Решение № 5070 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2021 г.

Решение № 5070 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2021 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез пълномощник, срещу решение № 7524/23.12.2020 г., постановено по адм. д. № 9621/2020 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена заповед за налагане на санкции за прекратяване на договор № РД 15-1002/09.09.2020 г. на директора на СЗОК. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 59, ал. 13 във връзка с ал. 11, т. 1, б. "а" и "б"от ЗЗО, съответно чл. 154, ал. 1 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2020 г. (НРД за ДД за 2020 г.). Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - "Аделдент груп – групова практика за първична дентална помощ /ГППДП/" ООД, чрез пълномощник, оспорва жалбата и намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № РД-15-1002/09.09.2020 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и на основание чл. 145, ал. 1, предл. първо от НРД за ДД за 2020 г., поради отчетени дентални дейности от д-р Л. А., които не са извършени, е наложена санкция частично прекратяване на договор № 227028/2020 г., сключен между НЗОК /СЗОК и "Аделдент груп – групова практика за първична дентална помощ" ООД относно д-р Л. А. – изпълнител на пакет "Първична извънболнична дентална помощ" в ГППДП. От събраните доказателства по жалбата на ЗОЛ Н. Д., становището на експерта от Български зъболекарски съюз, и становището на д-р Л. А., е изяснено, че д-р А. е отчел дейности, които не е извършил по отношение на ЗОЛ, а именно 3 обтурации на 11, 12 и 13-ти зъби, отразени в амбулаторен лист с № 167/24.03.2020 г., за всяка от които се възстановяват по 30 лв. от бюджета на НЗОК. Така констатираното нарушение е първо и няма данни за повторното му извършване по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на НРД за ДД за 2020 г. Установената фактическа обстановка и приложимата към нея правна уредба, съгласно чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от НРД за ДД за 2020 г. и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и т. 2 от ЗЗО, според първоинстанционния съд не съдържат основания за цялостно прекратяване на договора сключен между НЗОК/СЗОК и ответника по касация, какъвто е резултатът от заповедта за налагане на санкции, тъй като договорът със НЗОК е сключен само за един пакет дентални дейности – този, който е прекратен. Въз основа на посочените в заповедта правни основания за налагане на санкцията, решаващият съд мотивира заключение, съобразно което цялостно прекратяване на договора е допустимо само при повторно извършено нарушение при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на дентална дейност, за която няма съответни медицински индикации. При липса на фактическо и правно основание относно цялостно прекратяване на договора с медицинското заведение, административният съд отменя процесната заповед на налагане на санкция като незаконосъобразна. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. В хода на производството пред Административен съд - София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Не се спори, че нарушението е първо за ответника по касация и не е извършено повторно. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от изпълнителя на дентална помощ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на НРД за ДД 2020 г., съгласно който повторно нарушение е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение - ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 154, ал. 1, предл. 1-во от НРД за ДД за 2020 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 и ал. 13 от ЗЗО. Съществен за изхода му е отговорът на въпроса, обусловен от обстоятелството, че д-р А. е единствен лекар по дентална медицина, който извършва дентална дейност в лечебното заведение. В процесната заповед като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 154, ал. 1, предл. 1-во НРД за ДД за 2020 г., в която е предвидено, че Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Съгласно чл. 154, ал. 2 от НРД за ДД 2020 г., при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. В разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО също е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2: а/ от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, при повторно извършване на нарушението по т. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. По силата на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 от ЗЗО препраща съответно към ал. 11, т. 1 и т. 2 на чл. 59 от ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции. Предвид изложеното, договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. В този случай санкцията ще бъде частична и законосъобразна само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има в случай на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. В случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен изцяло само в хипотезата на чл. 59, ал. 13 във връзка с ал. 11, т. 2 от ЗЗО, съответно чл. 154, ал. 2 НРД за ДД за 2020 г., тоест при повторно нарушение. В този смисъл са например решение решение № 16227 от 28.11.2019 г. по адм. д. № 9863/2019 г., VІ отд. на ВАС, решение № 3689 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 13492/2019 г., VІ отд. на ВАС и други. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, в съответствие с представените доказателства за реалното им извършване в размер на 500 лева възнаграждение за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,