Решение № 278 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4114/2014 г.

Решение № 278 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4114/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. С. В. И. и И. Д. И. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 555 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 2057/2009 г. на Варненски окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Обосновава наличието му с твърдението, че с решение № 354 от 10.03.2014 г. по гр. д. 3268/2013 г. на В. е установено престъпно действие на страната, ответник по иска - [община]. С определение от 10.10.2014 г. молбата е намерена за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на молбата за отмяна е решение на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя и И. Д. И. срещу [община] искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че са придобили правата на собственост върху недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор 10135.536.498 по действащата кадастрална карта, с площ от 7738 кв. м; 2. двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 10135.536.498.1 и 3. едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 10135.536.498.2, на основание давностно владение, осъществявано в периода от края на 1995 г. до 2009 г. Съдът е отхвърлил исковете по съображения, че е било установено, че молителят и съпругата му са установили фактическа власт върху имотите през 1995 г. по повод реституционна претенция, заявена от бащата на молителя. Молителят не е считал себе си за собственик, а е имал съзнанието, че такъв е баща му. Намерено е, че не се е осъществило оригинерното придобивно основание и поради действалата забрана за придобиване на държавна и общинска собственост на основание давностно владение към момента на установяване на фактическата власт върху имота (чл. 86 ЗС в редакцията от ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г.), както и поради спиране течението на давността за придобиване на такива имоти с § 1 от ЗДЗС в сила от 01.06.2006 г., чието действие е продължено и действало и към предявяване на иска. Молителите основават твърдението си за установяване на престъпно обстоятелство на влязлото в сила решение № 354 от 10.03.2014 г. по гр. д. 3268/2013 г. на В. То е постановено по предявен от тях срещу [община] иск за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставяне на документ - акт № 5456 от 09.01.2009 г. за частна общинска собственост, който е с невярно съдържание и е антидатиран. С решението искът е уважен като е прието за установено осъществяването на престъпно обстоятелство по смисъла на чл. 311 НК, изразяващо се в това, че Б. Д., в качеството си на длъжностно лице - главен експерт в отдел "Общинска собственост" при [община] на 09.01.2009 г., в кръга на службата си, е съставила официален документ - акт за общинска собственост № 456 от 09.01.2009 г., в който е удостоверила невярно обстоятелство - датата на съставяне на документа - 09.01.2009 г. Въз основа на удостовереното в този документът обстоятелство, че описаните по-горе две сгради са собственост на [община], по данни от съставения на 09.01.2009 г. акт за общинска собственост, общината е постановила отказ № ЗАО 1261 от 26.01.2009 г., по регистрирано на 12.01.2009 г. искане от молителите до общината за заверка на молба-декларация и удостоверение към нея за провеждане на процедура по чл. 587, ал. 2 ГПК за имоти, намиращи се в местността "Салтанат" № 38, представляващи два броя сгради. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание е неоснователна. Установеното с влязло в сила решение престъпно обстоятелство, изразяващо се в невярно отразяване на датата на съставяне на акта за държавна собственост за имотите, предмет на предявения от молителите установителни искове за собственост, е неотносимо към предмета на правния спор. Предмет на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, по който е постановено влязлото в сила решение по гр. д. № 2057/2009 г. на Варненски окръжен съд, е установяване на това дали ищците са придобили на оригинерното придобивно основание - давностно владение, осъществявано в периода 1995 - 2009 г., правото на собственост върху описаните имоти. Прието е за установено, че не е осъществен субективният елемент от фактическия състав на това придобивно основание, поради което ищците не са придобили вещни права върху имотите. На второ място е прието и това, че е установен мораториум върху придобиване право на собственост върху частни държавни и общински имоти по давност от 1.06.2006 г., който действа и към датата на постановяване на решението. Установеното с влязло в сила решение престъпно обстоятелство не би обосновало различен правен извод от направения от съда, тъй като съставлява факт, който е извън тези, обосновали решаващите изводи на съда относно това осъществели ли са се съществените елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 2 ЗС. Само по себе си установяване на извършено престъпление по надлежния ред само по себе си не е достатъчно основание за отмяна на влязло в сила решение. Необходимо е това престъпление да е източник на неправилността на решението, да е обусловило решаващите изводи на съда. В случая установеното престъпно обстоятелство - записването на невярна дата за съставяне на акта за частна общинска собственост за имота, предмет на иска, не може да се отрази на изводите на съда, че не е осъществен субективния елемент на давностното владение, основан на признанието на молителя, че спорния имот е бил предмет на реституционна претенция от страна на баща му, която не е уважена, поради липса на преки доказателства, че имотът е принадлежал и е бил отчужден от наследодателя на страните И. Шипков, дядо на молителя. Не може да се отрази и на извода, че имотът е бил държавен, а след влизане в сила на ЗМСМА общински, тъй като по делото е представен акт за държавна собственост от 1986 г., в който е посочено като основание за актуването му чл. 6 ЗС. Това основание за актуването на имота като държавен кореспондира на заявеното от молителя в допълнението на въззивната жалба (л. 28 по гр. д. № 360/2010 г. на Варненски АС), което е в смисъл, че процесният имот не е заявяван за възстановяване поради липса на документи, с които да се установи, че дядо му И. И. Ш. към 1936 г. е бил собственик на имота. Съобразно това установеният факт с влязло в сила решение, като неотносим към решаващите изводи на съда, с които предявеният от молителите установителен иск за собственост е отхвърлен, не е основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 2057/2009 г. на Варненски окръжен съд. Молбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г. о.