Решение № 8264 от 2.8.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение02.08.2023 г.докладчик т Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 7017/22.11.2022 г. по адм. дело 12024/2021 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Метрополитен ЕАД, да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сума в размер на 100 (сто) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОСЪЖДА Метрополитен ЕАД, да заплати на Електроразпределителни мрежи Запад АД сума в размер на 100 (сто) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Метрополитен ЕАД, против решение 7017/22.11.2022 г. по адм. дело 12024/2021 г. на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, както и тази на оспореното от него пред съда решение на КЕВР. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Електроразпределителни мрежи Запад АД (с предходно наименование ЧЕЗ Разпределение България АД), изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът се разглежда за втори път от касационна инстанция. Предмет на разглеждане пред първата съдебна инстанция е било решение Ж-535 от 03.10.2019г. на КЕВР, с което комисията на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратила образуваното административно производство по жалба от 14.06.2018 г. от Метрополитен ЕАД срещу ЧЕЗ Разпределение България АД относно липсата на законово основание за заплащане на цена за пренос на електрическа енергия през мрежа средно напрежение за обекти, захранени с електрическа енергия чрез мрежа, собственост на Метрополитен ЕАД. Претенцията на дружеството се основава на обстоятелството, че захранването на 27 обекта, собственост на Метрополитен ЕАД се осъществява на страна средно напрежение на подстанции, собственост на ЧЕЗ Разпределение България АД, чрез кабелни линии средно напрежение, собственост на Метрополитен ЕАД, излага, че тези линии захранват само обекти на последния. Метрополитен ЕАД е оборудвало в подстанциите килии, в които реално се осъществява присъединяването, прехвърлени възмездно на собственика на подстанциите ЧЕЗ Разпределение България АД. С решение 192/09.01.2020 г. по адм.д. 12321/2019 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-535/03.10.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С решение 7680/25.06.2021 г. по адм. д. 7969/2020 г., по описа на Върховния административен съд, трето отделение е отменено решение 192/09.01.2020 г. по адм.д. 12321/2019г. на Административен съд София град и вместо това е постановил отмяна на решение Ж-535/03.10.2019г. на КЕВР. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по изложените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат ВАС се мотивира с посочване на практика на Съда на европейския съюз (СЕС) относно понятията пренос и разпределение. Приема, че "пренос" означава транспортиране на електроенергия по взаимосвързана система със свръхвисоко и високо напрежение с цел да бъде доставена до крайни клиенти или разпределители, като не се включва доставка, а "разпределение" означава преносът на електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение с цел да бъде доставена до клиенти като също не се включва доставка. ВАС е съобразил, че обектите на Метрополитен ЕАД са присъединени към електропреносна мрежа, а не към електроразпределителна такава. Съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ Електропреносна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. След като присъединяването на Метрополитен ЕАД е след електрическа уредба, трансформираща електроенергията от високо към средно напрежение, то същото, по силата на законовата уредба е към преносна, а не към разпределителна мрежа. Това е допустимо и за краен клиент, в който случай се дължат цените по чл. 29, ал. 2 от ПТЕЕ. Според § 1, т. 44 от ДР на ЗЕ понятието "Пренос на електрическа енергия" е дефинирано като транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, съответно Разпределение е транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи - §1, т. 49 от ДР на ЗЕ. Касационният състав разглеждал делото посочва, че дефиницията в Закона за енергетиката, съгласно която преносната мрежа включва и уредбите, където енергията се трансформира от високо на средно напрежение не противоречи на Директивата, съответно че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформиране на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа. Така мотивиран ВАС е отменил решението на АССГ и административния акт издаден от КЕВР и е върнал преписката на последния за ново произнасяне. В резултат, на което е издаден процесният акт - решение Ж-660/17.09.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във връзка с чл.147, ал.1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, образуваното по жалба на дружеството, административно производство отново е прекратено. При новото разглеждане Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Метрополитен ЕАД, срещу решение Ж-660/17.09.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е осъдил Метрополитен ЕАД да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, същото е издадено в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението е мотивирано, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че правилно са приложени относимите материалноправни разпоредби. Съдът е обърнал особено внимание на относимата националната правна регламентация, на общностни разпоредби и на тълкуванията, дадени в задължителната практика на СЕС. Като ключов е приел въпроса за разграничението между дейностите пренос и разпределение на електрическа енергия, съответно разграничението между понятията електропреносна и електроразпределителна мрежа, каквито са и указанията дадени от касационната инстанция на административния орган. При прочита на диспозитива на постановеното по дело С-31/18 решение на Съда на Европейския съюз от 17.10.2019г. съдът е посочил, че Директива 2009/72 не допуска национална правна уредба, в която освен нивото на напрежение на електрическата енергия като разграничителен критерий между разпределителна и преносна мрежа се възприема и собствеността на съответните електрически инсталации. В този смисъл е приел, че собствеността не може да е критерий. Съдът е отбелязал, че с решение Ц-021 от 26.06.2008 г. Държавна комисия за енергийно и водно регулиране са утвърдени две отделни цени за услугата разпределение на електрическа енергия, а именно: цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа по нива на напрежение. Цената за пренос се заплаща в зависимост от начина на присъединяване на обекта на потребителя към електроразпределителната мрежа и мястото и начин на измерване на консумираната електрическа енергия. Съдът е цитирал чл. 26. ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) от 2010 г. (отм.), действащи към момента на сключване на процесните договори за пренос на електрическа енергия (19.11.2012г.) и разпоредбата на чл. 29. ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013г., които предвиждат, че клиентите, присъединени към електроразпределителните мрежи, дължат плащане за всички мрежови услуги. АССГ е посочил, че в ал. 4 на последния е визирано изключение от това задължение за производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие. В случая подстанциите, разпределителните уредби, средствата за търговско измерване, както и съоръженията, посредством които енергията достига до подстанциите и се трансформира в тях, са част от електроразпределителната мрежа собственост на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на АССГ и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, не следва да ги преповтаря. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия, клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. Съгласно § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, електроразпределителната мрежа представлява съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, чрез която се разпределя електрическа енергия с цел доставката й до краен клиент. До обектите на доставка електроразпределителното дружество транспортира електрическата енергия, постъпила от електропреносната мрежа чрез собствени електропроводи високо напрежение до подстанциите, собственост на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, където се трансформира от високо на средно напрежение и се разпределя в уредби средно напрежение. По делото са представени договори, с които Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Метрополитен ЕАД са се съгласили обектите да се присъединят към мрежата посредством електропроводни линии средно напрежение, в подстанции на електроразпределителното дружество. До подстанциите собственост на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД дружеството извършва пренос на електрическа енергия през свои собствени съоръжения. Представена е електрическа схема на съоръженията 110 kV на територията на град София, от която е видно, че съоръженията високо напрежение са свързани в единна система, по която се транспортира електрическа енергия. Електрическата енергия постъпва в електроразпределителната мрежа, транспортира се, преобразува се и се разпределя посредством електроразпределителни съоръжения по тази мрежа, за да достигне до обектите на касатора. Метрополитен ЕАД е изградило електропроводите за снабдяване на своите обекти в изпълнение на разпоредбата на чл.117, ал. 5 и ал.6 ЗЕ и е сключило договори за присъединяване с ЧЕЗ Разпределение България ЕАД, според които и на основание чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от Наредба 6, границата на собственост между електрическите съоръжения на клиента и разпределителното дружество е мястото на присъединяване на кабелните накрайници на електропроводните линии средно напрежение към разпределителната уредба средно напрежение на съответната подстанция. При строителството на метрото Метрополитен ЕАД е изградило в подстанциите килии, които са били прехвърлени възмездно в собственост на ЧЕЗ Разпределение България ЕАД (сега Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД). Подстанциите, разпределителните уредби, средствата за търговско измерване, както и съоръженията, посредством които енергията достига до подстанциите и се трансформира в тях, са част от електроразпределителната мрежа собственост на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД. С оглед изложеното неоснователно е твърдението на касатора, че за спорните обекти не се осъществява пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, а по мрежа изградена от Метрополитен ЕАД. Като е стигнал до същите правни и фактически констатации и при стриктното приложение на относимите разпоредби от националното и общностното законодателство и задължителната практика на СЕС, съдът е постановил правилно решение. По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и своевременно направеното искане от ответника по касация - Комисия за енергийно и водно регулиране, за присъждане на разноски се следват такива в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В полза и на втория ответник - Електроразпределителни мрежи Запад АД е дължима сума в размер на 100 (сто) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение