счетоводството на доставчика, а представените оборотни ведомости и хронологични справки за движението на сметки не следва да се ценят. ДДС е платен в брой. На доставчика е издаден РА № 0400-806/28.09.2006 г. по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което не обосновава факта на реалност на доставките Относно доставчика "Милинвест" ООД по 1 фактура в размер от 2465 лв., съдът е приел, че не са представени доказателства за реализация на стопанска операция и не е установена факта на начисляване на данъка като задължение към бюджета. ДДС е заплатен по ДДС - сметката на доставчика, но това обстоятелство не налага приложение на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като не е установена реализация на стопанска операция. На доставчика е издаден РА № 1100392/10.07.2006 г., в който не е изследвано осчетоводяването на доставките на аналитично ниво или други релевантни обстоятелства, наличието на които обосновават еднозначен извод за реализация на доставка. По жалбата на Булмекс" ООД: Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. За да възникне право на данъчен кредит за получателя по облагаема доставка следва да са налице кумулативно дадените в чл. 64 от ЗДДС (отм.) предпоставки и да не е налице нито една от пречките, визирани в чл. 65 от ЗДДС (отм.). За да е налице правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката, следва - получателят по доставката, за която е начислен данък, да е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие, а по т. 2 - най-късно към датата на издаването на данъчната фактура. Начисляването се извършва съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), когато е издаден документ, той е отразен в счетоводните регистри по чл. 104 от ЗДДС и данъкът е отразен в счетоводството на регистрираното лице като задължение към бюджета и в подадената справка декларация. Тази разпоредба налага на извода, че отразяването на данъка не следва да бъде само във фактурите, в дневниците за продажби и справките-декларации, но и в счетоводството на съответния изпълнител. Както многократно е приемал в решенията си ВАС, фактът на "начисляване" следва да бъде доказан при условията на пълно доказване и при съответен анализ от вещо лице - счетоводител относно редовността на счетоводството на доставчика. Проверката в счетоводството следва да се извърши в цялост предвид обстоятелството, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка 4532 от оборотната ведомост за периода с данъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка 411 по отделни клиенти с аналитичната отчетност по сметка 4532 по отделни доставки. Като се обсъдят тези документи в съвкупност и се съпостави съдържащата се в тях информация едва тогава могат да се направят изводи дали ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Представените копия от счетоводни документи, без извлечения от счетоводните книги, не доказват наличието на предпоставката на чл. 64, т. 2 от ЗДДС. Дори да са представени извлеченията от счетоводните книги (сборни ведомости на сметка 702 - "приходи от продажби на стоки", 501 - "каса" и 4532 - начислен данък за продажбите ), както и дневниците за продажби и покупки, то тези доказателства не установяват редовност при водене на счетоводството на доставчика, респективно начисляване на данъка по правилата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Като е достигнал до същите правни изводи АС в тази част правилно е приложил закона, поради което е неоснователен касационния довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. На следващо място безспорно в хода на ревизията е установено, че доставчиците не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси, поради което и не са представили исканите документи и обяснения, което налага на извода за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), при които за получателя по доставката не се признава правото на данъчен кредит. От приетите по делото първоначална и допълнителна ССЕ, правилно съдът е приел, че не е установен факта на начисляване на данъка в счетоводството на доставчиците като задължение към бюджета, тъй като не са открити представител на декларираните адреси и не е извършена проверка в счетоводството им. При липса на доказателства за реално осъществяване на доставката е неприложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Неоснователен е доводът в касационната жалба свързан с неправилно приемане от съда, че не са допуснати нарушения на процедурата при извършване на насрещна проверка, а именно наличие на основание чл. 76, ал. 1 от ДОПК по отношение на гл. инспектор Николай Николов. ДОПК не предвижда основания за отвод на лицето издател на РА, поради участието му при изготвяне на РД. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на решението, поради некредитиране на писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото документи, въз основа на които е работило вещото лице и е изложил подробни доводи, защо е приел, че данъка не е начислен като задължение към бюджета, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряне. Неоснователно е и позоваването на влезли в сила ДРА по отношение на доставчиците, тъй като така както е приел АС, констатациите в хода на ревизията на доставчиците, че промени в продажбите не се правят, не налагат на извода за наличие на реална доставка по отношение на касатора, тъй като е извършена проверка за съответствие с декларираните данни в тази част, но не и за осъществяване на доставката. Такава проверка е извършена само в частта на покупките. Това с още по-голяма сила важи за доставчиците за които ревизиите са извършени по реда на чл. 109 от ДПК (отм.), респ. чл. 122 от ДОПК. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. По жалбата на директора на дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП: С решението в частта на разноските съдът е осъдил Булмекс" ООД да заплати сумата от 8713 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, като за производството пред ВАС е приел, че такива не се дължат по аргумент от разпоредбата на чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК. Решението в тази си част е правилно. На администрацията съгласно цитираната разпоредба се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаградени за един адвокат. За разлика от изр. първо на същата разпоредба, където е посочено, че на жалбоподателя се присъжда възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция, такова възнаграждение за администрацията не е предвидено, поради което и правилно съдът е присъдил разноски само за производството пред АС. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,