Решение № 15245 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2957/2019 г.

Решение № 15245 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2957/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Симеонов от [населено място] против Решение № 4/04.02.2019 г., постановено по адм. дело № 574/2018 г. по описа на Административен съд Русе, с което съдът е отхвърлил жалбата му против Решение № 2153 – 17 – 101/09.10.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140 – 17 - 426/24.08.2018 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване", с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата – директорът на Териториално поделение на НОИ - Русе не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба, претендира се нейното отхвърляне като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд Русе е Решение № 2153 – 17 – 101/09.10.2018 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Русе (ТП на НОИ - Русе), с което е потвърдено Разпореждане № 2140–17–426/24.08.2018 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Русе, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против оспорения административен акт с аргумента, че не доказва пред пенсионния орган наличие на действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което не отговаря на условията за отпускане на пенсията в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО. За да достигне до извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт съдът приема, че в понятието "действителен осигурителен стаж" не се включва осигурителния стаж за периода на наборната военна служба, съответно за лицето времето 09.01.1971 г. - 08.03.1973 година. При осъществения съдебен контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК, съдът мотивирано приема, че решението е постановено при липса на основанията по чл. 146 АПК. Решението на Административен съд Русе е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са касационните доводи, изложени в жалбата на Н. Симеонов, за наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон. От фактическа страна административният съд правилно е установил относимите за спора обстоятелства. Производството по издаване на обжалвания акт е започнало с подаване на заявление № 2113 – 17 – 1256/24.07.2018 г., с което Симеонов е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявлението е окомплектовано с приложени 3 броя удостоверения обр. УП - 3, едно удостоверение обр. УП – 2, както и копие на удостоверение за периода, през който лицето е изпълнявало наборна военна служба. Констатациите на съда вярно отразяват обстоятелството, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят е на възраст [възраст], признат е осигурителен стаж, както следва: 4 години, 3 месеца и 26 дни от III категория и 10 години, 9 месеца и 18 дни - от II категория. Последният превърнат към III категория е в размер на 13 години и 6 месеца, при което общият стаж, превърнат към трета категория е 17 години, 9 месеца и 26 дни. С Разпореждане № 2140 – 17 – 426/24.08.2018 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Русе на Н. Симеонов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО за 15 години действителен осигурителен стаж. В мотивите на разпореждането е посочено, че само 12 години, 11 месеца и 14 дни от общия осигурителен стаж на жалбоподателя, представляват действителен стаж. В описа на осигурителния стаж изрично на ред 2 е описан периодът на наборна военна служба, като в колона "забележка" е посочено, че този период е приравнен на осигурителен стаж. В разпореждането и в обжалваното решение на органа, не се изтъкват съображения, че този период следва да се приравни на "действителен стаж" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО). При така възприетите от съда фактически установявания, същият обосновава погрешен правен извод, че процесният период макар и да се зачита за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 7 КСО, не попада в легалната законова дефиниция на понятието "действителен стаж" по § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Първоинстанционният съд поддържа, че действителният стаж на Симеонов и на основание наличната по преписката документация, правилно е изчислен според чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в редакцията след изменението на нормата (ДВ, бр. 29/2017 г., в сила от 07.04.2017 г.). Настоящият касационен състав счита правните доводи на административния съд за липсата на материалните предпоставки по чл. 68, ал. 3 КСО, за неправилни. На основание цитираната разпоредба, в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В конкретната хипотеза Симеонов към дата 24.07.2018 г. има навършени [възраст]. Има признат действителен осигурителен стаж 12 години 11 месеца и 14 дни, който не се оспорва от пенсионния орган. По силата на разпоредбата на § 9, ал. 1 (Изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че този стаж за времето на изслужена наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. ). Съгласно чл. 1 и чл. 3 от този закон, военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на Народна Република България, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. С нормата на § 1, т. 12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) от ДР на КСО, законодателят е дал легална дефиниция на понятието "действителен стаж". Съгласно него това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в относимата редакция, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж е в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.); изрично признава на служещите редовната военна служба във въоръжените сили от войнишкия състав, за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било задължително осигурено и за посочените в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и други осигурителни рискове. Понятието действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но от анализа на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се формира извод, че военната служба следва да бъде зачетена като действителен стаж, а конкретно за жалбоподателя това е период ОТ 2 години и 2 месеца. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение - Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г.; Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4145/2018 г. Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г. и др. По така изложените доводи касационната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222 АПК след отмяната на първоинстанционния съдебен акт делото следва да бъде решено по същество. При наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК Решение № 2153 – 17 – 101/09.10.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140 – 17 – 426/24.08.2018 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Русе следва да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора, на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на административния орган, който да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Н. Симеонов. С оглед изхода на правния спор на касационния жалбоподател се присъждат съдебни разноски за двете съдебни инстанции, които са своевременно поискани в открито съдебно заседание на 23.10.2019 година. Същите възлизат на 400 лева за един адвокат по делото пред касационната инстанция, по договор за правна защита и съдействие от 07.10.2019 г. и списък по чл. 80 ГПК. Пред първоинстанционния административен съд страната е направила разноски за адвокатска защита и е приложила списък по чл. 80 ГПК. На това основание й се следва сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение, която е заплатена в брой по договор за правна защита и съдействие от 27.11.2018 година. Претендираната сума от 43, 20 лева не може да се определи като разход за съдебното производство по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК и не следва да се присъжда. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,