Решение № 9942 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2018 г.

Решение № 9942 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) - гр. Шумен подадена чрез юрк. М. Абилов, срещу решение № 109/30.7.2018 г., постановено по адм. д. № 101/2018 г. на Административен съд – Шумен, с което, по жалба на Г. Радославова от [населено място], повторно е отменена негова заповед № 03-270-РД/30 от 13.04.2016 г., за отказано финансиране по Заявление за подпомагане с УНР 65804 от 22.07.2015 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът не е съобразил указанията, дадени в решение № 2978 от 9.03.2018 год., постановено по адм. д. № 1138/2017 год. на ВАС, за отмяна на предходно постановеното от Шуменския административен съд решение № 122/22.12.2016 год. по адм. д. № 159/2016 г., което възпроизвел /преповторил/, без анализ на фактите по спора и неправилно приел оспорения акт за неправилен/явно е имал предвид незаконосъобразен/. Намира за доказана законосъобразността на обжалваната заповед, с оглед приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на двете стопанства/включващ и процесния имот № 078011, находящ се в с. Имренчево, съставляващ черешова градина с площ 5.001 дка/ в размер на 18 926.34 евро, е над допустимия размер от 16 000 евро, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 5, ал. 15, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. По изложените в жалбата съображения моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт. Претендира заплащане на разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - Г. Радославова, в писмено възражение чрез процесуалния си представител адв. Ив. Иванов, както и в становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства по реда на чл. 78 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи, основани на обективна преценка на доказателствата по делото. Намира, че правилно в тази връзка съдът е приел, че в случая не е налице непълнота или неяснота на заявените данни, представени на административния орган от оспорващата, поради което разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.15 г. е неприложима. Счита, че общият икономически размер на земеделските стопанства на оспорващата и нейния съпруг, в качеството му на ЕТ, не надвишава допустимия размер. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Радославова от [населено място], против заповед № 03-270-РД/30 от 13.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Шумен, за отказано финансиране по Заявление за подпомагане от 22.07.2015 г., на основание. чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 27, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 предл. второ във вр. с чл. 5, ал. 15, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., при изложени фактически съображения, че общият размер на стандартен производствен обем (СПО) на кандидата и съпруга й е в размер на 18 919.81 евро, т. е. е извън рамките между 8 000 и 16 000 евро, по Наредбата. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 122/22.12.2016 год. по адм. д. № 159/2016 г. Административен съд - Шумен отменил тази заповед и върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение № 2978 от 9.03.2018 год., постановено по адм. д. № 1138/2017 г., състав на ІV отд. на ВАС отменил това решение по съображения, че заповедта, противно на приетото, е постановена без приетото от съда за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила по чл. 35 на АПК, но съдът не е обсъдил допуснатата съдебно- техническа експертиза и постановил своя акт при неизяснена фактическа обстановка. Дал и второ указание, а именно при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да извърши цялостен анализ на доказателствата по преписката, вкл. представените и с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. 2 от Наредбата. От данните по делото съдът е установил, че за да издаде оспорената заповед административният орган се е позовал на анкетна карта вх. № 1827/23.02.2015 г. за регистрация на земеделски производител, подадена от съпруга на оспорващата в качеството му на едноличен търговец – ЕТ"Р. Радославов – 2000", в която фигурира имот № 078011 с площ 5.001 дка в землището на с. Имренчево, без да вземе предвид последващата промяна, извършена от едноличния търговец с анкетна карта № 1827 от 24.06.2015 г., ведно с приложените към нея формуляри, с която горепосоченият имот е оттеглен, респ. не фигурира в регистъра на земеделските стопани. Извел извод, че административният орган не е посочил защо е основал изводите си на предходно подадена анкетна карта вх. № 1827/23.02.2015 г. за регистрация на земеделски производител, без да отчете извършената с последващата анкетна карта от 24.06.2015 г. промяна, при това осъществена преди датата на подаването на заявление за подпомагане от оспорващата /22.07.2015 г./. Съдът съобразил, че след подаване на заявление за подпомагане от оспорващата, с писмо № 01-270-6500/143 от 10.11.2015 г. административният орган поискал допълнителна информация от кандидатката- относно правното основание за ползването на имоти и отглежданите култури от съпруга й – ЕТ ЕТ "Р. Радославов – 2000", и в отговор тя изпратила писмо от 18.11.2015 г. с приложени към него писмени доказателства, в т. ч. анкетна карта, ведно с приложени формуляри, подадена от Р. Радославов на 24.06.2015 г., в която не фигурира имот № 32723-078-011 с площ 5.001 дка- черешова градина в землището на с. Имренчево, както и че Общинска служба по земеделие гр. Велики Преслав е предоставила информация, че горепосоченият имот е предоставен на едноличния търговец по силата на договор за наем от 15.04.2014 г. с "Пинус" ЕООД и при проверка в "Регистър на земеделските стопани" е установено, че на 24.06.2015 г. е актуализирана първоначалната регистрация като земеделски стопанин на ЕТ "Р. Радославов – 2000" и имот с № 078011 не фигурира в регистъра на земеделските стопани. С оглед горното съдът извел извод, че изключването на представената анкетна карта № 1827/24.06.2015 год., ведно с приложените към нея формуляри е незаконосъобразно, тъй като крайният извод на административния орган следва да се формира на база съвкупния доказателствен материал, а не избирателно. Освен това приел, че анкетната карта и анкетните формуляри ясно показват, че спорният имот № 078011 в землището на с. Имренчево с площ 5.001 дка, представляващ черешова градина, не е деклариран като използвана земеделска площ, още повече, че видно от представената в съдебното производство справка, генерирана от Регистъра на земеделските стопани за декларираната от ЕТ "Р. Радославов – 2000" дейност, изд. от Областна дирекция "Земеделие" на 2.04.2018 год. / л. 16 /, към датата 24.06.2015 год. сочените в анкетната карта и формуляри от м. юни 2015 год. използвани земеделски площи са били отразени в регистъра на земеделските стопани и процесният имот не е посочен като използвана земеделска площ от едноличния търговец. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на указанията на ВАС, назначил съдебно-икономическа експертиза, която кредитирал като добросъвестно изготвена и неоспорена от страните. Вещото лице по нея дало заключение в два варианта - че размерът на общия сбор между стандартните производствени обеми /СП0 в стопанствата на оспорващата и съпругът й, действащ като ЕТ, към датата на заявлението за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" е 15 303.11 евро /от които СПО на оспорващата - 10 786.37 евро и СПО на ЕТ "Р. Радославов – 2000" - 4 516.74 евро/ при вариант без включване на имот № 078011 в общия сбор/ и съответно в размер на общо 18 926.34 евро /от които СПО на оспорващата - 10 786.37 евро и СПО на ЕТ "Р. Радославов – 2000" - 8 139.97 евро/ при вариант с включване на имот № 078011 в общия сбор между оспорващата и съпруга й - едноличен търговец. С оглед горните съображения счел за относим първия и като съобразил чл. 5, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., че към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 трябва да отговарят на изброените от т. 1 до т. 10 изисквания, в т. ч. да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително, и че съгласно ал. 15, т. 1 от същата разпоредба, не се счита за изпълнено условието по ал. 2, т. 3, когато съпругът на кандидата физическо лице, на едноличния собственик на капитала на ЕООД или на собственика на предприятието на ЕТ има отделно земеделско стопанство, включително като собственик на ЕТ или ЕООД и/или като притежател на мажоритарен дял в юридическо лице, и общият икономически размер на двете земеделски стопанства надвишава 16 000 евро СПО, извел решаващ извод, че в случая неправилно е прието, че към началния икономически размер от 10 786.36 евро на стопанството на оспорващата следва да се прибави стопанството на съпруга й, което възлиза на 8 139.25 евро, респ. че съвкупният размер надвишава пределно допустимата стойност по Наредбата от 16 000 евро. По тези съображения съдът приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано финансово подпомагане на заявителя. От правна страна съдът, с оглед горните обстоятелства и указанията на ВАС приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила/с оглед допълнително събраните в изпълнение на указанията на ВАС доказателства/, и при неправилно приложение на материалния закон. Извел краен извод, че заповедта е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба за несъобразяване с указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, не намира опора в доказателствата по делото, а този, че съдът възпроизвел /преповторил/ отмененото решение, без анализ на фактите по спора, не отговаря на действителното положение. По основните възражения в касационната жалба досежно наличие на основание за процесния отказ Върховният административен съд намира че съдът правилно е преценил, че по единствения спорен по делото въпрос - следва ли да бъде включен в стопанството на съпруга на оспорващата в качеството му на ЕТ "Р. Радославов – 2000 имот № 078011 по плана за земеразделяне на с. Имренчево, представляващ черешова градина с площ 5.001 дка, съдът е дал законосъобразен отговор. Този извод следва от легалните дефиниции, дадени в § 1, т. 28 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г., че "Стандартен производствен обем" е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно приложение № 1, и по т. 30 на § 1, че "Стопанство" са всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопани единици, които се намират на територията на Република България. Т. е., с оглед легалната дефиниция за "Стопанство", не е достатъчно земеделският стопанин да е собственик или ползвател на земеделска земя или друга единица, за да бъде включена тя в неговото стопанство, а е необходимо задължително земеделската земя да бъде използвана за селскостопански цели, а не за други дейности, респ. дали имотът е включен в справката, генерирана от регистъра за декларираната от него дейност. Наведеният в тази връзка довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на заповедта със съображения, които не са предмет на обсъждане, защото касационната жалба не може да допълни обжалваната заповед. С оглед изложените по-горе съображения в оспореното решение, които настоящият състав споделя, няма доказателства, обосноваващи извод, че към началния икономически размер от 10 786.36 евро на стопанството на оспорващата следва да се прибави този на стопанството на съпруга й, в размер на 8 139.25 евро, респ. че съвкупният размер надвишава пределно допустимата стойност по Наредбата от 16 000 евро. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че съдебно-икономическата експертиза не е оспорена от настоящия касационен жалбоподател, даже напротив - в о. с. з. на 10.07.2018 г. /протокол на л. 79 неговият процесуален представител изрично е поискал да се приеме. Изводите на съда, в изпълнение указанията в отменителното решение на ВАС, са съобразени и с прогласените в наредбата цели. Изводите на административния съд за отмяна на оспорената заповед поради допуснати нарушения на материалния закон са правилни. Като отменил оспорената заповед по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката със задължителни указания на административния орган, той е постановил правилно решение. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Шумен е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представения на л. 11 от делото договор, установяващ действително плащане на договореното в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение. Поради това Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Шумен следва да заплати разноски на ответната страна в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение