Решение № 8131 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8832/2017 г.

Решение № 8131 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8832/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрк. Д. С., против решение № 2063/28.03.2017 г., постановено по адм. дело № 661/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отменено негово решение № 13520/19.12.2016 г. за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на З. М. и малолетните й деца Р. М., А. М., А. М. и А. М.-граждани на Афганистан и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила с основно възражение, че чл. 15, ал. 1 и ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) не предвижда императивно задължение за провеждане на изслушване на участващите в административното производство деца, както и задължение за уведомяване на дирекция "Социално подпомагане" за провежданото производство, и допълнително-за неправилност на извода за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, предвид неизяснени и необсъдени факти, свързани с личното положение на молителката, която е сама на територията на страната и се грижи за седем непълнолетни деца, след като съпругът й е починал по нейни данни по вина на трафиканти. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител юрк. Ч. поддържа касационната си жалба. Ответните страни - З. М. лично и като законен представител на малолетните й деца Р. М., А. М., А. М. и А. М., чрез преводач, оспорва касационната жалба, моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Намира последния за издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в него не са изложени мотиви за отказа, нито от фактическа, нито от правна страна по заявленията на малолетните деца, представлявани от майка им З. М., а и в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ от ДАБ не са изяснени и не са обсъдени всички относими факти, свързани с личното положение на молителката-не е взето предвид, че тя се намира сама на територията на страната и се грижи за седем непълнолетни деца, след като съпругът й е починал по нейни данни по вина на трафиканти, с помощта на които са преминали нелегално границата с Р Турция. Намира и че не е разгледано, включително и в контекста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, положението на малолетните деца, доколкото същото е различно от това на пълнолетните цивилни граждани на територия с въоръжен конфликт. Освен това счита, че на основание чл. 15, ал. 7, вр. ал. 1 от ЗЗДет административният орган е следвало да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" (Д"СП") по настоящия техен адрес с цел нейн представител да присъства по време на извършване на процесуалните действия в административното производство, което е съществено нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. Счита, че правилно съдът е приел, че тези пропуски следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 13520/19.12.2016г г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на З. М. и малолетните й деца Р. М., А. М., А. М. и А. М. -граждани на Афганистан по съображения, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на търсената закрила. Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 59 АПК, но в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците по постановения отказ за предоставяне на закрила и върнал преписката за ново разглеждане. За да отмени оспорения административен акт съдът обосновал решаващ извод, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на правото на защита и участие в производството на децата на З. М., гарантирано от нормите на чл. 15, ал. 1 и ал. 6 от ЗЗДет. Приел, че по силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Посочил и че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, поради който малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1., т. 17 от ДР на ЗУБ. Извел извод, че така проведеното производство по отношение на четирите деца е довело до ограничаване правото им на защита, както и до неизясняване на относимите факти. На второ място преценил, че е допуснато още едно нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед необходимостта от съобразяване с фактите, касаещи молбата на останалите трима членове на семейството на жалбоподателката, а именно другите три деца, по отношение на които служебно е установил, че са образувани отделни административни производства. Въз основа на тези изводи съдът дал задължителни указания на административния орган, а именно: при издаване на новото решение да уведоми компетентната Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на четирите малолетни деца, за осигуряване на социален работник, който да ангажира становище или представи социален доклад и ответникът да се произнесе след ново разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила на З. М., търсеща закрила от Афганистан, действаща лично и като законен представител на четирите си малолетни деца, и да се произнесе с акт, съобразен и съответен с решението по молбата на останалите членове на семейството на жалбоподателката. Указал и, че при произнасянето си по същество административният орган следва да вземе предвид представените по делото в хода на съдебното производство писмени доказателства, като отчете актуалните данни за обстановката в Афганистан към датата на постановяване на административния акт. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и не изцяло по изложените в него съображения. Обосновани са изложените в решението на административния съд изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на решение № 13520/19.12.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет по молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на З. М. и малолетните й деца Р. М., А. М., А. М. и А. М.- граждани на Афганистан. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, за които съдът следи служебно и което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Наведените в тази връзка касационни оплаквания за противното съдът намира за неоснователни по следните съображения: ЗУБ е специален закон спрямо ЗЗДет и съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗДет по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. Т. В. административен съд в съдебните си решения приема, че нарушаването на ЗЗДет води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Нарушенията се приемат за съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. В тази връзка са неоснователни твърденията в касационната жалба, че след като малолетните деца са представлявани от майка им - молителката З. М. при подаване на молбата им за предоставяне на защита по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, то не е е необходимо да бъдат спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗДет, тъй като всички процесуални действия тя е извършвала в защита на своите права, както и на тези на малолетните си деца. Съгласно чл. 6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето, а преценката за това се извършва в съответствие със ЗЗДет. Действително е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетните деца, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да даде становище, нито е представен социален доклад. Съдът е съобразил извода си с константната практика на Върховния административен съд по приложението на горецитираната разпоредба, че тя е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. Правилно е съобразено, че по силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. , съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. По тези съображения правилно съдът е приел, че тези пропуски следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Първоинстанционният съд обаче неправилно е приел, че е налице още едно допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, предвид необходимостта от съобразяване и с решението по молбата на останалите членове на семейството на жалбоподателката.