Решение № 17345 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2019 г.

Решение № 17345 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "ЗДП-Пулев-К. Пулев" - гр. Дулово, подадена чрез пълномощниците адв. Недков и адв. Цветанова, срещу решение № 15 от 18.03.2019 г., постановено по адм. дело № 23/2019 г. от Административен съд – Силистра. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу оспорения акт да бъде уважена. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Силистра е било образувано по жалба на ЕТ "ЗДП-Пулев-К. Пулев", с която е оспорено като нищожно уведомително писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане с изх. № 02-190-2600/8701 от 15.10.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2014 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане за БЗС № 53494-590-22, включващ парцели: № 53494-590-22-4; № 53494-590-22-5 и № 53494-590-22-6. Нищожността на акта е претендирана на основание липса на времева компетентност на издателя му, тъй като същият бил постановен при спряно поради преюдициален спор и невъзобновено административно производство. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен по материя, място и степен орган, при условията на надлежно делегирани със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в съответствие с разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на заместник изпълнителния директор на ДФЗ правомощия да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното. Уведомителното писмо било издадено в писмена форма. Изложени били фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел за безспорно установено, че актът е издаден в рамките на спряно административно производство. Установил е, че административното производство по заявление за субсидиране е било спряно до изясняване на въпроса налице ли е извършено от заявителя престъпление по чл. 248а, ал. З, във вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК за представяне на неверни сведения пред Общинска служба "Земеделие" - гр. Дулово и Областна Дирекция на ДФЗ - Силистра с цел получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз. Административният орган се произнесъл по същество без да изчака приключването на наказателното производство. При тези данни съдът е приел, че забраната за процедиране не лишава органа от материалната, териториална и по степен компетентност да се произнесе по подаденото от жалбоподателя заявление. Нарушаването на забраната за процесуални действия съставлявала съществено нарушение на процесуалните правила и било индиция за недопустимо административно производство. Недопустимото производство обаче кореспондирало с порока унищожаемост, а не с нищожност, тъй като нарушеното правило за поведение не било равносилно на липса на волеизявление. В случая не била налице липса на времева компетентност, тъй като в периода на спряното административно производство материалните, териториални и по степен правомощия на административния орган да решава въпроси от процесния обхват, не били отнети или преклудирани. Съдът е приел и, че при постановяване на акта не е допуснато нарушение на материалния закон. Отказът за извършена оторизация бил издаден на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, т. е. бил основан на законова опора, поради което не било налице изискуемото радикално нарушение на законността, което да води до нищожност на акта. Формираното от органа волеизявление можело да бъде третирано като унищожаемо, т. е. неправилно, но не и като нищожно. Тъй като преценката за нищожност на административния акт се извършвала към момента на постановяване на съдебното решение - 18.03.2019 г., според съда заявеният порок - произнасяне по същество в рамките на спряно административно производство, вече не съществувал, тъй като със заповед № 03-РД/2176 от 25.11.2016 г. производството било възобновено. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба за липса на компетентост на органа да се произнесе при спряно производство. В случая административното производство е било спряно до приключване на наказателното производство срещу К. Пулев. Касае се за различни и независещи едно от друго производства. В чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са уредени хипотезите, при които се приема, че кандидатът не отговаря на изискванията за получаване на финансово подпомагане, вследствие на което и в зависимост от степента на несъответствие с тези изисквания за подпомагане помощта се отказва или намалява. В конкретния случая е установено неотстранено застъпване на площи. Това основание за отказ или намаляване на размера на помощта е дадено с разпоредбата на т. 5 на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като същото съставлява и правното основание за издаване на процесното уведомително писмо. За да издаде акта си органът се е позовал и на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 11/2009 г.), според който текст при застъпване на площи, когато за една и съща площ са подадени две и повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено, за тези площи се намалява финансовото подпомагане. След като е констатирал това несъответствие с изискванията органът, независимо от съмненията за извършено престъпление по текстове от Наказателния кодекс, е бил в правото си да се произнесе, тъй като са били налице законовите основания за това. С други думи казано отказът или намаляването на финансовото подпомагане не е свързано с наказателното производство, а представлява административно-правна последица от неизпълнение на законово зададените изисквания за получаване на финансово подпомагане по мярката. Ето защо и наказателното производство срещу заявителя на помощта не може да бъде определено като преюдициално спрямо развилото се между едноличния търговец и ДФЗ административно производство. Затова и, както правилно е приел и първоинстанционният съд, издаването на уведомителното писмо без да е възобновено производството може да се определи като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за атакуването му като неправилно, но не и като нищожно. Не е налице толкова съществен порок, който да влече като последица нищожност на административния акт, такъв че да не може да породи своите правни последици. Освен тези доводи следва да се отбележи, че акта за спиране на административното производство е издаден на 14.10.2015 г. и подлежи на обжалване. Оспореното уведомително писмо е издадено на 15.10.2015 г. преди да е влязъл в сила актът за спиране на административното производство. Действието на акта за спирането на административното производство се поражда едва след влизане в сила на заповедта. Тъй като към момента на постановяване на оспореното уведомително писмо не е влязъл в сила акта за спиране, то не е била налице процесуална пречка за произнасяне на административния орган. Неоснователно в жалбата се твърди и, че актът бил издаден без да бъде изяснено кой от кандидатите за подпомагане разполага с валидно правно основание за ползване на процесното БЗС. Така актът бил издаден при нарушение на чл. 35 от АПК, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. От данните по делото се установява, че актът е издаден при спазване на законово регламентираната процедура. След извършване на дължимите административни проверки на заявлението на кандидата е установено, че за част от заявените за подпомагане от него площи е подадено заявление и от друг кандидат за подпомагане. За установеното застъпване на площи на касатора е изпратено уведомително писмо с изх. № 02-190-2600/9957 от 22.08.2014 г. С него са дадени ясни указания с какви документи земеделският стопанин може да докаже правното основание за ползване на площите, спрямо които е установено застъпването. На 11.09.2014 г. ЕТ "ЗДП-Пулев-К. Пулев" е подал декларация и е попълнил приложение към уведомителното писмо за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един кандидат. Потвърдил е заявената от него площ единствено за БЗС 53494-590-22. След като същият БЗС е потвърден и от другия земеделски стопанин за органа възниква единствено задължението да приеме, че е налице неотстранено застъпване на площи и да откаже подпомагане и на двамата заявители на площта в съответствие с цитираната в акта разпоредба на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба 11/2009 г. По изложените съображения следва извод, че не са допуснати съществени нарушения на проведената административна процедура, които да водят до нищожност на акта. Обоснована е преценката на административния съд относно липсата на допуснати нарушения и на материалния закон при издаване на акта, които да водят до неговата нищожност. За да е нищожен на това основание един административен акт, същият следва да е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма, да е изцяло лишен от законово основание, както и когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. В случая никоя от тези хипотези не е налице. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно. Основателна се явява претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което същата следва да бъде уважена в размер на 100 лв., определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо на изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,