Решение № 3619 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2017 г.

Решение № 3619 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ж. Г., гр. Д., ул. "В." ....., чрез процесуалния представител адв. В. С., срещу решение № 826/11.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2583 по описа за 2015 г. на Административен съд В., в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /PA/ № Р - 08-1401708-091-001/15.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 324/13.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в обжалваната и оставена в сила с решението част. Представя сигнално писмо на директора на областна дирекция на МВР гр. Р.. Ответникът по жалбата Директора на Дирекция "ОДОП" - В. не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Ревизионен акт /PA/ № Р - 08-1401708-091-001/15.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 324/13.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който на И. Ж. Г. са определени задължения за данък върху дохода по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 11 607.56 лв., за 2009 г. в размер на 5 706.15 лв., за 2010 г. в размер на 10 383.86 лв., за 2011 г. в размер на 2 086 лв. и за 2012 г. в размер на 3 840 лв. главница и съответните лихви за ревизирания период. С обжалваното решение съдът е отменил РА в частта, с която са определени допълнителни задължения на Г. за 2009 г. за разликата над 5440 лева, за 2011 за разликата над 652,28 лева и за 2012 г. за разликата над 793,47 лева, ведно със съответният лихви и е отхвърлил жалбата на Г. в останалата част. В часта, в която е отменен РА, решението на съда, поради липса на касационна жалба е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. От фактическа страна за установено съдът е приел, че в хода на ревизионното производство е установено превишаване на разходите над приходите - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, сочещо, че са налице данни за укрити приходи или доходи. Освен констатираното обстоятелство, органите по приходите са установили и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7. С цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая ревизиращите са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства. В хода на ревизията са били приобщени доказателства от извършена проверка на задълженото лице за установяване на факти и обстоятелства. За установяване на извършените разходи и получени доходи са били направени запитвания до ОД на МВР "Пътна полиция - КАТ", гр. Д. за регистрирани и отрегистрирани превозни средства на името на лицето, О. Д., отдел "Местни данъци и такси" за платени данъци и такси, застрахователни дружества за сключени на името на лицето застрахователни договори, анализирани са извършени разходи по фактури от няколко дружества за услуги и покупки на МПС. За ревизирания период е установено, че ревизираното лице е реализирало доходи от трудови правоотношения от м. 01.2008 г. до м. 02.2009 г. и от продажба на МПС съгласно договори за продажба. Относно процесните договори за покупко-продажба на МПС и приетите от приходните органи във връзка с тях извършени разходи и осъществени приходи, ревизираното лице е изложило твърдение, че обективираните в тях сделки са привидни и прикриват извършване на услуга на румънски граждани по регистрация в България на автомобили втора употреба. В хода на съдебното производство лицето е оспорило част от извършените и документирани разходи с твърдението, че подписите, положени за "Застрахован" в част от представените застрахователни полици, както и подписите на "Получател" в конкретно посочени фактури не са положени от ревизираното лице. За доказване на това твърдение е била допусната съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице съдът е приел за доказано, че подписите, положени за "Застрахован" в конкретно изброени процесни застрахователни полици, както и подписите по изброени фактури не са изпълнени от жалбоподателя, а в други подробно описани по номера застрахователни полици изобщо не са положени подписи за застрахован. По тези съображения съдът е приел, че разходите, обективирани в тези документи следва да бъдат изключени от паричния поток на лицето за съответните години. Относно подписите, положени за "Продавач" в процесните договори за покупка на МПС, експертът е заключил, че са изпълнени от ревизираното лице. По искане на лицето са били извършени още съдебно-техническа и съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които не са оспорени от страните и са кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебно-техническата експертиза е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да служат за основание за отмяна на оспорения акт. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че стопанският резултат от дейността на лицето с МПС за целия период (2008 г. - 2012 г.), дори след приспадане на разходите, които експертизата е доказала, че не са извършени, възлиза на загуба, а другите постъпления на жалбоподателя не са достатъчни да покрият този отрицателен резултат. Приел е, че за всяка отделна година през периода е налице превишение на разходваните парични средства над постъпленията, поради което заключението на приходните органи, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК е правилно и законосъобразно ревизията е извършена по особения ред. За недоказано е приел съдът твърдението на жалбоподателя, че в случая е налице относителна симулация и вместо фиктивните сделки по покупко-продажба на автомобили, ревизиращите органи е следвало да съобразят прикритите сделки по предоставянето на услуга на румънски граждани срещу съответното възнаграждение, както и че всички разходи, свързани с прехвърлянето на собствеността върху автомобилите, включително за застраховки "Гражданска отговорност" и еко-такси, са поемани от румънските граждани - действителните собственици на МПС. Предвид правилата за разпределяне на доказателствената тежест, съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, от които да е видно наличието на договор за поръчка и данни за извършване на услуга срещу възнаграждение. След преценка на доказателствата включително и на заключението по ССчЕ и съдебно-почерковата експертиза е направил извод, че твърдяната относителна симулация не се доказва, а напротив, събраните по делото доказателства сочат по категоричен начин, че жалбоподателят е придобил възмездно автомобилите по процесните договори за покупко-продажба и правилно приходната администрация е съобразила правните последици именно на тези сделки. За неправилен е приел съдът подхода на приходната администрация при определяне на данъчната основа на лицето, въз основа на формирани моментни салда, като за основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК е приет общият сбор от отрицателните салда, вместо превишението на приходите над разходите да е установено на годишна база. Предвид допуснатото нарушение и необходимостта паричния поток на лицето да бъде коригиран, като от разходната част бъдат извадени недоказаните разходи, съдът е формирал данъчни основи за всяка от ревизираните години, въз основа на съставения баланс на касовата наличност в РА и съобразно със заключението по допълнителната ССЕ. В резултата на изчисленията е достигнал до извод, че в частта, с която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 5 440,63 лева - главница, и съответните лихви, за 2011 г. за разликата над 652,28 лева - главница, и съответните лихви, и за 2012 г. за разликата над 793,47 лева - главница, и съответните лихви, РА е незаконосъобразен и следва да се отмени. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена в хода на първоинстанционното производство, при спазване на съдопоризводствените правила и се възприема от настоящият състав, поради което не следва да бъде повтаряна. Спорният момент по делото както в първоинстанционното така и в настоящото производство е доказан ли е от касатора твърдяния факт за наличие на имулативна сделка. Както правилно е приел АС по делото не са ангажирани доказателства в тази насока налагащи на извода за наличие на прикрита и/или привидна сделка по процесните договори за покупко-продажба на МПС. Т. извод не се променя и от представеното в хода на настоящото производство сигнално писмо на директора на областна дирекция на МВР гр. Р.. Твърдяното обстоятелство, че е извършване на регистрации на МПС от лица като пълномощници на собственици на МПС, не може да се приеме за ноторно известен факт, така както се сочи в касационнната жалба. Напротив установява се от заключението на СГЕ, че в посочените случаи е установен подпис на касатора върху договори за покупка на МПС, подробно индивидуализирани в приетата без оспорване СГС, с посочени номера на автомобилите, положени за "продавач". Не може да се възприеме, поради липса на доказателства и твърдяното в касационната жалба, че обратно писмо не е съставяно и подписвано при сключване на договорите, тъй като румънските граждани са имали пълно доверие на българските си партньори. Останалите доводи за правния интерес на румънските граждани да закупуват автомобили в България през процесните периоди са ирелевантни. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,